От МОН отговориха защо ректорът взима 2 милиона, а учителят 20 хиляди
Ирина Канторович, кандидат на историческите науки
Отговорът е просто не.
„В МИФИ в Москва, където се пенсионирах през 2011 г., ректорът гордо докладва на общото събрание за „средната“ (заплата) за института от 40 000 рубли. В отговор академици и професори, почетни мъже станаха от местата си и поискаха: „Посочете ни с пръст тези, които получават такива пари!“ По-късно "занаятчиите-хакери" на института са проникнали в счетоводната база данни и са извадили фишовете за заплати на ректора и обкръжението му, каза Татяна Надточиева. - Разпечатахме ги и ги залепихме по стълбовете и дърветата на територията, за да се запознаят всички. И така, заплатата на ректора и компанията за един месец достигна 2-2,5 милиона рубли, за обикновените хора едва ли беше 20-25 хиляди рубли. По време на заминаването ми тарифата беше 7 хиляди рубли, така че работих на непълен работен ден само за 3,5 хиляди рубли, за да имам време да взема нещо друго някъде.
Първо, става ясно какво всъщност се крие зад израза „заплатата на директора/ректора се определя от учредителя“. Механизмът за определяне на заплатите е следният: директорът (ректорът) сам предоставя на учредителя информация за средната заплата на служител в неговата институция и кани учредителя да одобри месечната му заплата. И аз виждам само една причина, поради която учредителят може да не одобри тази заплата: ако е над 8 пъти средната заплата на учителите.
Така на практика разпоредителят с бюджет сам определя заплатата си, учредителят само я одобрява.
Второ, месечната заплата на ректора от 667 000 рубли се счита от Министерството на образованието и науката за напълно нормална (утвърдена е).
Трето, основателят одобрява заплатите на ръководителя и неговите заместници. Заплатите на счетоводителите, ръководителите на отдели се управляват изцяло от самата организация. И,доколкото разбирам, те дори могат да надхвърлят заплатите на директорите чрез бонуси.
Четвърто, отговорът, изпратен от ръководството на МИФИ, в който се твърди, че опровергава историята на Татяна Надточиева, е хитър и съдържа очевидни несъответствия: става дума за съвсем други години и за одобрената от МОН, а не за реалната заплата. Реалната средна месечна заплата се дава въз основа на сертификати 2-NDFL, а не въз основа на одобреното от министерството.
Като цяло отговорът на МОН на отворено писмо е класически реплики, с които МОН засипва онези, които се обръщат към него. По някаква причина, от наивност, се надявахме откровеността и широкият обществен отзвук, както и сериозността и глобалността на проблемите, повдигнати в Отвореното писмо, да доведат до отговор по същество. Това не се случи. Властите не влизат в диалог с гражданите.
Междувременно бедността на българите и намаляването на свободния публичен сектор - в здравеопазването, образованието, социалното осигуряване и др., до голяма степен генерирани от въведената през 2008 г. нова система на заплатите в обществения сектор - нарастват.
Не се съмнявам, че НСОТ няма дълго да живее – сътвори такава дива, противоречаща на живота практика (за подробности вижте Петицията „Ликвидирайте механизма за източване на бюджетни средства срещу спестявания“). Не губя надежда да предам на министър О.Ю.Василева сериозността на ситуацията. Пиша ново отворено писмо.