Отчитане и данъчно облагане на имущество, наето от бюджетна институция (Беспалов М.
Имуществото на бюджетните институции им принадлежи въз основа на правото на оперативно управление (клауза 1, член 123.21 от Гражданския кодекс на България). Бюджетните институции имат право да го отдават под наем, но за това е необходимо съгласието на учредителя.
Бюджетните институции могат да наемат дълготрайни активи, както и материални запаси, които не губят първоначалните си свойства по време на експлоатация. Имущество, което е погълнато или повредено по време на използване, не може да бъде отдавано под наем (клауза 1, член 607 от Гражданския кодекс на България).
Имотът се прехвърля по договора за наем два пъти, първият - когато наемателят приеме имота за ползване от наемодателя, вторият - когато имотът бъде върнат от наемателя на наемодателя, т.е. след изтичане на лизинга.
- формуляр OS-1 "Акт за приемане и предаване на дълготрайни активи (с изключение на сгради, конструкции)";
- формуляр OS-1a "Акт за приемане и предаване на сграда (конструкция)";
- формуляр OS-1b "Акт за приемане и предаване на групи от дълготрайни активи (с изключение на сгради, конструкции)".
По време на срока на договора за наем правото върху прехвърления имот остава за лизингодателя, поради което не е необходимо да се отписва от баланса (чл. 606 и 608 от Гражданския кодекс на България). При прехвърляне на имущество под наем е необходимо да го отразите в задбалансовата сметка. 25 „Имот, прехвърлен за възмездно ползване (наем)“.
Задбалансово 25 отразява цялото имущество на бюджетна институция, което е наето, това е необходимо, за да се организира правилен контрол върху безопасността на имуществото, неговото предназначение и движение. Следователно наемът на част от сградата (помещенията) също трябва да бъде отразен в задбалансовия отчетsch. 25. Цената на част от отдадената под наем сграда се определя пропорционално на дела на площта, която пада върху тази стая в общата площ на сградата. Институцията може да използва различен вариант за изчисляване на цената на част от наетата сграда, основното е да го фиксирате в счетоводната политика. Също така при изготвянето на договор е необходимо ясно да се определят границите на помещенията, които ще бъдат отдадени под наем, съгласно плана на сградата и нейната оценка, което ще опрости счетоводството на тази операция.
При отдаване под наем на дълготрайни активи върху тях се начислява амортизация по общия начин. От своя страна разходите, които лизингодателят трябва да плати съгласно договора или закона, се отразяват в счетоводството чрез следните записи:
д-р в. 210980222 Комплект фактури 230222730 -отразява разходите на институцията за доставката на наетия имот ;
д-р в. 210980226 Комплект фактури 230226730 -отразени разходи за имуществена застраховка ;
д-р в. 210980290 Комплект фактури 230305730 -начислена е държавна такса.
Едно от съществените условия на договора за наем е размерът на наема. Това е възнаграждението на наемодателя за това, че той прехвърля имуществото си за временно ползване на други организации или граждани.
Приходите от отдаване под наем на имущество са на самостоятелно разпореждане на институцията. В счетоводството операциите по начисляване и получаване на лизингови плащания се отразяват в следните записи:
д-р в. 220521560 Комплект банкноти 240110120 -начислен доход под формата на наем ;
д-р в. 240110120 Комплект фактури 230304730 -Върху сумата на наема е начислен ДДС ;
д-р в. 220111510 Комплект фактури 220521660 -наемателят преведе наема по личната сметка на институцията, като в същото време се отразява увеличение на задбалансовата сметка. 17 по КОСГУ код 120 ;
д-р в. 220134510 Комплект банкноти 220521660 -наемателят е платил наема в касата на институцията ;
д-р в. 221003560 Комплект банкноти 220134610 -отпътуване от касата на сумата за наем за превод по лична сметка ;
д-р в. 220111510 Комплект фактури 221003660 -наемът се кредитира по личната сметка на институцията, като в същото време се увеличава задбалансовата сметка 17.
При изчисляване на данъка върху доходите бюджетните институции трябва да включват в състава или приходите от продажби, ако отдаването под наем на имущество е класифицирано като основна дейност (член 249 от Данъчния кодекс на България), или неоперативните приходи, ако видът дейност за отдаване под наем на имущество не е основната (клауза 4, член 250 от Данъчния кодекс на България).
Критерият за класифициране на наема като доход от продажба не е предвиден в Данъчния кодекс на България. Той обаче съдържа условие за включване на разходите, свързани с наема на имущество, в разходите за продажба, така че ако институцията наема имота на систематична основа, тогава разходите за такива дейности са свързани с продажбата (клауза 1, клауза 1, член 265 от Данъчния кодекс на България). Съответно приходите от него трябва да се признаят като част от приходите от продажба. Понятието систематичност се използва в смисъла, вложен в параграф 3 на чл. 120 от Данъчния кодекс на България - два и повече пъти в рамките на една календарна година. В допълнение, наемните плащания могат да се вземат предвид като част от постъпленията от продажба, ако имотът се отдава под наем не само систематично, но и е основният източник на доходи за институцията. В противен случай доходите от отдаване под наем на имущество следва да се определят като нестопански (чл. 249, ал. 4 на чл. 250 от Данъчния кодекс на България).
Ако институцията, при изчисляване на данъка върхупечалба използва метода на начисляване и прехвърляне на имущество под наем и това е основната дейност, тогава такъв доход се признава на датата на предоставяне на услугата. Като общо правило наемът трябва да бъде включен в дохода на последния ден от всеки месец. Но тъй като бюджетните институции плащат данък върху доходите на тримесечна база, доходите могат да бъдат признати и в последния ден на всяко тримесечие. В същото време фактът на получаване на пари от наемателя към момента на признаване на дохода не засяга (клауза 3 на член 271 от Данъчния кодекс на България).
Ако институцията използва метода на начисляване и отдаването под наем на имущество не е основната дейност, тогава датата на признаване на дохода от наем ще бъде или датата на уреждане в съответствие с условията на сключените споразумения, или датата на представяне на лизингодателя на документите, които служат като основа за уреждане, или последния ден на отчетния или данъчен период (клауза 3, клауза 4, член 271 от Данъчния кодекс на България).
По този начин начисляването на доход от наем по метода на начисляване не зависи от факта на плащането, следователно авансът, получен от наемателя, не трябва да се включва в данъчния доход (клауза 1, клауза 1, член 251 от Данъчния кодекс на България).
Ако институцията използва касовия метод при изчисляване на данъка върху дохода, тогава доходът от отдаване под наем на имущество трябва да бъде отразен в отчетния период, в който действително е получено плащане за предоставените услуги (клауза 2 на член 273 от Данъчния кодекс на България). Ако е получено авансово плащане за сметка на наема, тогава при използване на касовия метод неговият размер също трябва да се припише на увеличение на облагаемата печалба (клауза 1, точка 1, член 251 от Данъчния кодекс на България).
Бюджетните институции с приходи под формата на наем трябва да начисляват и плащат ДДС по общия начин (клауза 1, клауза 1, член 146 от Данъчния кодексБългария). Според гл. 21 от Данъчния кодекс на България предоставянето на имущество под наем е предоставяне на платени услуги, които се облагат с ДДС. Няма особености за бюджетните институции. Изключение прави предоставянето на жилищни помещения под наем в жилищния фонд на всички форми на собственост. В този случай наемът не се облага с ДДС (клауза 10, клауза 2, член 149 от Данъчния кодекс на България).
Датата на възникване на облагаемия с ДДС приход е по-ранната от следните дати:
- денят, в който лизингодателят предоставя услугите, последният ден на всеки данъчен период през целия срок на договора за лизинг;
- денят на плащане, частично плащане за сметка на предстоящото предоставяне на услуги (клауза 1, точка 1, член 167 от Данъчния кодекс на Руската федерация, писмо на Министерството на финансите на България от 24 май 2010 г. N 03-07-11 / 200).
Наемодателят е длъжен да издаде фактура на наемателя за размера на наема (клауза 3, член 168 от Данъчния кодекс на България). В същото време процедурата за издаване на фактури не зависи от изготвянето на актове за предоставяне на услуги под наем. Наемодателят трябва да издаде фактура в рамките на пет календарни дни от момента на предоставяне на услугите по отдаване под наем на имота (клауза 3, член 168 от Данъчния кодекс на България).
Данъчните суми, изчислени и платени от авансови плащания, се приемат за приспадане в данъчния период, в който ще бъде предоставена услугата (клауза 8, член 171, клауза 6, член 172 от Данъчния кодекс на България).
Също така бюджетните институции могат да вземат предвид разходите, свързани с прехвърлянето на имущество под наем при изчисляване на данъка върху дохода. Но само ако задължението за изпълнението им е възложено на лизингодателя със споразумение или закон (клауза 1, член 252 от Данъчния кодекс на България), например разходите за доставка на лизингови обекти. Ако бюджетна институция генерира приходи от отдаване под наем на имущество,тогава тези разходи трябва да се вземат предвид при изчисляване на данъка върху дохода като част от други производствени разходи (член 264 от Данъчния кодекс на България). Ако институцията генерира неоперативни приходи от отдаване под наем на имущество, тогава всички разходи, свързани с прехвърлянето на имущество на наемателя, трябва да бъдат включени в неоперативните разходи (клауза 1, клауза 1, член 265 от Данъчния кодекс на България).
В бюджетните институции самите операции по прехвърляне на имущество под наем не се облагат с ДДС (само наемът се облага с данък), това се дължи на факта, че имуществото остава в техния баланс и правото на оперативно управление не се прехвърля на наемателя (клауза 1, клауза 1, член 146 и член 39 от Данъчния кодекс на България, членове 606 и 608 от Гражданския кодекс на България). Самата дейност по отдаване на имущество обаче от гледна точка на гл. 21 от Данъчния кодекс на България е предоставянето на платени услуги, т.е. Върху приходите от наем се начислява ДДС.
Подчертаваме, че данъкът върху собствеността върху наетите дълготрайни активи се заплаща от лизингодателя (клауза 1, член 374 от Данъчния кодекс на България). Това се дължи на факта, че при прехвърляне на имота правото на собственост не преминава върху наемателя. Имотът остава в баланса на наемодателя (чл. 606 и 608 от Гражданския кодекс).
Също така собственикът-наемодател трябва да плати поземлен данък върху наетата земя (клауза 1, член 388 от Данъчния кодекс на България), това се дължи на факта, че при сключване на договор за наем правото на собственост не се прехвърля на наемателя (параграф 1, член 606 от Гражданския кодекс на България).
Ако не сте намерили необходимата информация на тази страница, опитайте да използвате търсенето в сайта: