Отговор на въпроса - Защо закъсняхте?
И дори не обяснявате, ако не е сериозно, тогава не е нужно да забавлявате гордостта на питащия, но сериозно, тогава веднага седнете да напишете обяснително писмо до висшето ръководство, където компетентно и скрито описвате ситуацията, доколкото е възможно, поради което сте закъснели. И като цяло не закъсняваш, а се бавиш. Е, или се бори с фактори извън вашия контрол. Последният път, когато писах обяснителна записка в училище, посочих като причина неразвитата инфраструктура на моя град.
Склонен съм да мисля, че ако шефът, който задава такъв въпрос, не е олицетворение на точността (което ви позволява да закъснявате от време на време), тогава можете да опитате да използвате оригинални отговори, с малко хумор. Но внимание! Това е възможно само в случаите, когато командващият, както се казва, е „в настроение“ и е в отличен контакт със закъснелия:
- Е, какво си, не аз закъснях, а ти сигурно си дошъл твърде рано. Да, вероятно изобщо не сте се прибрали вчера, нали?
- Ами ако часовникът ви лъже? Между другото, мога да ви дам нови, ако следващата награда ми позволи.
- Точно като, например, вие, аз не понасям закъснение и закъснели и затова стоях на прага на работа и контролирах всички, които не изкачиха този праг в точното време.
- И никога не съм напускал работа; Току-що изтичах до къщата си сутринта за минута, изключете будилника, за да не събудя съседите. Винаги е така, искаш нещо най-хубаво, но се оказва, че пак не се получава.
- Да, защото сутрин все едно всички служители пият чай или кафе три часа и изобщо не работят. Но не мога да пия толкова много кафе, затова реших да изчакам днес,когато всички са напълно пияни и работният ден започва.
- Няма да повярвате! Днес смесих две работи, дойдох в съвсем друг офис, опитах се да отключа тази врата с моя ключ и тук ме задържа охраната им. Трябваше да й обясня какво точно правя в шест часа сутринта, та дори и в чужд офис, та дори и до сейфовете. Така стоят нещата.