Отговорност на акционерите и членовете на организацията
Противно на общоприетото схващане, акционерите на акционерни дружества и членовете на дружества с ограничена отговорност могат да бъдат държани отговорни във връзка с дейността на дружеството, което контролират.
Говорим за това, че в изключителни случаи т. нар. „корпоративен воал“ може да бъде вдигнат и собствениците на фирми да бъдат подведени под гражданска и наказателна отговорност.
Гражданска отговорност на собствениците на фирми
Съгласно чл. 53 от Гражданския кодекс на Република България генералният директор и членовете на колегиалните органи на управление (надзорен съвет, управителен съвет) са длъжни да действат в интерес на юридическото лице, което представляват добросъвестно и разумно.
Съгласно параграф 3 на чл. 53.1 от Гражданския кодекс на България, лице, което има действителна възможност да определя действията на юридическо лице, е длъжно да действа в интерес на юридическото лице добросъвестно и разумно и отговаря пред дружеството за вреди, причинени на дружеството по негова вина.
Съгласно чл. 401 от Гражданския кодекс на България, привлеченият към отговорност акционер или участник трябва да докаже липсата на вина за нарушаване на горните принципи.
Основание за субсидиарна отговорност
- Нарушаване на задължението за подаване на молба за обявяване в несъстоятелност от страна на длъжника - отговорност носят както генералният директор, така и акционерите, които трябва да подадат такава молба;
- Действията или бездействията на контролиращото лице, довели до несъстоятелността на длъжника, а именно извършването или одобрението на сделки, довели до несъстоятелност, са отговорност както на генералния директор, така и на акционерите;
- Изопачаване или непредоставяне на счетоводни документи и информация за имуществото на длъжника - отговаря генералният директор.
Често на практика длъжникът не разполага с ликвидни активи, за да изплати задълженията си, и се включват кредиторив процедура по несъстоятелност, знаейки предварително, че реално възстановяване няма да последва.
В такава ситуация е възможно ръководителят и други лица, контролиращи длъжника - участници, акционери и собственик на имущество за единни предприятия - да бъдат привлечени към субсидиарна отговорност за дълговете на юридическото лице.
Освен всичко друго, в такива случаи предмет на доказване ще бъде наличието на указания или пряко действителни действия и бездействия на контролиращото лице, довели до невъзможност за погасяване на дълга към кредиторите.
Досега в съдебната практика се появиха интересни прецеденти, които могат да бъдат взети под внимание.
И така, основанията за привличане към субсидиарна отговорност, които са отразени в съдебната практика, са:
Наказателна отговорност на акционер (участник) в дружество.
Собственикът на предприятието, както и генералният директор на дружеството могат да носят наказателна отговорност на общо основание за действително извършени престъпления, свързани с извършването на стопанска дейност. Освен всичко друго, акционер или член на дружество може да бъде осъден за следните икономически престъпления:
- Укриване на данъци – чл. 199 от Наказателния кодекс на Руската федерация
- Измама – чл. 159 от Наказателния кодекс на Руската федерация,
- Измама в областта на предприемаческата дейност – чл. 159 от Наказателния кодекс на Руската федерация,
- Измама в областта на кредитирането - член 159 от Наказателния кодекс на Руската федерация
- Незаконни действия при фалит - член 195 от Наказателния кодекс на Руската федерация
- Умишлен фалит - член 196 от Наказателния кодекс на Руската федерация
- Фиктивен фалит – чл. 197 от Наказателния кодекс на Руската федерация
- Незаконна предприемаческа дейност – чл. 171 от Наказателния кодекс на Руската федерация.
Няма особености при привличането на собственика на фирмата към наказателна отговорност. В този случай собственото може да бъде както директноизвършителят на престъплението и организаторът, подбудителят или помагачът.