От Министерството на развитието на Далечния Изток разказаха защо българите вземат „Далечния Изток
Българите, претендиращи за „далекоизточен хектар“, планират да строят там жилищни сгради, да се занимават със земеделие, бизнес и изграждане на центрове за отдих. Такива данни бяха предоставени от Министерството на развитието на Далечния изток. Вече са подадени 99 000 заявления за развитие на „хектар“, повечето от които от жители на Далечния изток, около 20% от исканията идват от Москва, Санкт Петербург. Българите, които вече получиха своите парцели в Далечния изток, разказаха как усвояват нова територия.
Според данните, предоставени от Министерството на развитието на Далечния изток, 40% от кандидатите за „далечен източен хектар“ планират да построят там частни жилищни сгради, около 23% искат да развиват селско стопанство, почти 15% - да се занимават с градинарство, около 14% - да развиват проекти за отдих, около 9% - да започнат предприемаческа дейност.
Според отдела обектите в Хасанския район на Приморския край, който често се нарича „Далекоизточната Ривиера“, са много популярни. Това е място с достъп до залива Амур и залива Петър Велики, наблизо са популярните Кравцовски водопади и природният резерват.
До момента има подадени 99 хиляди заявления за декар земя. Около 22 хиляди от тях са от жители на територии, отдалечени от Далечния изток (според закона, жител на всеки субект на България може да получи парцел). Топ 5 на „недалечните източни“ региони включваха Москва и Московска област с близо 3000 заявления, подадени от техните жители. От Санкт Петербург бяха получени около хиляда заявления. Челната петица допълват Свердловска област и Краснодарръб, край. Но все пак по-голямата част от претендентите за "хектар" са жители на регионите на Далечния изток.
Александър Тирцев, родом от Сахалин, беше един от първите, които получиха своя „хектар“. Според него цялата процедура от момента на подаване на заявлението до регистрацията на земята отне само няколко седмици. На новия парцел Тирцев планира да построи цех за отглеждане на гъби, включително екзотични - японски шийтаке. Началния капитал - 150 хиляди рубли - предприемачът похарчи за създаването на елементарна инфраструктура: поставиха ограда, сега завършват провеждането на електричество.
Фермерът и двама партньори отглеждат гъби вече две години, а „далекоизточният хектар“ дава възможност за значително разширяване на производството и асортимента.
Въпреки факта, че продуктите, според Тирцев, са много търсени, той не успя да получи държавна субсидия и сега трябва да разчита само на собствените си сили.
„Първоначално бяхме индивидуални предприемачи, след това се пререгистрирахме в селско стопанство, за да получим държавна субсидия. Но нашето местно министерство отказа да ни подкрепи. Според тях нашата бизнес идея няма да бъде търсена. Интересуват се от проекти, свързани с мляко, месо и яйца. Но хората купуват много охотно, защото продуктите са екологични. Разполагаме с всички лицензи и документи. Засега имаме един проблем - няма достатъчно продукти, всичко е разглобено и няма с какво да ходим по вериги магазини “, обясни предприемачът.
Tyrtsev планира да построи цех на нова площадка през следващата година и да увеличи производството след пет години, за да "стои здраво на краката си".
Богдан Дуркалец получи не декар, а само 33 декара край морето. Сега в центъра за отдих, който започна да строи преди две години в залива Пят Охотников, област ШкотовскиPrimorye, ще има собствен пясъчен плаж и кей.
„Трябва да кажа, че нямаше никакви затруднения по време на регистрацията. Отне ми четиридесет минути, за да вляза в програмата и да кандидатствам, след което всичко мина автоматично. В рамките на месец и половина от датата на подаване вече получих регистриран договор. Сега брегът е почти напълно разчистен, остава само малко презастрояване. Е, това е, скоро ще правим плажа. Тази година ще пуснем първите туристи“, каза той.
Екотуристическа зона
Жител на територията на Камчатка, Иля Семихатка цял живот се занимава със селско стопанство. Дълго време той и семейството му наемат 18 хектара земя за отглеждане на зеленчуци и благодарение на „закона за далекоизточния хектар“ получават още 5 хектара за изграждането на оранжериен комплекс и развитието на селския туризъм. През годината беше възможно частично да се проведе електричество в нови площи, да се изкопае кладенец и да се постави оранжерия, от която след няколко седмици ще бъде възможно да се прибере реколта. Близките планове на предприемача са да строи къщи за туристи, но това ще изисква държавна подкрепа, твърди фермерът. Сега събира документи за субсидия.
„Ако държавата помогне, след година и половина ще има бонбони. И ако го направите сами, тогава ще отнеме седем или осем години, за да донесете всичко на ума “, казва предприемачът.
„Има път, наблизо е проводник за високо напрежение, искаме да поставим трансформатор. Тук, където ще са къщите, вече са докарали до 15 киловата. Точно сега можете да поставите опора и да започнете да строите къщи, но това изисква пари. Не сме достатъчно богати, за да покрием всичко наведнъж. И имаме големи планове. Тук туристът има къде да отиде, какво да види. Камчатка е невероятна земя. От прозорците на тези къщи ще се виждат живописни вулкани“, каза Семихатка.
Той предложи товаще бъде зона за отдих в икономичен сегмент. Инфраструктурата за агротуризъм може да се изплати за около пет години, смята предприемачът.
Центърът за отдих, според него, ще се изплати много скоро, тъй като търсенето на услугата е много голямо.
Фантастични възможности
„Далекоизточният хектар“ поради климатичните особености на региона предоставя „фантастични възможности“ за развитие на селското стопанство, каза председателят на комисията по икономическа политика, индустрия, иновативно развитие и предприемачество към Държавната дума Сергей Жигарев.
„Човек, който получава земя, преди всичко мечтае за собствената си къща, където ще живее той и децата му. Днес по отношение на климатичните условия Далечният изток предоставя фантастични възможности. Там растат дини и зрее грозде. Освен това сега се прилагат значителни мерки за държавна подкрепа: субсидии и опростена система за данъчно облагане на индивидуалните предприемачи. Това е добър стимул да започнете да се занимавате сами“, каза той.
Българите, решили да се сдобият с „далекоизточен хектар“, обаче срещат редица трудности, казва парламентаристът. По думите му това е основно инфраструктура, която не е професионално развита, трудности с свързването на комуникациите, непосилно големи разстояния, на които трябва да доставяте продуктите си, както и липсата на точки за доставка на стоки.
Сега в България се изпълнява и програмата „Подкрепа за стартиращи фермери”, по която всеки предприемач може да кандидатства за участие в конкурса и ако комисията го избере за един от победителите, той ще получи безвъзмездна помощ за развитие на стопанство и еднократна помощ за подобряване на домакинството. По този начин земеделците планират да отглеждат месодайни и млечни говеданаправления могат да получат от държавата до 3 милиона рубли, останалите - до 1,5 милиона рубли. Също през тази година размерът на безвъзмездните средства за развитието на семейни животновъдни ферми се увеличи до 30 милиона рубли.