Чипизирането на населението и кастовата система като подарък от либералите
През последните години у нас се случват невероятни неща. Ако през 90-те години някой беше предвидил, че в официалните образователни програми по отношение на децата ще използваме дефиниции като „човешки капитал“ или „индустриален брак“, той щеше да бъде осмиван. Малко хора биха повярвали, че разделението на хората на елитни и некомпетентни ще се запази на нивото на Министерството на образованието и науката на Руската федерация, всяка образователна институция ще въведе отделен образователен стандарт и всички специализации в знанията ще се размият. В крайна сметка това е болезнено подобно на сюжета на класическа антиутопия. Подобни неща обаче вече не са фантазия, а наше ежедневие.
Помислете само, имаме ли малко изроди от педагогиката - това е първата мисъл, която идва на ум. Във всеки случай Конституцията на България гарантира на всички граждани равни права и пълно средно образование. Всеки повече или по-малко знаещ специалист ще види в този проект развитието на евгеничните идеиЧарлз Дарвин, които бяха еднакво погълнати от нацистка Германия (расизъм, генетична малоценност) и СССР от 20-те години (педология). Това означава ли, че той няма шанс?
Оказва се, че е точно обратното. Паспортът на програмата е разработен от фондацияКудрин в подкрепа на граждански инициативи.
По-точно, един от неговите лидери -Анатолий Ермолин. Ермолин е известен белоленточник, бивш колумнист на списание The New Times, специализиран в изпълнението на проекти в образователни институции в цялата страна, които преформатират съзнанието на ученици и студенти. Преди да си сътрудничи с Кудрин, негов партньор беше (и все още е)Михаил Ходорковски.
Всъщност Йермолин лично разработи ключови образователни проектиЮкос: Лицей "Подмосковни", "Нова цивилизация", "Федерация на интернет образованието". От 2006 г. е и зам.-председател на „Отворена България“ (сред членовете на борда на тази фондация, освен споменатите по-горе двама другари, саХенри Кисинджър иДжейкъб Ротшилд –ред. ). Сред поддръжниците на Ермолин саГари Каспаров,Иля Пономарев, покойниятБорис Немцов. Той отдавна си сътрудничи плодотворно с правителството на Забайкалския край, предлагайки такива, така да се каже, концепции. И само възмущението на общественици от ONF възпира местните власти да подкрепят напълно този любител на експериментите с хора.
Ходорковски вече е извън България, но каузата му успява да оцелее и да победи. Достатъчно е писано и казано за корпоративните специални лагери на ЮКОС, които възпитаваха децата на служителите на компанията в безчувствени индивидуалисти, абсолютно покорни на началството, но изключително опасни за конкурентите. Сега извикайте "Свобода на Ходорковски!" вече не е от значение и по някаква причина е страшно да се мисли за новите лозунги на корпоративните тестови субекти. Около милион тийнейджъри преминаха през лагерите на ЮКОС и изглежда, че техният лидер все още не се е отказал от плановете си да прекрои страната ни ...
През 2013 г. обаче американците едностранно напуснаха Гражданското общество, а през 2014 г. Радченко напусна апарата на Обществената камара, след което възможностите й бяха рязко ограничени. Въпреки това, освен изоставеното „Детство-2030“, все още имаме движението „България-2045“ (като част от международната общност на трансхуманистите), чиито активисти са доктори на науките и членове-кореспонденти на Руската академия на науките. Е, тук въпросът за намесата в семейството и пълното преформатиране на детското съзнание не стои толкова остро. Ако искат сериозните ученида се съберат и да мечтаят за безсмъртно изкуствено тяло за човек, кой ще го забрани?
Притеснителна е и друга тенденция – много начинания на Ходорковски, Ермолин, Радченко и други като тях имат негласна подкрепа в Министерството на отбраната и други големи служби. Скоро те могат да станат официална образователна политика в Руската федерация. Болонската система, Единният държавен изпит, „оптимизирането“ на детските градини и училищата чрез сливането им в някакви образователни центрове, чиито нови ръководители често нямат никакъв преподавателски опит - всичко това в крайна сметка допринася за разширяването на тази „каста на слугите“ и изчезването на творческата класа. Сравнителните резултати от тестовете за фундаментални знания сред кандидатите и завършилите не добавят оптимизъм. И сега нещастните реформатори са протегнали лапи вече към началния етап на получаване на знания. Ако суверенитетът на България се ограничава само с активна външна политика, след десетина години ще имаме общество от покорни, неотразяващи преживни животни, готови да служат на избраниците на транснационалните корпорации до края на дните си. Именно за този модел на света мечтаеше бившият ръководител на ЮКОС.