Откриване на африканския континент

103 материала на 36 обекта, 761 снимки

Връзки от ветерани

Можете да следите всички нови публикации за всяка държава или град, като използвате емисии със съдържание на личната си страница, както и като използвате абонамент за RSS. Прочетете повече

  • в моите емисии

Използвайте този код, за да вмъкнете връзка към тази дестинация в текста на пътна бележка, съвет, публикация в блог или публикация във форум на Turbine. Прочетете повече

Добавете потребителя къмприятели, ако искате да следите новото му съдържание, статус и публикации във форума. Ако просто искате да запазите данните на потребителя, за да не го търсите отново в бъдеще, добавете го към вашитеконтакти.

Тази бележка е част от дневника „Откриване на африканския континент“.

Имаше много интересни пътувания в живота ми (субективно) и през изминалите години, и през тази година, и като цяло. Но това пътуване беше специално. Все още не мога да обясня това, така че ще призная, че причината е лично отношение-усещане, което ще запазя за себе си. Африканският маршрут не е необичаен, но всеки има свои впечатления и всеки вижда различни животни, така че не мога да устоя на изкушението и все пак да опиша моята версия на събитията.

И така,маршрут.Санкт Петербург-Найроби-6 дни сафари в Кения (Амбосели, Масаи Мара, Накуру) - Найроби - Занзибар - Найроби - Санкт Петербург

Бюджетcu=dollar Сафари - 720 cu Полет на Emirates 22t.r. Хотел Kipepeo в Найроби - 50cu, Полет Найроби-Занзибар-Найроби - 10tr, Хотел Kendwa (Занзибар) - 80cu. Виза за Кения - 50 ue Танзания виза - 50 ue Обяд, вечеря средно - 50 ue (за двама) Разходка с лодка в Занзибар - 25 ue Такси летище - Kendwa -50 Празнична вечеря в Carnivore 120 куб. Чаши, гривни и др. - 1,5 куб. Спомените, емоциите, ежедневното усещане за щастие са БЕЗЦЕННИ!

Така че летището ми се стори приятелско и добро. Пролетното слънце огря залите, а щастливите и усмихнати хора бяха в очакване на нови преживявания и приключения. Както и аз. Включете плейъра и давайте - изчакайте полета Вярно е, че имаше недоразумение. Исках да похарча последните 100 рубли за бутилка вода, но обърках автоматите и я хвърлих в кафенето. По дяволите, трябваше да избера най-евтиния наличен - чаша за 15 рубли. Така се сдобих с 85 рубли за смяна, почти рубла всяка. Случва се.

Полетът мина добре. Като дежавю получих съсед турчин, който постоянно пиеше уиски. Напомня ми за моя спътник от Кувейт на път за вкъщи от Банкок. Забелязах, че сега припадам в самолета за един или двама. Удобен.

Самолетът не получи разрешение за кацане, но това не ме разстрои, защото трябваше да чакам 10 часа в емирствата и дори възможността да съкратя това време с час беше приятна. Ние също успяхме да намалим времето в автобуса, кацнахме в друг град, според мен, така че отне много време, за да стигнем до терминала. И наистина карахме около 20 мин. Неочаквано. Всичко се оказа не толкова лошо. Емирствата издадоха талон за храна, макар и само за един, но моята цел беше да намеря столове, където можете да легнете и да спите. Намерих и прегърнах раницата, сменяйки страната от дясно на ляво, тихо прекарах 4 часа. Събудих се, защото не можах да си спомня името на третата азербайджанска улица в Баку. Помня Азидлъг, помня Достлук, но не и третия. В момента, в който скочих в микробус, за да стигна до желаната точка в Баку, реалността на Дубай ме върна в реалността. ВижтеВдъхновени от мюсюлмански емирства. Вече е време да ставам, трябва да закуся, да се срещна с моя прекрасен спътник и да се разходя из летището. Дори не погледнах нито една кина, както щях да направя. Долу с плановете! Да живее интелигентната импровизация.

Най-накрая нашият полет. По чернокожите пътници в самолета разбрах накъде летя. Полетът мина бързо. За 6 часа изслушах 10 chill-out плейлиста в кръг. Спете добре под тези мотиви. Да живее новият континент! Идва Кения. Карибу, Африка! Получихме виза без проблеми, 50 йе, еднократна и няколко прости въпроса. Сега трябва да намерим някой, който да ни посрещне. Не бих се досетил да се търся с името "катя". И все пак точно така ме етикетираха. Откараха ни до офиса на Jockey Tours покрай зебрата. Всичко е затворено днес, Великден. Мини е дружелюбна в офиса и кой каза, че е бук. Всичко е по договор, искам да вярвам, че групата няма да бъде добавена. Тя говори за политически вълнения. Донякъде е в наша полза. Отиваме в хотел Kipepeo, по пътя си купихме SIM карта на Safaricom. 150 шилинга за картата и 500 за сметката. Би трябвало да е достатъчно. В магазина има само една карта, явно са номинални-). Има много черни по улиците. Не е ли странно?) Kipepeo Hotel 50-60 ye със закуска. Мястото е хубаво, много етажи, хората са усмихнати. Започвам да уча суахили.

Вървяхме от хотела вдясно, от хотела вляво ... същността е същата, къщи, затворени магазини и автогари). Има много хора, но тук има нещо подобно на центъра. Високи къщи и а ла булевард. Има малко просяци, има весели таверни, където всички също са черни. Не боли много окото, вероятно, по-скоро го режем с него).