освобождаванеборбата на българския народ срещу монголо-татарското иго
1 БОРБА СРЕЩУ ЧУЖДИ НАШЕСТВЕНИЦИ
Завладяването на Рус от татаро-монголите
2 ОБРАЗУВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЦЕНТРАЛИЗИРАНА ДЪРЖАВА
3 ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ТАТАРО-МОНГОЛСКО ИГО
Трудно е темата да се опише и изследва подробно и подробно. След дълго обмисляне и мъчително търсене на тема, реших да изследвам подробно и да проуча една тема, която може да бъде интересна за мен, темата за ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА на българския НАРОД СРЕЩУ МОНГОЛО-ТАТАРСКОТО ИГО, не си поставих за цел да напиша есе, в което да опиша цялата история на освободителната борба на българския народ от началото до края, а да напиша един момент от много моменти в история на българския народ.
Към началото на XIII век българските феодални княжества достигат високо ниво на икономическо и културно развитие. Успешно се развиват и други феодални държави: Българското царство на Волга, Грузия и Азербайджан в Закавказието, Хорезъм в Средна Азия. Но феодалната фрагментация и безкрайните борби доведоха до факта, че тези държави бяха завладени от татаро-монголите през 13 век.
След като опустошиха Рязанското княжество, татарите се приближиха до Москва. Московчани смело защитиха града си, но татарите сломиха съпротивата им. Нашествениците изгориха и разграбиха Москва и околните села, избиха населението. След това превземат Суздал, разрушават белокаменния дворец в Боголюбово и пленяват много занаятчии.
Жителите на града са унищожени или взети в плен.
Татарите преминаха Смоленското и Черниговското княжества. Населението на тези княжества им оказало упорита съпротива. Защитата на Козелск продължи седем седмици. Дори когато татарите нахлуха в града, Козелците продължиха да се бият. Отидоха при нашествениците с ножове, брадви, бухалки, удушени с голи ръце. Бату загуби около 4 хилядивоини. Татарите нарекоха Козелск зъл град. По заповед на Бату всички жители на града до последното бебе бяха унищожени, а градът беше разрушен до основи.
Бату поведе силно очуканата си и оредяла армия отвъд Волга.
През 1239 г. той подновява кампанията си срещу Рус. Един отряд татари се изкачи по Волга, опустоши мордовската земя, градовете Муром и Гороховец. Самият Бату с основните сили отиде до Днепър. Навсякъде стават кървави сблъсъци между българи и татари. След тежки битки татарите превземат и опустошават Переяславъл, Чернигов и други градове.
През есента на 1240 г. татарските орди се приближиха до Киев. Бату бил поразен от красотата и величието на древната българска столица. Той искаше да превземе Киев без бой. Но жителите на Киев решиха да се бият до смърт. Киевският принц Михаил заминава за Унгария. Защитата на Киев се ръководи от воевода Дмитрий. Всички жители се вдигнаха в защита на родния си град. Занаятчиите ковали оръжия, точили брадви и ножове. Всички, които можеха да боравят с оръжия, стояха на градските стени. Деца и жени им носели стрели, камъни, пепел, пясък, преварена вода и преварена смола.
Денонощно блъскаха стенобойни машини. Татарите пробиха портите, но се натъкнаха на каменна стена, която киевчаните построиха за една нощ. Накрая врагът успява да разруши крепостните стени и да проникне в града. Битката по улиците на Киев продължи дълго време. В продължение на няколко дни нашествениците разрушават и ограбват къщи, а останалите жители изтребват. Раненият губернатор Дмитрий беше докаран в Бату. Но кървавият хан пощади главата на отбраната на Киев за неговата смелост.
След като опустошиха Киев, татарите отидоха в Галицко-Волинската земя. Там те унищожиха много градове и села, осеяха цялата земя с трупове. След това татарските отряди нахлуват в Полша, Унгария и Чехия. Отслабени от многобройни битки с българите, татарите нереши да се премести на запад. Бату разбра, че Русия е победена, но не и завладяна в тила. Страхувайки се от нея, той отказа по-нататъшни завоевания. Българският народ поема върху себе си основната тежест в борбата срещу татарските орди и така спасява Западна Европа от едно страшно, опустошително нашествие.
ОБРАЗУВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЦЕНТРАЛИЗИРАНА ДЪРЖАВА
До края на 15 век в Западна Европа се формират централизирани държави – Англия, Франция, Испания. Това беше улеснено от появата на капиталистически отношения, появата на промишлени манифактури, растежа на градовете, развитието на търговските и икономически връзки между различни земи. В Източна Европа, поради тежките последици от монголското нашествие, капитализмът се заражда по-късно.
Монголското иго съсипа Русия, забави нейното развитие, но жизнеността на българския народ не пресъхна. Постепенно се възстановява селското стопанство. Селяните разширяват обработваемата земя, увеличават броя на добитъка. Издигащ се от пепелта на града. Развиват занаяти. Усъвършенстват се методите за добив и обработка на метала. Възникват нови търговски и занаятчийски центрове. Премахва се изолацията на феодалните княжества.
Между тях има търговски връзки. Създават се предпоставки за обединението на българските земи в единна държава.
По-голямата част от населението на страната застана за обединението на Русия, феодалните имоти изчерпаха силата си, възпрепятстваха развитието на търговията. Идеята за единна държава беше подкрепена от средни и дребни феодални земевладелци. Това бяха слугите на великия херцог, които получиха земя от него за времето на службата си. В случай на война те трябваше да дойдат при княза с отряд въоръжени конници. Земевладелците се интересуват от укрепване на властта на великия херцог и разширяване на поземлените му владения. Имаха нужда от силенцентрализирана власт за защита срещу силни патримониали и за потискане на селските вълнения.
българският народ и другите народи от Източна Европа водят напрегната борба срещу татаро-монголското владичество. Успехът на тази борба зависеше от обединението на всички сили на страната. През XIV-XV век в Русия се наблюдава постепенно преодоляване на феодалната разпокъсаност и формирането на единна централизирана държава.
Възход на Москва Българските земи, обединени около Москва. Защо тази малка гранична крепост на Владимирското княжество става център на българската държава?
На първо място, възходът на Москва беше улеснен от нейното географско положение. Оградена от Златната орда от княжества Рязан и Нижни Новгород, заобиколена от гъсти гори, московската земя беше сравнително тихо място. Тук рядко идваха отряди татарски конници. От набезите на германци, шведи и литовци Москва беше защитена от Новгород, Псков и Смоленското княжество. Затова българският народ, напускайки източните и западните потисници, с охота се заселва в Москва и в подмосковните села.
Москва беше на кръстопътя на търговски пътища. По река Москва новгородските търговци плавали на кораби до Волга и по-нататък на изток. Покрай Москва минаваха търговци от север на юг, до Крим. Гръцки и италиански търговци идват в Москва от юг. Търговците спираха в Москва, разменяха стоки. Москва, превръщайки се във важен търговски център, расте и забогатява.
До средата на 13 век Москва е част от Владимирското княжество, но през 1253 г. получава независимост. Нейният принц беше най-малкият син на Александър Невски Даниел. Първите московски князе се опитват да разширят своето малко княжество, като по същество са събирачи на българската земя. Даниел завладява Коломна от рязанските князе, споредПереяславъл получи завещанието на бездетен роднина. Неговият син Юрий взе Можайск от князете на Смоленск. В резултат на това всички земи по поречието на река Москва от извора до устието стават част от Московското княжество.
След смъртта на Юрий брат му Иван Данилович става княз на Москва.
Той беше много разумен собственик, интелигентен и далновиден политик. Притежавал огромни земи, купувал ги от дребни князе.Заради голямото си богатство той получил прякора Калита, което означавало „торба, чувал, чувал“. Иван Калита установява добри отношения с хана на Златната орда и умело използва силата му в своя полза. Той често ходел в Сарай и винаги носел ценни подаръци на хана и жените му. Хан му дава титлата велик княз на цяла Рус. Москва става политически център на българските земи.
Народната съпротива в Русия нараства и Ордата спира да изпраща баскаки в българските княжества. Ханът поверил събирането и доставката на данък на българските князе. Иван Калита отнесе почит преди други. Скоро ханът му поверява събирането на данък от всички княжества. Сега всички князе зависеха от Москва.
Хитрата политика на Калита спаси хората от опустошителните татарски нападения. Според летописеца „настана голяма тишина по цялата българска земя и татарите престанаха да избиват християни“.
В интерес на възхода на Москва Иван Калита също използва църквата.
Той се сприятелява с главата на българското духовенство митрополит Петър, който живее във Владимир, построява за него катедралата "Успение Богородично" в Москва и голяма къща, където Петър обикновено отсяда. Новият митрополит вече окончателно се премести в Москва. Москва става религиозен център на Русия.
Иван Калита умира през 1340 г., отдавайки много сили на делото за обединение на българските земи около Москва. Синовете му Семьон Горд и Иван Красни продължават политиката на баща си.
През втората половина на XIV ввек разширяването на Московското княжество продължава. Златната орда, напротив, отслабваше, изтощена от гражданските борби на хановете. От 1360 до 1380 г. са сменени 14 владетели на Ордата. В българските земи се засилва народната съпротива срещу татаро-монголското иго. През 1374 г. в Нижни Новгород избухва въстание. Жителите на града убиха посланиците на ордския хан и целия им отряд.
От 1359 до 1389 г. внукът на Иван Калита Дмитрий Иванович царува в Москва. Той беше талантлив военачалник и смел патриот. Ако Иван Калита издейства мир от Ордата за българския народ със злато, то неговият внук повежда борбата на народа срещу монголските завоеватели. През 1378 г. татарският управител Бегич атакува Рязанското княжество с голяма армия. Дмитрий Иванович дойде на помощ на Рязан. На брега на река Вожа, приток на Ока, неговите войници обкръжиха и почти напълно унищожиха татарските войски.
При повикването на Дмитрий в Москва присъстваха княжески отряди и милиции от селяни и занаятчии от Владимир, Ярославъл, Ростов, Кострома, Муром и други княжества. Събрали се около 150 хиляди конни и пеши войници.
Слънцето изгря и разпръсна мъглата. В далечината се появиха орди от Мамай.
Както обикновено, битката започна с дуел. българският войн Пересвет и татарският Челубей, като се срещнали на бързи коне, се пронизали с копия и двамата паднали мъртви. Татарите падаха като непрекъсната лавина върху предния полк.
българите приемат боя без да трепнат. Скоро предният полк беше унищожен.
Маса татари пеша и конна се блъсна в голям полк, воден от княз Дмитрий.
Татарската конница удря левия фланг на българските войски. Полкът на лявата ръка започна да отстъпва. Татарите пробиха в тила на голям полк. По това време кавалерийският полк от засада под командването на серпуховския княз Владимир и волинския губернаторДмитрий Боброк се спусна към врага като вихрушка.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ТАТАРО-МОНГОЛСКО ИГО
След анексирането на Новгородската земя Московското княжество се превръща в голяма и силна държава. По това време Златната орда се разпада. От него се отделиха Казанското, Астраханското, Кримското и Сибирското ханства, живеещи в постоянна вражда помежду си. След като сключи съюз с кримския хан Менгли-Гирей, Иван III започна да се подготвя за скъсване с Ордата. През 1478 г. Иван III в присъствието на московските боляри и посланиците на Ордата нарушава и потъпква споразумението с Ордата, като заявява, че повече няма да се подчинява на хана и да плаща данък. Ханските посланици са изгонени от Москва.
Хан Ахмат от Златната орда решава да се бие срещу непокорната Москва. През лятото на 1480 г. с голяма армия той се приближава до река Угра, която се влива в Ока близо до Калуга. Полско-литовският крал Казимир IV, недоволен от факта, че не успя да превземе Новгород, обеща да помогне на Ахмат и също започна да се подготвя за кампания срещу Москва.
Иван III постави своите полкове на отсрещния бряг на Угра, блокирайки пътя на татарите към Москва. Много пъти татарските конници се опитвали да преминат реката, но българите ги посрещали с дъжд от стрели и топовен огън. Битката при Угра продължи четири дни. Загубил доста от войниците си, Ахмат изостави прехода.
1. Василиев Б. България: Четирите книги на Битие // октомври. - 1992. No1. - стр. 4-18
2. Ф. И. Нестеров, Комуникация на времената. Опитът на историческата журналистика. Трето издание М .: Млада гвардия, 1987 г.
3. Хотински Н. А. Ковилска трева на полето Куликово. М.: Мисъл, 1988.
4. Сиров С. N Страници от историята М.: Български език, 1977.
Грешка в текста? Изберете го с мишката и щракнете
Имате ли есета, курсови работи, презентации? Споделете с нас - изтеглете ги тук!