Отравяне с адреномиметици (адреналин, норепинефрин, мезатон и др.)
![]() | ![]() | ![]() |

Отравяне с епинефрин с хидрохлорид и норепинефрин с хидротартарат може да възникне само при парентерално приложение: други лекарства също могат да причинят отравяне, когато се приемат през устата, вдишват се (изадрин), прилагат се върху лигавиците (нафтизин).
По-долу са посочени минималните летални дози за деца под 2-годишна възраст (R. N. Dreisbach, 1963). За възрастни смъртоносните дози от тези вещества са 10 пъти по-големи.
Лекарствена доза, mg Път на приложение
Адреналин хидрохлорид 10 Подкожно или интрамускулно
Норепинефрин хидротартарат 10 »
Ефедрин хидрохлорид 200 перорално
Фенамин 100 интрамускулно
Изадрин 100 За лигавици
Нафтизин 10 интраназално
Патогенеза и симптоми на отравяне. В патогенезата на адреналиново отравяне с хидрохлорид и неговите аналози е от съществено значение изразеният спазъм на съдовете на системното кръвообращение, което води до рязко повишаване на кръвното налягане. В резултат на това ритъмът на контракциите на сърцето се инхибира рефлексивно; впоследствие с директно действие на токсични дози адреналин хидрохлорид върху сърцетовъзникват тахикардия и аритмия. Стесняването на периферните съдове се проявява с бледност на кожата и лигавиците. Възбуждането на централната нервна система се характеризира със симптоми на страх, безпокойство, треперене.
Рязкото повишаване на хидростатичното налягане и капилярите и пропускливостта на капилярната стена могат да причинят белодробен оток. В патогенезата на последния има значение и дисфункцията на централната нервна система. Продължителното превъзбуждане може да доведе до отслабване на сърдечната дейност и сърдечна парализа.
В началната форма на остро отравяне се наблюдава общо безпокойство, шум в ушите, главоболие, гадене, повръщане, втрисане, слабост, силна бледност на лицето, разширени зеници, задух. Пулсът отначало е бавен, учестен, както и дишането. Кръвното налягане и телесната температура са повишени,
В тежки случаи пулсът е аритмичен, бърз (до камерно мъждене), границите на сърцето се разширяват. Периодично могат да се появят клонично-тонични конвулсии, повръщане. С развитието на белодробен оток се отбелязва цианоза на лигавиците. Ако сърдечната дейност е отслабена, настъпва колаптоидно състояние с рязко понижаване на кръвното налягане. Смъртта настъпва в резултат на дихателна недостатъчност, отслабване на сърдечната дейност и сърдечна парализа.
При остро отравяне с фенамин се наблюдава хиперемия на кожата, изпотяване, еуфория, сърдечна болка, конвулсии, кома. Първа помощ и лечение. Стомашна промивка, последвана от назначаване на солен лаксатив. Прилагайте бързодействащи вазодилататори: нитроглицерин (1-2 таблетки под езика), вдишване на пари на амилнитрит (2-3 капки на носна кърпичка или марля); папаверин хидрохлорид (1-2 ml 2% разтвор под кожата), бензохексоний (0,1 g 2 пъти на ден).
Като антидот при общи (системни) токсични прояви на отравяне с адреналин с хидрохлорид и неговите заместители се използва а-адреноблокерът фентоламин метасулфонат, 5 mg от който се прилага интравенозно бавно (разтворът се приготвя ex tempore във вода за инжекции). При тежко отравяне се провежда хемодиализа (виж стр. 44).
При потискане на сърдечната дейност, камфор или кордиамин се инжектират под кожата. При белодробен оток се извършва кръвопускане (300-500 ml), ако кръвното налягане не се понижи, последвано от преливане на кръв от една група или кръвозаместващ разтвор. В случай на колапс се инжектират подкожно коразол и кордиамин. Ако дишането е потиснато, се използва изкуствена белодробна вентилация, интравенозно или интрамускулно се прилага цититон, любелин хидрохлорид. Пациентът се поставя в кислородна палатка.
Лечение на остри отравяния, 1982 г
Още статии за остро отравяне: