Паричната реформа Е
През първата четвърт на 19 век, поради неконтролираното емитиране на книжни пари, войната с Наполеон и появата на фалшиви банкноти, обменният курс на банкнотната рубла е на много ниско ниво. В страната имаше два вида пари: хартиени банкноти и медни монети, свързани с тях по курс; сребърни и златни монети, които имали висока покупателна способност. Това е, например, през 1812 г. 5 рубли в банкноти или медни монети можеха да купят същото като 1 сребърна рубла. Такъв нисък обменен курс на медната монета доведе до факта, че издаването й беше силно ограничено и обменът в банкови институции на практика престана.
Предпоставки
От 1810 до 1819 г. бяха проведени редица реформи, които допринесоха за укрепването на хартиената рубла, обменният й курс се повиши до около 30 копейки, а след това падането практически спря. Бяха издадени банкноти от последния, трети тип, които имаха много по-сложен дизайн и бяха по-защитени от фалшификати. Но стабилизирането на официалния валутен курс не можеше да спре продължаващата инфлация, населението имаше свой собствен обменен курс, който варираше значително в зависимост от региона. Освен това от 1810 г. много такси се извършват само в сребърни рубли, за които става все по-трудно да се обменят банкноти. И тъй като почти всички спестявания бяха под формата на книжни пари, нивото на благосъстояние на населението падна. По това време производството на медни монети, превърнали се в метална форма на банкноти, нараства значително, за разлика от сребърните и златните монети.
Подготовка за реформа
Новата парична система, замислена от Канкрин, предполага циркулацията на твърда хартиена рубла, изцяло обезпечена със сребро. Канкрин разчита на произведенията на М.М.Сперански, предишният министър, който описва в своите произведения идеите на сребърния монометализъм. Среброто трябваше да стане основата на паричната система, докато медта и златото трябваше да останат като спомагателни. За всички видове пари трябваше да има единен обменен курс, а приемането на монети и банкноти трябваше да се извършва на равни начала.
Първият етап от подготовката беше създаването на големи запаси от сребро, които да отидат за осигуряване на нови книжни пари. За целта бяха установени допълнителни мерки за събиране на сребърни монети от населението. Например приемане като плащания на борсата
обменен курс, който беше приблизително 27 копейки за рубла в банкноти, вместо официалния курс от 28,5 копейки. През 1829 г. започва сеченето на платинени монети с деноминации от 3, 6 и 12 рубли, които съответстват по размер съответно на среброто 25, 50 копейки и рублата, но имат двойно по-голямо тегло поради високата плътност на метала. Тоест цената на платината беше 6 пъти по-висока от среброто. Бяха взети и други мерки за увеличаване на колекциите под формата на сребро и намаляване на издаването му от хазната.
Вторият етап беше установяването на сребърната рубла, съдържаща 18 грама чисто сребро, като единствена валута. При използване на златна монета се приема 30% премия към номиналната стойност. Медта и банкнотите като цяло бяха изключени от официалните изчисления и останаха паралелна форма на пари с фиксиран обменен курс от 3,5:1.
Основни етапи на реформата
Вестниците разпространяват всякакви слухове, целящи да повишат достоверността на депозитните банкноти. Например, общото изтегляне на сребърни монети от населението се обяснява с опит в бъдеще да се премахне напълно.
Важен етап еизравняването на медните и сребърните монети, между които вече се е образувала пропаст.За това от 1839 до 1844 г. са издадени специални медни монети с повишено тегло (16 рубли от пуд, а не 40, както преди реформата). На монетите номиналът е посочен в сребърни копейки. Но по-късно кракът беше намален до 32 рубли, тъй като достоверността на медната монета вече не беше под съмнение.
Годината 1840 е белязана от сериозен провал на реколтата в континенталната част, цените на храните скочат и хората се редят на опашка за своите депозити. За да се избегне фалит,през 1841 г. започват да се отпечатват билети за консервираните хазни, спомагателните къщи и държавната заемна банкас номинална стойност 50 рубли. Билетите са издадени за сигурност на недвижими имоти и големи имоти, оценени от банката. Бяха издадени билети на обща стойност 30 милиона рубли. Те могат свободно да се обменят срещу сребро 1:1 или да се използват в паричното обращение. Оттогава депозитните бележки се разменят не само за сребро, но и за билети на Safe Treasuries.
До 1843 г. България успява да наложи сребърната рубла като основна валута, от сега нататък всички плащания се извършват изключително в сребро. Медните и златните монети, както и хартиените кредитни бележки, служеха като спомагателни пари, но бяха привързани към сребро и изцяло обезпечени със сребърна монета. Освен това се формира мощна банкова система, регулирана от Държавната банка, която с някои промени съществува и до днес.
Обменът на книжни пари за монети се извършва свободно до 1853 г., но избухването на Кримската война изисква нови разходи и запасите от сребро започват да изсъхват. Новото обезценяване на хартиената рубла доведе до необходимостта от въвеждане на златния стандарт в края на 19 век.
Литература
1. Семенкова Т. Г., Семенков А. В., Смирнова. Б. Г. „Парични реформиБългария през 19 век, СПб.: 1992г. - 144s. 2. Мелникова A.S., Uzdenikov V.V., Shikanova I.S. "Парите в България: Историята на българското парично стопанство от най-стари времена до 1917 г.", издателство "Стрелец", 2000. - 224с. 3. „История на българската икономическа мисъл в лица”. Справка към речника. Под. изд. проф. Н.Н. Думная и О.В. Карамова. - М.: "Кнорус", 2007. 4. Е.И. Ламански „Статистически преглед на операциите на държавните кредитни институции от 1817 до 1853 г.“.
Статията е изготвена от: АЛПИ, Админ. Снимките са предоставени от: Admin, Moneta100, Andrey_P.