От какво ги е страх
Многократно сме преглеждали резултатите от социологически проучвания, които отразяват мнението на обикновените граждани относно актуалните заплахи за съвременна България. Днес обаче ще обсъдим нещо ново - резултатите от изследване на мненията на сегашния български елит, което се провежда вече 19 години. От какво най-много се страхува българският елит днес, кого не харесва и как вижда бъдещето на страната – анализираме по-долу.
Какво иска елитът
От самото начало: приложимостта на термина "елит" към това, което ще бъде обсъдено в статията, няма да обсъждаме. Ще проследим – в рамките на този материал – избрания от изследователите списък на съгражданите.
1. Елитът иска вертикално
Сред основните заплахи за националната сигурност респондентите отбелязват„лошото управление на страната“. Властите не реагират адекватно на вътрешни заплахи, които в момента представляват много по-голяма опасност от външните. Сред тях са инфлация, икономическо забавяне, междуетнически конфликти.
„От това може да се предположи, че един от ключовите вектори на българската вътрешна политика в близко бъдеще ще бъде работата за укрепване на вертикала на властта и премахване на вътрешните противоречия. В рамките на това направление най-вероятно ще бъдат предприети и редица мерки за стабилизиране на междуетническите отношения на територията на България”, се казва в доклада.
2. Елитът не вярва в демокрацията
Нито елитът вярва в бързото развитие на гражданските институции в България. В перспектива от 10-15 години„ролята на ценностния компонент в развитието на демокрацията в България може да се приеме за незначителна“.
3. Елитът не харесва САЩ и разчита на въоръжените сили
Интересното е, че според проучването нашият елитбуквално пронизано с антиамерикански настроения и те са му присъщи дори в по-голяма степен от обикновените граждани. Нещо повече, антиамериканизмът във висшите сфери расте от година на година и е най-ярко изразен сред "шейсетте", т.е. онези хора, които някога са смятали Съединените щати за опора на свободата и доброто.
Експертите отдават това на разочарованието от резултатите от либералните реформи, срива на имиджа на САЩ като „мил и симпатичен партньор“. За антиамериканските настроения допринася и агресивната външна политика на САЩ, която не се променя въпреки смяната на обитателите на Белия дом.
В светлината на това българският елит все повече смята"военния фактор за ключов фактор в международните отношения".
Елитът е толкова елит
В начертания от изследователите портрет българският елит притежава всички формални белези, които дават основание да го причислим към категорията едва ли не на „съветските патриоти”. Което е неочаквано, защото според самите „съвети” нашият елит е изцяло проамерикански настроен и просто чака момента да „напусне страната с плячката”. И тук, оказва се, има разочарование от Съединените щати и от институциите на демокрацията, и вяра във военната мощ, и искане за ред в страната.
Аз обаче не бих избързал да се радвам – и ето защо.
Във всички тези искания ясно се вижда не желание да се изведе страната на нов етап на развитие, а желание да се осигури елитен статус.„Изкореняването на вътрешните противоречия“е важно„за депутатите, собствениците на фабрики и медиите“ не защото ще направи живота на обикновените граждани по-щастлив, а защото ще защити техния вътрешноелитен свят от бунтове. Оттук и враждебността към агресивната политика на Съединените щати и желанието да се компенсира с изграждането на собствена военна мощ. Оттук„недоверието към институциите на демокрацията и гражданствотообщество"- те се считат за нещо непознато и следователно опасно, без което е по-добре да се мине.
В същото време не е изненадващо, че в някои области исканията на елита съвпадат с изискванията на обществото. Някои от експертите дори предположиха, че това съвпадение не е случайно и ни е изпратено отгоре. Като например, елитът ни насажда страховете си, за да имаме подкрепа в някои решения. Може би това е вярно, но друго е важно.
Важно е сред исканията на елита да няма намек за развитие. Ни най-малкото. Без него целият антиамериканизъм, антидемократизъм и милитаризъм веднага избледнява и се превръща в нещо мъхесто и инстинктивно отблъскващо. Идеологията „против”, балансирана от аспекта „за” единствено по отношение на запазването на статута на елита, категорично не може да бъде приета от обществото като основна. Предлага ни се да се обединим в неприязън към противника в името на поддържането на стандарта на живот на елита и слабата надежда, че той ще се погрижи за нашето „благосъстояние“.
Тук логично следва изтърканото заключение, че „елитът ни не е такъв”. Всъщност тя е точно такава. Същото, както навсякъде по света. Просто тя вече е постигнала всичко и основната й задача е да съхрани придобитото. А ние, в нейното разбиране, сме външен фактор, който трябва да създаде минимални условия за съществуване, при които да не представляваме пряка заплаха за него.
Защо елитът е такъв, какъвто е
Нашият "елит" не са агенти на чужди разузнавания и не са извънземни извънземни. Тя е продукт на собственото ни общество. Обществото просто й позволява да бъде това, което е. Поради тази причина, въпреки статуса си, тя също има всички наши пороци.
Бях много изненадан в горния доклад, че нашият елит не е представен като някакъв висш клуб, а е разделен на най-малките имножество парчета. Също като нас. Не, те, разбира се, също са обединени от вкусове, от нивото на потребление, от способността да разбират скъпи вина и нещо друго. Но всички тези заместници и директори като че ли не усещат своята общност. Въпреки че са елит, всеки живее в собствената си черупка. Оттук и сълзливата молба за „изграждане на вертикала“ и „подреждане на нещата“. Към кого е молбата? Вие сте властта, вие сте елементите на този вертикал и пазителите на реда в полето.
Проблемът е, че нямаме „друг елит“. Както и други хора.
Всички освен мен
За двадесет години съвместно съществуване народът и елитът постигнаха някакъв предпазлив неутралитет. Всеки час изпращаме нагоре, общо взето, една и съща молба - нека всичко около нас гори дори със син пламък, но това не трябва да ни засяга лично. Ние изпращаме тази заявка автоматично, във фонов режим. Президентът, получавайки го, вероятно би се радвал да го предаде на по-висш орган, но той е толкова висок, че обикновено не може да бъде достигнат по време на живота. Следователно искането трябва да бъде удовлетворено.
Но тук е работата. Невъзможно е системата да се поддържа в състояние на стабилност за неопределено време. От време на време трябва да се разбива, макар и само в името на поддържането на стабилност в дългосрочен план. Ако такава нужда от съзнателна промяна бъде пренебрегната, тогава системата пак ще се разпадне. Просто не в посоката, която си замислил.
В същото време хората възнамеряват да извършат модернизация за сметка на елита (призиви за нов „Сталин“), а елита за сметка на народа („намали, продай, оптимизирай“). И всеки вярва в своята правота.
Оказва се, че дори "най-висшата инстанция" е окована от такова противоречиво искане. От една страна, дайте стабилност, а от друга страна, не смейте да докосватеаз лично. Иначе ще те изядем на мига, много сме, а ти си един. И, забележете, от същото проучване, личността на този екземпляр е малко загрижена за елита, който и да го представлява, той ще трябва да удовлетвори същото искане.
Толкова ли е страшна
В такава ситуация може само да се надяваме, че „по-висшата инстанция“ ще има достатъчно решителност да направи пробиви на правилните места навреме, докато системата започне да се разпада по шевовете. Това трябва да стане без оглед на мненията. Досега виждаме само изключително предпазливи стъпки в тази посока.
Интересен факт е, че през първата половина на годината обемът на депозитите на VTB Bank се е увеличил с рекордна сума - 164 милиарда рубли. За сравнение: за цялата предходна 2012 г. обемът на депозитите на физически лица възлиза на само 147 милиарда рубли. Тоест ръстът по днешните стандарти като цяло е фантастичен.
Но всъщност в това явление няма никаква фантазия - просто влезе в сила закон, който нарежда на служителите да поставят пари в местни банки. И публикува. И нямаше дворцов преврат. И никой не изведе милиони на площада, за да помете „режима“. И колко писъци имаше наведнъж, помниш ли?
Кои са тези служители, спестяващи милиарди? Да, това е същият елит, който експертите интервюираха. Не е въстанала като единен фронт, не е опънала изведнъж щикове срещу командира. Просто всеки отделен представител е пресметнал разходите и ползите в ума си и е решил да не се натъква на проблеми. За бъдеща стабилност. И беше дяволски прав. Защото това е превантивният срив на системата. Чисто такова, хирургично, но все пак разбивка. И е напълно възможно много от него да са плакали горчиво във възглавницата и да са се нахвърляли на близките си за нищо. Но нищо. оцелял.
Страховете на елита са разбираеми. Никой не иска да загуби това, за което е предназначенстрастно стремял през целия си живот. Но тя все още трябва да губи. И би било добре тя да осъзнае, че е по-добре да се разбие спретнато и сама, отколкото да загуби всичко наведнъж и завинаги.