Отговори на въпроси от банки (Версия за печат), RBS
Задължително ли е да се отрази задбалансово сумата на гаранцията по факторинг, ако не е сключено отделно споразумение за гаранция между Банката и Поръчителя, а условията на гаранцията са посочени в договора за финансиране срещу прехвърляне на парично вземане (факторинг)?
Съгласно изискванията на чл.362 от Гражданския кодекс на България „... Договорът за поръчителство трябва да бъде сключен в писмена форма. Неспазването на писмената форма води до недействителност на договора за поръчителство ... ". По този начин основанието за признаване на гаранцията е писмено изложение на нейните съществени условия. В тази връзка гаранцията, получена от Банката по договора за факторинг, е валидна и трябва да бъде отразена в баланса по задбалансови сметки.
Как да изчислите и вземете предвид в баланса доходите, получени от Банката по договора за факторинг?
В съответствие с изискванията на клауза 1.3. Приложения 12 от Правилника на Централната банка на България № 205-P, финансовият резултат от разпореждането с правото на иск се определя като разликата между цената на придобиване и продажната цена или сумата, върната от длъжника (кредитополучателя) в съответствие с условията на договора, правото на иск, по което е придобито, минус в случаите, установени от законодателството за данъците и таксите, сумите на данъка върху добавената стойност. Ако плащанията за реализируемо (изкупено) право на иск се извършват на вноски, финансовият резултат се определя като разликата между сумата на частичното плащане и сумата на реализируемата (изкупена) част от правото на иск, изчислена пропорционално на съотношението на сумата на частичното плащане към номиналната стойност на правото на иск. По този начин, за отчитане на приходите, получени от факторингови операции, на Банката се препоръчва да използва балансова сметка61304 "Приходи за бъдещи периоди", отписани към доходите, тъй като длъжникът (кредитополучателят) частично погасява правото на иск.
Облага ли се с ДДС комисионата, получена от Банката по факторингови сделки?
Трябва ли Банката да разглежда индивидуалните кредитополучатели като свързани и съответно да ги комбинира в група от свързани кредитополучатели със съответно отразяване на този факт във формуляра за отчитане № 0409118 „Данни за големи кредити“ в следните ситуации.
Ситуация 1. Две физически лица, които не са роднини, са получили кредит от банката за построяването на всяко свое жилище, обезпечено с отделни парцели, върху които ще бъде построено това жилище. Всички кредити и залози са регистрирани в Банката по отделни договори, но ипотекар и по двата договора за залог е едно от физическите лица, които притежават и двата поземлени имота.
Ситуация 2. Две физически лица, които не са роднини, са получили заем от банката за отделни, независими цели. За обезпечаване на кредит, издаден на второ физическо лице, Банката прие залог върху запис на заповед на организация, в която и двете лица са учредители с разпределение на дялове (съответно 50% и 50%).
Наредбата за средствата на банката, формирани за сметка на печалбата, предвижда използването на фонда за придобиване на имущество. В случай на придобиване на имущество за сметка на фонд (например фонд за натрупване), трябва ли кредитната институция да намали размера на собствените средства (капитал) със съответната изразходвана сума?
Правилно ли разбрахме, че при осчетоводяване на транзакции в съответствие с клауза 2.2. Директива № 1399-U предвижда отразяване в балансовата сметка 47803 на сумите на прехвърлените права на вземане и в същото време размера на финансиранетоклиент по сметки за заеми, което води до удвояване на размера на вземанията и увеличаване на активите на кредитна институция? В този случай каква сума е включена в размера на кредитния риск за активи, отразени в балансовите сметки (активи минус създадените резерви за възможни загуби и резерви за възможни загуби по кредити, заеми и еквивалентен дълг, претеглени по ниво на риск) при изчисляване на коефициента на капиталова адекватност H1? Задължена ли е кредитната институция едновременно да създава резерви за възможни загуби по дълга на клиента и правата на иск срещу длъжника?
Финансиране срещу прехвърляне на парично вземане (факторинг) е транзакция, в съответствие с която една страна (банка-финансов агент) прехвърля или се задължава да прехвърли средства на другата страна (клиент) за сметка на парично вземане на клиента към трето лице (длъжник), произтичащо от предоставянето на стоки от клиента, извършването на работа от него или предоставянето на услуги на длъжника, клиентът възлага или се задължава да прехвърли това парично вземане на финансовия агент . Предмет на цесията, по която се предоставя финансиране, е парично вземане, чийто падеж ще настъпи в бъдеще (бъдещо вземане). Банката извършва затворен (конфиденциален) факторинг с право на регрес. Затворен (конфиденциален) факторинг се извършва, когато длъжникът не знае за прехвърлянето на парични вземания от клиента към банката. Длъжникът превежда средства за плащане на доставените стоки (работи, услуги) по разплащателната сметка на клиента, а клиентът превежда получените средства на банката за погасяване на предоставеното финансиране. Правото на регрес възниква, ако длъжникът стане неплатежоспособен, банката можеприложи регресното производство - правото на преотстъпване на паричното вземане на клиента. Договорът за затворен (конфиденциален) факторинг с право на регрес предвижда следните условия: - 85% от сумата на прехвърлимото право на вземане се прехвърля на клиента веднага след сключването на договора за факторинг; - 15% от прехвърляемото право на вземане се прехвърля от Банката след изпълнение на задълженията на длъжника към клиента. Приходът на Банката по този договор за факторинг е платената от клиента лихва за всеки ден ползване на средствата.
Кой от следните счетоводни методи за факторинг транзакции е правилен? За кой контрагент трябва да се оцени кредитният риск, ако има право на регрес?
Може ли описаната по-горе ситуация да се признае за лизингова сделка?
Предвид гореизложеното считаме, че описаната в искането ситуация със закупуването на оборудване от банката преди сключването на споразумение с лизингополучателя и последващото решение за прехвърляне на това оборудване на лизинг не трябва да се счита за лизингова операция, тъй като действията на банката за сключване на договор за лизинг с лизингополучателя не отговарят на изискванията на горепосочените нормативни актове относно процедурата за признаване на сключено от страните споразумение като договор за лизинг.