Патерик на Скицки какво е определение на Патерик на Скитски
Патерик Скицки
Патерик на Скицки е колекция от патерикони, преведени от гръцки. По-голямата част от колекцията е съставена от систематичен сборник „Сказания на отците“ (виж: Патерикон на азбуката-Йерусалим), в който, за разлика от азбучно-анонимния сборник на „Сказания на отците“, представен на славянска писменост от Патериком на азбуката-Йерусалим, всички патерикови разкази и поговорки са разделени на глави според основните монашески добродетели, а вътре във всяка глава , историите и поговорките, свързани с имената на известни личности, първо са подредени по азбучен ред египетски аскети, а след това следват безименни истории и поговорки. Заглавията на главите на П. до голяма степен съвпадат със заглавията на главите, описани от Фотий в неговата "Библиотека" (X век) "Книгата на светите хора" ('...), което е съкращение на колекцията "Голям лимонарий", която не е достигнала до нас; така П. е в основната си част превод на Книгата на светите хора. Имената на главите на П. Скицки в много отношения също съвпадат с имената на главите от анонимната част на Патерикона на Алфавит-Йерусалим. Проучването на П. е трудно поради факта, че няма критично издание на гръцкия текст на систематична колекция (за съществуващите издания на отделни разновидности на изказванията на отците вижте Патерикона на азбуката-Йерусалим). Съществуват обаче издания на преводи на систематична колекция: древният латински превод на Пелагий и Йоан от средата на VI век. (PL, т. 73, кол. 855–1022), български превод (Древен патерикон, изложен в гл. М., 1874), направен по два гръцки ръкописа от XI век. (СИМ, Синод. сборник, № 452 и 163), както и публикации на преводи на коптски, сирийски, грузински, арменски и други езици. Името "Скит патерикон" от 15в. в старобългарската писменост се е прилагало заразлични сборници с патерикови разкази, в частност на този, който възниква в България през 14 век. Pateriku Consolidated, включително към P.; от сер. 19 век Изследователите на старобългарската писменост отнасят името "Патерик на Скицки" към систематичния сборник "Сказания на отците". В ръкописната традиция функцията за назоваване на заглавието се изпълнява от заглавието на главата, с която започва заглавието, в зависимост от промените в нейния състав в един или друг вид списъци. В най-пълните и древни списъци П. има заглавието "Патерик".
Съставът на П., чието изучаване е започнато от В. С. Преображенски и след това е продължено през 30-те години. Н. Ван Вайк, е до голяма степен изяснен въз основа на изследването на славянската ръкописна традиция от В. Р. Федер през 70-те години на ХХ век. Според V. R. Feder P. съдържа 1136 патериконни истории и поговорки: 1040 истории и поговорки са разделени на 29 глави, а останалите в две групи (съответно 31 и 66 истории и поговорки) са разположени в края на P. В допълнение, P. включва 13 откъса от произведения с аскетично съдържание, които не принадлежат към жанра на патериковите разкази и поговорки. За 22-те глави, съдържащи превода на систематичната колекция от Изказвания на отците, V. R. Feder запазва номерирането на главите и номерирането на историите и поговорките в рамките на главите, дадени в обобщителната таблица на гръцките ръкописи и латинските преводи от 6 век. систематична колекция при Ж.-К. Гай (Guy. Recherches, p. 126-181); за списък на инципити и идентификации с гръцкия текст вижте: Veder. Ла традиция роб, r. 66–93; за подробности вижте: Veder. Le Skitskij paterik, p. 52–53. За останалите, допълнителни, т.е. невключени в систематичната колекция, глави и две групи в края на П., съдържащи патерикови истории и поговорки, V. R. Feder дава начални точки (Veder. Le Skitskij paterik, стр. 54-61) и дава на същото мястоидентификация с обобщената таблица на патериконни истории и поговорки на Изказванията на отците (Regnault L. Les sentences des p?res du d?sert: Troisi?me recueil et tables. Solesmes, 1976, pp. 202–308). Пълният състав на P., възстановен от V. R. Feder, има следната форма (Veder. Le Skitskij paterik, стр. 52–54): първата част на P. включва: допълнителна глава от 53 патериконни истории и поговорки („Житията и историите са различни от светите отци на Богоносеца“); 1-ва глава на систематичния сборник, чиято последна част се състои от 40 допълнителни патериконни истории и поговорки; допълнителна глава от 27 истории и поговорки; пет малки откъса от писанията на Йоан Златоуст и Евсевий; вторият раздел на П. включва глави 2–22 от систематичния сборник (заглавието на глава 2 е „Разкази на светите старейшини, като че ли мълчанието се търси с цялото си старание“); допълнителни части от патериконни истории и поговорки също са включени в глави 3 и 22; третият раздел на П. включва: четири откъса от писанията на Стефан от Тива, Макарий Велики, Моисей Египетски, "Словото на отец Макарий за нежността"; група от 31 допълнителни приказки и поговорки; два откъса от словата на авва Исая и Йоан Златоуст; група от 66 допълнителни истории и поговорки.
През 1930г Н. Ван Вийк, въз основа на езикови данни, показа, че П. Скицки е преведен по-рано от всички останали сборници с патерични истории, може би от самия Методий в Моравия или Панония през 80-те години. 9 век, идентифицирайки за това П. Скицки с превода на „книгата на отците“, посочена в житието на Методий (за преглед на други гледни точки върху този превод на Методий, виж: Pope R. Preface. - In: van Wijk N. The Old Church Slavonic translation, p. 1–24). Н. Ван Уайк смята, че този превод включва глави 2–22 на П.
Още в ранната епоха на славянската историяписането на П. беше източник за нови компилации. Такава компилация най-вероятно е възникнала през X век. в България, Протопатерика на Скалигерите, включващ откъси от пълния състав на П., „Лествицата“ на Йоан Синайски и Краткия патерикон на Египет (изследване и публикуване на текста въз основа на ръкопис от края на 13 век, виж: Veder. 1) Скалигеровият патерикон; 2) Le Protopaterikon Scaligeri, p. 76–78). П. е познат в древнобългарската култура от XI век. Поговорките от П. са дадени в Патерикона на Киев-Печерск, докато два пъти източникът на поговорките се нарича "отечество", което съответства на името на П. в списъците на пълния състав - "Патерик". П. е един от източниците на Изборника от 1076 г. и корпуса от патериконни истории, включени в Пролога. Освен това, както показа V. R. Feder, няколко думи на P. са включени в Изборника от 1076 г. точно във формата, в която са представени в Protopaterik Scaligerov (Veder. Welche Paterika, S. 25–34). През 17 век в Рус, най-вероятно или на Атон, възникна нова компилация от патериконни истории въз основа на П. Скицки - Патерик систематичен (за списък със списъци и композиция вижте: Veder. Le Systematicheskij paterik, стр. 73–75). В. С. Преображенски дава подробно описание на състава на Систематическия патерикон (Преображенски. Славяно-български скит патерикон, стр. 37–48, 211–217), като предполага, че описаният от него патерикон е късен превод на споменатия от Фотий „Голям лимонарий”. Но Н. Ван Вайк показа, че този патерикон е резултат от смесване на два патерикона – Скита и анонимната част от ABC-Йерусалим (van Wijk N. Ein junges, durch Textmischung entstandenes slavisches Paterikon. - Zeitschr. f?r slawische Philologie, 1938, Bd 15, S. 1–17). В началото на Систематичния патерикон има предговор към анонимната част на Патерика на Азбука-Йерусалим,следван от П. Скицки от пълния състав на типа, където първият раздел на П. е в средата на П., с изключение на редица патериконни истории и поговорки и с добавяне на глави от систематичния сборник с истории и поговорки на анонимната част на Патерикона на азбуката-Йерусалим. В края на XVIIIв. Значителна част от историите и поговорките на П. е включена в Азбучния патерикон, публикуван в Супрасъл през 1791 г., издание на Азбучния патерикон, съставен през 1630-1640-те години. Сергий Шелонин (ГПБ, Солов. Събр., № 652/710). Както в Suprasl изданието на Paterik of the Alphabet, така и в „стълбата“ на John of Sinai (M., 1647), публикуван според ръкописа на Сергий Шелонин, препратки и препратки към главите на П. се отнасят към P. Съставен и значително допълнен от Сергий Шелонин със специален брой глави (GPB, Solov. SoBr.
Лит .: Ундолски В. М. Библиографско изследване. - Москвитянин, 1846, № 11 и 12, с. 202; Преображенски В. С. Славянобългарски скитов патерикон: Опит от историко-библиографско изследване. Киев, 1909; van Wijk N. 1) O pateryku przet?umaczonym praez Metodego. – Prace filologiczne, 1937, 17, s. 59–65; 2) La traduction slave de l' '. . . et son прототип гръц. - Византион, 1938, 13, с. 233–241; 3) Староцърковнославянският превод на „. . . в изданието на Nikolaas van Wijk. Хага; Париж, 1975 г.; Еремин И. П. Патерики. – В кн.: История на българската литература. М.; Л., 1941, т. 1, с. 111–112; Гай Дж.-К. Recherches sur la tradicija gr?cque des Apophthegmata Patrum. Брюксел, 1962 г.; Veder W. R. 1) La tradicija slave des Apophthegmata Patrum: (Aper?u de l'?conomie de la collection syst?matique). – Слово, 1974, 24, с. 59–94; 2) Сведения за славянските преводни патерици. - В кн.: Указания за описание на славянобългарските ръкописи за Сводния каталог на ръкописите,пазени в СССР. М., 1976, бр. 2, стр. 214–215; 3) Патериконът на Скалигер. Zug, 1976–1985, кн. 1–4; 4) Welche Paterika lagen vor 1076 in slavischer ?bersetzung vor? – Слово, 1978, 28, С. 25–34; 5) Le Skitskij paterki (Колекция syst?matique slave des Apophthegmata patrum). - Полата книжарница, 1981, N 4, с. 51–72; 6) Le Protopaterikon Scaligeri. - Пак там, стр. 76–78; 7) Le Systemati?eskij paterik (Collection syst?matique d?riv?e du Skitskij paterik et du Azbu?no-Ierusalimskij paterik). - Точно там, Р. 73–75; Николова С. Патерични разкази в българската средновековна литература. София, 1980, с. 9–11, 16, 19–23; Nowak R., Veder W. R. The Protopaterikon Scaligeri: Текст в транскрипция. - Polata bookish, 1985, No 12: Приложение.