Откъде идват думите "Bashkort" и "Burzyan"?
Един човек се изгубил и в гъсталака на гората се натъкнал на глутница от пет вълка. Вълците не го докосват. И човек не иска да ги остави: наоколо няма нито една жива душа, къде да отиде? И така заживяха – пет вълка и един човек. След известно време вълците довели отнякъде жена. Мъжът и жената започнаха да живеят. Появиха се деца. Децата нарастваха. Пораснали, децата започнаха да се разотиват във всички посоки. Идрис на едно място, Кулсура на друго, а останалите където си искат. Сякаш имената на бързянските села идват от имената на тези деца. Оттогава тази земя се нарича "бер ян", което означава "една душа", а кланът, който постепенно нараства, се нарича башкир. Думата "башкорт" означава "главен вълк", "биш корт" (пет вълка) в крайна сметка се превърна в "башкорт".
От "бер йен" до един район
Бурзианците са много древно племе. От кисата "Бабсак и Кусяк-бий" се знае, че името "бурзян" идва от думите "бер ян" - една душа. Единственото момче е оставено от водача на Кипсак Кусяк-бий, който унищожи семейството на водача на Бурзян Каракулумбет. И сега, сякаш от "бер ян", се възроди племето бурзян. От това изобщо не следва, че племето кипсак е по-старо от бурзянското. Бурзианците дойдоха в тези краища по-рано от кипсаците - те живееха тук по времето на хановете-кагани. В древни времена те са бродили из много земи. Тогава един от техните клонове се появи в Урал и намери подслон там. Когато Kypsa-ki пристигнаха там, те започнаха да изтласкват Burzians. С пристигането им мирният живот приключи, започнаха съдебни спорове за земя и вода. Кипсаците бяха войнствени. В същото време бурзяните не им отстъпиха нищо свое.
По негово време Чингис хан завладява много страни. Той свали много народи в краката си. Той завладява долините на Урал, Идел, местата, където сега се намира Казан, които преди това са били собственост на българите. Чингиз-След това Хан раздаде тамги на племената. Башкирите също ги получиха. Башкирите дойдоха в Урал от Алтай. Тук, живеейки заедно с бурзианците, те се смесили с тях.
След смъртта на Чингис Бату става хан. Тогава башкирите, казахите, бурзианците и много други народи приеха исляма.
След смъртта на Бату Кипсаците се умножиха значително, станаха още по-войнствени. Територията на тяхното местообитание се е разширила отвъд планинския Урал. Повечето от бурзянците останаха в планините, но някои бурзянски кланове също мигрираха в степните райони. Сегашните степни Бурзян са отцепилите се потомци на планината Бурзян. Самите планински бурзеанци се разклоняват на кланове: Барак, Субхангул.
Легендата свързва първоначалния престой на бурзяните (преди преместването им в Урал) с долината на река Сърдаря и с Аралско море. През 6-7 век Бурзянът наистина се скиташе в Централна Азия, в долината Мургаб в Бухарския оазис, където все още съществуват Башкуртските планини.
През 18 век територията на съвременния Бурзянски район е била населена от представители на две волости - Бурзянска и Карагай-Кипчакска. През 1798-1855 г. селищата на волостите са част от шестия, през 1855-1865 г. - петия башкирски кантон на Верхнеуралския окръг.
Както се вижда от историческите материали, много башкирски села са възникнали в периода от 1834 до 1859 г. Това беше улеснено от указа на губернатора Перовски „За намаляване на утарите, летните лагери (джайлау)“. За да спасят утарите, някои семейства от съседните села се преместиха при тях и така възникнаха нови села. По правило селата се кръщавали на името на първия заселник, или на най-знатния и уважаван, или на най-стария жител на селото.
Село Атик (Атиково) е едно от коренните села на Бързян. Според легендата той е основан от башкирите от басейна на река Дема. МеждуИмената на първите заселници са Идрис, Зариф, Адил, Хибат, Хамат Атиков. Въз основа на материалите от одита са дадени и други имена: Аллагул, Сюлейман, Миннигул, Айткул Атиков. Атиковите са свързани с жителите на селата Сибай, Тавлукай (сега Баймакски район). По-специално няколко семейства се преселват тук от село Тавлукай. През първата половина на миналия век Атиково с други села - Миндигул, Акбулат, Киекбай, Усман, Якшигул, Ярмухамет - е включено в десетата юрта на шести кантон. От 1864 г. селото е част от 4-та Бурзянска волост, от 1919 г. е част от Бурзянска волост на кантон Зилаир, а от 1930 г. е част от Бурзянски район.
Атиковци образуват няколко села в землището на Бурзян, сред които село Усман, основано през 1786 г. През 1814 г. още 15 семейства от Атиково се преселват в ново село. Образуваха се Стар Усман и Нов Усман.
Село Киекбай (Киекбаево) също е основано от атиковци, 23 семейства (170 души) се преместват на ново място. Възниква преди 1834 г. и носи името на Киекбай Юлтимиров. Друго име на селото е Баш-Тир. След 25 години в селото имало 40 къщи, тук живеели 300 души. През 1920 г. в 93 къщи живеят 390 души. В селото са живели ветеранът от Отечествената война от 1812 г. Арслангул Халитов (награден с медал „За превземането на Париж“) и участник в неуспешната кампания в Хива на оренбургския губернатор на Перовски Ямилха Байназаров.
Акбулат (Акбулато-во) може да се нарече сред най-старите села в района. Това село е основано през 1816 г. от 20 семейства от село Чингизово (сега Баймакски район) по поречието на река Ямашли. В селото през 1859 г. има 134 (19 домакинства), през 1920 г. 267 (53 домакинства) души. През 40-те години на XIX век 26 домакинства имат 120 коня, 100 крави, 21 овце, 20 кози. Само няколко фермизасели 48 пуда зърно.
От края на 18 век съществува село Субхангул (Янсари, Ново-Субхангулово). Този чифлик прераства в село в периода 1795-1811 г. През 1816 г. селото се състои от 53 домакинства. През 1920 г. живеят 397 души.
През 1850-1859 г. възниква ново село под името Стари Субхангул (Старосубхангулово). Второто име е Alakuyan tamagy. Основан е от влиятелния наследник Субхангул Килдикаев. Известен е с това, че през 1757 г. заедно със стотника Мутай Айткулов от село Сибаево и други бурзянски имения участва в продажбата на земя по поречието на реките Иргизла и Агидел на барон К. Е. фон Сиверс и Тимашев за Вознесенския меден завод. В началото на 19 век тук е живял бригадир Ярмухамет Сирбаев.
Друго село Миндигул (Миндигулово) е основано от подхангулите, начело с Миндигул Тимирбаев. През 1812 г. те превръщат летния си лагер (jailau) в село. В новото село останали 71 души, включително и синовете на Субхангул.
Село Мусят (Старомусятово), като бързянско селище, е известно от края на 18 век. В края на 40-те години част от жителите се отделят от местното село и основават Нови Мусят (Новомятово, друго име е Алакуян-баши, Берлик). През 1816 г. тук е имало 38 домакинства. Основен поминък е скотовъдството - 33 ферми отглеждат 150 коня, 180 крави, 50 овце, 25 кози. Почти не са се занимавали със земеделие – засети са 24 пуда зимни култури и 328 пуда зърнени култури. Жителите на Мусят имали няколко утара по поречието на река Нугуш и в района, наречен Бузбия. Едно от тях - Нугуш - по-късно става село, което престава да съществува в началото на 20 век.
През 1850-1859 г. Галиакбер Абдулмукминов, преселник от село Тимясово (Баймакски район), основава село Галиакбер на земя Бързян.(Галиакберово).
В село Ишдавлет (Ябак), освен Бурзяните, живеели Тамяните. Селото възниква преди осмата ревизия от 1834 г. и носи името на основателя Ишдавлет Ишимгулов.
Още преди 1795 г. е основано село Максют (Максютово). Произходът на селото е неизвестен. През 1795 г. има 15 чифлика, 80 души.
Повече от сто години Максютово се намираше на границата на Оренбургска (включваща земи на изток и юг) и Уфимска губерния (на северозапад). По това време река Агидел е важен транспортен маршрут: според данни на Максютовската митница, границата на провинциите, например, през 1905 г. е пресечена от 25 кораба и 917 сала.
Друго село - Гаделгарей (Шулган, Гаделгареево) - е известно от началото на 19 век. Основател е Есаул Адилгарей Тимербаев. Във всички архивни документи селото е записано като Адилгарей, кога започва да се нарича Гаделгарей не е известно. Основателите на селото са жители на съседното село Кутаново, което се намира на 16 километра на юг. Според преброяването от 1816 г. в село Кутаново живеят 19 семейства, а село Гъделгареево не е посочено. За първи път е посочено в преброяването от 1834 г. Според архивни документи 13 семейства от горните 19 семейства, живеещи в село Кутаново, са записани като жители на Гъделгареево. Общо според преброяването от 1834 г. в Гаделгареево живеят 21 семейства с общ брой 213 души (108 мъже и 105 жени). Анализирайки данните от две преброявания, можем да кажем, че село Гъделгареево е възникнало през 1825 година. Според преброяването от 1859 г. в село Гъделгареево също живеят 21 семейства, населението е 329 души (165 мъже и 164 жени). Адилгарей Тимербаев, на когото е кръстено селото, е пенсиониран есаул. По това време той е на 74 години. Основен поминък на местното населениеимало е скотовъдство и пчеларство. Земеделието почти не е съществувало. Например през 1842 г. за 213 души са засети 112 пуда зърнени култури.
Башкирите от планинско-горската зона водят полуномадски начин на живот. На местата на летните номади са издигнати временни дървени колиби - йорт (къща). Доказателство за това са географските имена на планини, местности на разстояние 5-25 километра от селото, например Кульорт, Туниорт, Саукайорт, Трансайорт и др.
Село Кутан (Кутаново) е отбелязано в документи от 1795-1811 г. Жителите му водели полуномадски начин на живот. По данни от 1811 г. има 19 домакинства, а след 43 години са регистрирани 13 домакинства и 118 жители. След поражението край Оренбург тук се появява Пугачов. Той прекоси Агидел до Вознесенския завод (сега село Иргизли), който е на три километра от Кутаново, и го изгори. Оттук Пугач отиде в Белореш. Преди Пугачовото въстание село Кутан се е казвало Мечетле. Имаше голяма джамия. Когато Пугачов дойде в завода Вознесенски и обяви мобилизация в армията си, моллата на Кутановски започна кампания срещу него, наричайки Пугачов бунтовник срещу закона и атеист. За това Пугачов от левия бряг на Агидел, от планината, която сега се нарича Пугачевская, стреля по джамията от оръдие. Ядрата на Пугачов бяха открити съвсем наскоро на хълма, където се намираше джамията. След въстанието в Кутаново е построена нова на мястото на разрушената от Пугачов джамия.
От всички селища на Карагай-Кипчакската волост на територията на сегашния Бурзянски район село Байназар (Байназарово) е най-ранното по време на възникване. На картата на Уфимското наместничество от 1786 г. е посочено като утар (ферма), прераснал в село Байназар през 1812 г., когато 30семейства. Селото носи името на Байназар Илясов. Той беше началник на юртата, имаше много синове: Исянгул, Карагул, Сейфулмулук и др. През 1850 г. част от жителите на това село напускат и се заселват на брега на река Кара, така възниква Байназар-утари, сега село Билак (район Абзелиловски).
Байназарите основали няколко села в Бързянското землище. Те също обединяват отделните си ферми в устието на река Любаза на хълма Араг-Тау в села. Поради такива миграции село Наби (На-биево), предишното име Набиула, възниква на името на първия заселник Набиула Марясов.
През 1843-1847 г. Байназарите основават село Мурадим (Мурадымово, друго име е Аратау). Основателят е Мурадим Алмухаметов, той има синове Улмасбай, Сюлейман, Насретдин.
Даването на имена на селата по имената на техните основатели е стара традиция. Много села в Бурзянския район имат такива имена. Сред тях са Абдулмамбет (Абдулмамбетово, други имена са Кипчак, Игилик, Узян). Възниква през 1795-1811 г. Известни са имената на първите заселници – Асълбай и Куяш Абдулмамбетови. Едно от имената на това село е фиксирано от името на Игилик Ибрагимова. Според историческите източници се знае, че при основаването си селото се е казвало така. Синове на Игилик - Минигул, Байрамгул, Килдигул. Последният, участник в Отечествената война от 1812 г., дава името на основаното от него село в началото на 19 век.
Село Яумбай (Яумбаево) носи името на Яумбай Кушзитаров.
Село Тимир (Тимирово) е основано през 1786-1790 г. от сина на Тимир Ишкилде (старши). Жителите на Тимир имали три джайлау (лято)-утара: Куляб, Байгаз, Бусундубаш. През 1834 г. всички те получават статут на села, тъй като няколко семейства се преместват там за постоянно пребиваване, за да запазятземни площи.
Село Байгазино (Байгазино) е основано от стотника Байгази Кунакбаев (години на живота му 1770-1853) и носи името на основателя.
В началото на 18-ти век Мунасип Юлдашбаев основава село Мунасип (Старомунасипово) на земя Бързян. Жителите му водели полуномадски живот – отивали в джайлау. Състои се от 33 къщи. През 1842 г. на 44 жители се падат 500 коня, 200 крави, 40 овце, 15 кози. Засети са 24 пуда зимни култури и 344 пуда зърнени култури.
Времето, когато Мунасиповци основават ново село, датира от 1843-1850 г. Основава село Исламбай Юмагужин, така че първото му име е Исламбай (Исламбаево).
В края на 18 - началото на 19 век село Аскар (Аскарово) е основано от именията на Тангауровската волост. Това беше улеснено от масовото преселване на хора през 1915 г. от област Стерлитамак във Верхнеуралски. По същата причина през 1795 г. възниква село Магадей (Магадеево).
Едно от най-древните на територията на Бурзян е село Ир-гизла (Вознесенск). Възниква в средата на 17 век. В селото е живяло предимно българско население. Тук беше Вознесенският меден завод. Лансиран е от K. E. von Sivers през 1756 г. В селото са построени 150 къщи, там са живели служители и работници на завода. 1000 селяни бяха прикрепени към завода от Казанския окръг. Привеждани са на работа поетапно (на смени) в продължение на 4 месеца по 333 души. Заводът имаше седем пещи за топене на мед, три огнища и един ковашки чук; до пет хиляди фунта мед се топяха годишно.