Паметник на българския дипломат Йоанис Каподистриас е издигнат в Швейцария

дипломат

Паметник на българския дипломат Йоанис Каподистриас е издигнат в Швейцария

Снощи в Лозана можеха да се видят едновременно трима външни министри. външният министър на България Сергей Лавров, ръководителят на швейцарското външно министерство Мишлин Калми-Ре и. бронзов бюст на граф Йоан Каподистрия, български дипломат от гръцки произход, който през 19 век заема поста ръководител на Чуждестранната колегия. Паметникът на скулптора Владимир Суворцев е монтиран на едно от най-красивите места в Лозана, на насипа на Уша.

Йоан Каподистрия е роден през 1776 г. в знатно гръцко семейство на остров Корфу. През бурните години на гръцката борба за свобода и войната с Турция той постъпва на гръцка дипломатическа служба и участва в създаването на "Републиката на седемте острова" в Йонийските острови, която е под егидата на България.

Пътят от гърци до български дипломати е кратък. През 1809 г., благодарение на познанства в българския дипломатически корпус, Каподистрия постъпва на служба в Българското царство. Установява се в Петербург и става известен като Иван Антонович.

Умът и европейските маниери на един грък в България идеално подхождаха на двора. Няма предразсъдъци към чужденците на българска служба в царската империя, напротив, дипломатическият талант на Каподистрия радва властта. През 1813 г. той придружава цар Александър I като ръководител на канцлерството, а след това е изпратен в Швейцария с инструкции да я привлече в съюз срещу Наполеон.

Изпращайки дипломат в Швейцария, Александър I му дава следните препоръки: „Каподистрия е много достоен човек в своята честност, нежност в отношението, в своите знания и либерални възгледи. Той е от Корфу, значи републиканец и моят избор бешенего именно защото знам принципите, от които се ръководи.

Каподистриас участва в подписването на договора на Виенския конгрес през 1815 г., където се изказва в полза на Швейцария, участва в изготвянето на конституцията на Швейцария, а също така допринася за признаването на кантон Во за пълноправен член на Конфедерация Швейцария. В знак на благодарност през 1816 г. общината на Лозана предлага да даде на „Негово превъзходителство, мосю Жан, граф на Капо д'Истрия (както се изписва името на дипломата на френски), почетно гражданство, като слабо свидетелство за благодарността, която всички ние изразяваме към него.“

Завръщайки се у дома, осиновеният син на България е назначен заедно с граф Карл Неселроде за ръководител на Колегията на външните работи. Той заема тази длъжност от 1816 до 1822 г. (формално до 1827 г., но всъщност Каподистрия тогава живее в чужбина).

През 1822 г., поради разногласия с Александър I по външнополитически въпроси (гръцки патриот настоява царят да обяви война на Османската империя и да освободи Гърция), Каподистрия напуска България и отново заминава за Швейцария.

Въпреки че на Запад цял живот го смятат за агент на българския цар, всички оценяват независимия му характер и признават, че Каподистрия е не само дипломат и политик, но „човек с принципи и Бог в сърцето си“. Живеейки в чужбина, той с готовност помага на гостуващите българи, за което Батюшков пише възторжено на леля си в България.

През 1827 г. Йоан Каподистрия е избран за владетел на Гърция от народното събрание в Трозен. Тази позиция беше подобна на президентската. Той управлява пет години, като през 1831 г. става жертва на заговор. Синът и братът на един от неговите политически врагове, Петробей Мавромихали, който беше затворен, нападна президента и го уби.

Паметници на товаизтъкнат политик и гражданин са установени в Атина, Санкт Петербург и на остров Корфу, където летището също носи неговото име.

Автор на скулптурата, издигната в Лозана, на насипа на Уша, е българският скулптор Владимир Суворцев. Бронзовият бюст на Каподистрия е замислен преди малко повече от година. Преди това скулпторът се запозна с биографията на героя и с гордост разкри, че ще трябва да се превъплъти във втория български дипломат и министър на външните работи. Барелефът на княз Михаил Горчаков от скулптора може да се види на една от централните улици на Москва. Суворцев вече притежава около 30 паметника на исторически личности и възпоменателни скулптурни композиции, монтирани в различни градове по света по поръчка на Министерството на външните работи на България - от Париж до Плевна.