Относно Саня
традиции. разговори с копипаста.
#16719 За Саня
Добавено: 23 май 2014 г.; 18:50 Страховито
Докато замятах в гъсталаците на тръстиката, Саня успя да доплува до брега и вече издърпваше лодката на брега, когато изведнъж, сякаш от нищото, се появиха трима мрачни мъже. Преди да влезе в зъбите, Саня имаше време само да погледне в моята посока. След това той падна върху влажния пясък и, покривайки главата си с ръце, започна да крещи под тежките ритници на двама селяни. Третият отишъл до лодката, за да види колко риби Саньок е успял да открадне от мрежата им. Фактът, че мрежата, която Санйок почисти, принадлежи на тези мъже, можеше да се разбере поне от начина, по който те ритнаха Саньок. Ритаха с душа, с дърпане. Опитахме се да ударим главата. Всъщност е странно, че това се случи. Преди всичко вървеше гладко. Ние дойдохме, аз останах на брега, а Саня отплава с гумената си лодка до мрежата и извади всичките риби оттам, които после сложихме в една торба и замъкнахме на пазара, за да ги продадем. Всъщност не беше необходимо да се ограбват други бракониери, самият Саня имаше няколко мрежи наблизо, но ние сме такива хора. Бихме искали повече безплатно. Внимателно, опитвайки се да не шумолея тръстиката, седнах на кортовете и започнах да наблюдавам какво се случва на брега. Нямаше накъде да бягам - отляво вода, отдясно тръстика, която щеше да ме издаде с шумолене и хрущене, а право напред - злите собственици на мрежата, които можеха и да ме набият. -Кучко, казах ти какво, помниш ли? Зимата, мамка му, кога ми чука рибите от забрадките? По дяволите помниш ли Трябваше да фалирате дупката, по дяволите - Саня получава още два ритника, сега не в главата, а как удря. -Ддаа .. - Санйок хленчи, свивайки се във фетална поза на пясъка. -Казах ти, ако те хванат отново, ще те убия, по дяволите. В интерес на истината си спомних тази случка. Тогава Санексе обади и го помоли да помогне, защото той сякаш падна през леда. Нямах представа как да му помогна, но се приближих до мястото и видях Санка, ядосан и мокър от глава до пети, освен това току-що получените пуки вече бяха започнали да се появяват по лицето му. Докато вървяхме към дома му, той, тракайки със зъби и треперейки, ми каза, че решил да изчисти забрадките, за които никой не го е потърсил, но този случай беше видян и прекратен. След това му взеха зимните въдици, раница с боклуци, шаловете му, всичката уловена риба, след което го ритнаха сърцато в дупка, от която едва се измъкна. -Значи, по дяволите, не си направил никакви заключения, задник? - Санка отново е ритната. Сега ние тримата. Седя в тръстиката без да дишам и чакам всичко да свърши. Санек скимти под ударите, докато най-накрая не го вдигат и изправят на крака. Саня трепери и трепери, от счупения нос тече обилна кръв, но Саня дори не се опитва да се подсуши. - Накратко, вижте - казва човекът, който отиде да провери лодката, - точно сега сме. -Да, по дяволите с него да говорим!? - изведнъж се провиква този, който е обещал да убие Санка и дава Санка в ухото. Саня отново пада и започва да вие тънко. Човекът, който го е чукал пак започва да рита Санка. Първо в главата, после по ребрата, после изобщо, скача и удря Санка с цялата си тежест по черепа. Просто казано, скача върху главата на Санка. Един-два пъти кракът му се подхлъзва и ударът пада върху врата. Сега Саня не пищи и не стене, а лежи като торба със стърготини и диша странно, с някакви ужасни хрипове и хрипове в гърлото. Човекът не се успокоява, но другарите му го отмъкват. Имам луда идея да скоча от тръстиката, да изтичам до лодката и, като грабна котката, да купя колкото мога, и тогава. По-късно няма да има, трима са, аз съм сам. Санек вече не е боец. Мъжете изглеждаха пияни или под нещопо-интересно, защото нямах време да мисля за котката, когато онзи чичко, който хвърли Санка в дупката през зимата, взе същата тази котка. И честно казано бях луд, все още сънувам кошмари за това понякога. Взема тази проклета котва и приближава два пъти Санка, почти без замах, го удря по главата. Саня подръпва крака и спира да хрипти. Спирам да дишам в храстите. Другарите на убиеца с отворени уста гледат ту току-що оформения труп, ту окървавената котва в ръцете на своя корен и също мълчат. Минават пет минути, може би по-малко. Първият, който излиза от ступора, е този, който отиде до лодката: -Blyayayaya. Е, какво по дяволите? — пита той и с треперещи ръце вади кутия цигари от джоба на коляното си. Никой не му отговаря. Седя и ме е страх да дишам, защото е съвсем ясно, ако ме забележат сега, ще ме убият без колебание. Каква разлика има колко трупа да се удавят? -Кучко, хайде, не знам. Нека хвърлим този задник в реката и да се махаме оттук, по дяволите, от греха. От Санковската лодка вземат малка мрежа, китайска, в която я увиват и я хвърлят в лодката. Убиецът се качва в лодката и отплава на десет метра, гребейки по брега, по-близо до тръстиките. След малко чувам тежък плясък и разбирам, че Санка вече я няма на този свят. По-точно, има, само в различно качество, под формата на храна за риби и раци. Мъжете, които са станали сериозни и внезапно млъкнали, бързо слагат рибата в торба, издухват и търкалят лодката, разпределят всичко помежду си и пиздят от мястото на убийството, хвърляйки пясък върху кръвта. След това седях в тръстиката за около четиридесет минути, така че тези призраци да се отдалечат. Освен това имаше какво да мислим - да отидем в полицията или не? Кажете на близките на убития или не? И как да живеем по-нататък? Спомняйки си как работи полицията в тази държава, реших да не го правяадрес. Не дай си Боже пак да ме обесят. Същото и с роднините. Кажи им, така казват и така, убиха твоята Саня. И те ще отидат и ще ми кажат, че не. Е майната му. И се оказа възможно да се живее с него. Все пак не съм го убил, нали? В началото, разбира се, беше неудобно - но какво ще стане, ако някой го види? Ами ако трупът изплува? Но какво, ако. 9000 такива изведнъж. Но не, получи се. Понякога наистина се случва да сънувате хриптяща Саня, която се издига от водата, оплетена в мрежа. С дупка в главата, без очи и лице, цялата подута, в пиявици и кал, подканящо маха с гнилата си ръка и нищо, живея