Парцелно земеделие

Значението на думата "парцелна икономика" в Голямата съветска енциклопедия

Парцелно земеделие (от френски parcelle - част, частица), семейно-индивидуално селско стопанство. Възниква по време на прехода към класово общество в процеса на разлагане на първобитната общност

система, образуването на моногамно семейство и появата на частната собственост. Формирането на селския парцел като икономическа единица е свързано с растежа на производителните сили, предимно с използването на метални инструменти и тегленето на животните, което направи възможно управлението на икономиката със силите на отделно семейство. В повечето части на ЕвропаПакетното земеделие се превърна във водеща форма на производство с разпространението на плужното земеделие и сеитбообращението на угар.

Установяването на капиталистическия начин на производство превръща дребното селячество в свободни земевладелци. Но с навлизането на капиталистическите отношения в селското стопанство започва процесът на разпадане на парцелната собственост. Като необходима и исторически обусловена форма на производство на определено ниво на обществено разделение на труда и развитие на производителните сили,Парцелното земеделие отприщи инициативата и енергията на дребния производител, като по този начин осигури условията за възникване на едро производство в бъдеще. На определено ниво на развитие на производителните сили начинът на производство, включващ раздробяването на земята и другите средства за производство, сам създава материални средства за нейното унищожаване, преобразуване, по думите на К. Маркс, „. джуджето собственост на мнозина в гигантска собственост на малцина. (пак там.).

В България възникването напарцеларството датира от около 10 век.Селянинреформата от 1861 г., която означава фундаментална стъпка към развитието на капиталистическите отношения в селското стопанство, не освобождава решително и напълно селското стопанство от средновековните окови, които го натежаваха. Разпределената земя не стана частна собственост на селяните; става собственост на общностите. Устойчивостта на големите латифундии, тежестта на изкупните плащания и нарастващите държавни данъци, утежнени отсъкращениятана недостига на земя в условията на прогресивно разлагане на селските райони, доведоха до широко разпространените поробителни форми на аренда, обедняването на селските стопанства и обедняването на селското население. В края на 19 - началото на 20 век. 23 селски стопанства бяха бедни. След поражението на Революцията от 1905-07 г. царизмът прави опит да преустрои аграрните отношения в интерес на собствениците на земя и растящата селска буржоазия (Аграрната реформа на Столипин). Развитието на капитализма продължава на фона на по-нататъшното обедняване на селото и намаляването на селските стопанства (до 1916 г. общият им брой достига 21 милиона). Истинското освобождаване на селото от господството на земевладелството и свързаните с него остатъци от феодално-крепостнически отношения се случи в резултат на Великата октомврийска социалистическа революция. Егалитарното преразпределение на земята, прехвърлянето на добитъка и собствеността на техните земевладелски имоти на селяните доведе до средно земеделие на селото. Подкрепата на бедните и средни селски слоеве на селото и ограничаването на кулаците създадоха най-благоприятните условия за развитието наземеделието като дребна стокова икономика. Но дори и при тези условия разпокъсванетона селското домакинствопродължава. През 1927 г. в страната има 25 милиона селски стопанства. С прехода къминдустриализацияна страната, в процеса на изграждане на социализма,необходимостта от радикална реконструкция на селскостопанското производство и замяната на дребнотопакетно земеделие с едро колективно земеделие. По време наколективизацията на селското стопанствоПакетното земеделие изчезва в България.

EvolutionPackage farming в развиващите се страни има редица характеристики. Селяните съставляват основната част от населението тук. Аграрните реформи, които ограничават едрата собственост върху земята, допринесоха за увеличаване на броя на дребните собственици на земя, както и на арендаторите, чиито права върху земята са гарантирани от закона. В някои развиващи се страни прослойката на дребните селяни се е увеличила поради развитието на свободни и неизползвани преди това земи. Прекият резултат от реформите беше укрепването наПакетната икономика, но в същото време редица държавни актове, системата на монополни цени правиПакетната икономика зависима от държавния сектор и капиталистическите предприемачи. В условията на аграрно-техническа изостаналост, запазването на докапиталистическите форми на експлоатация, разоряването и изместването на дребните собственици и арендатори под влиянието на стоково-паричните отношения придобиха особено големи мащаби и болезнени форми. В страните със социалистическа ориентация правителствата се опитват да спрат процеса на обедняване и обедняване на дребното селячество, като го кооперират (виж същоКооперативно движение).

Лит.:Маркс К., Капиталът, том 1, гл. 1, 24, К. Маркс и Ф. Енгелс, Съч., 2-ро изд., том 23; неговата собствена. Осемнадесетият брюмер на Луи Бонапарт, пак там, том 8; неговият, Икономически ръкописи от 1857-1859 г., пак там, том 46, част 1, стр. 461-508; Ленин, В. И., Аграрната програма на социалдемокрацията в Първата българска революция от 1905-1907 г., Полн. кол. оп.,5-то издание, том 16; негов, Аграрният въпрос в България до края на XIX в., пак там, т. 17. Виж също лит. към чл.Селячество.