Заснемане на изложба! »

Изложба, посветена на ролята на Елагиноостровския дворец в киното

Специална историческа роля, уникално местоположение, живописна околност, панорамни гледки, богат интериор - всичко това позволи на Елагиноостровския дворец да стане част от обширна съветска и чуждестранна филмография, където той действаше като сцена, условна историческа среда и декорация, която позволява реконструкция на историческата и ежедневна атмосфера на различни епохи. Особено обичани от кинематографистите са някои елементи от екстериора на Елагиноостровския дворец: широка тераса, оградена с решетка с „великолепен модел“, стълбище от източната страна на двореца, украсено с двойки масивни вази на пиедестали; строга фасада с портик с шест колони и главно стълбище с класически лъвове и рампи.

Органично интегриран в пейзажа, Елагиноостровският ансамбъл пази културната памет на мястото повече от три века, което отваря неограничени възможности за режисьорите да интерпретират широк спектър от исторически теми и пространствени измерения. Германия (игрален филм "Краят на века. Хроники на смутните времена" (2001), реж. К. Лопушански), Англия (детективска поредица "Шерлок Холмс" (2013), реж. А. Кавун), Хелсингфорс (исторически и игрален филм "Адмирал" (2008), реж. А. Кравчук), Австрия (музикален филм "Прилепът" (1979), реж. изд. Дж. Фрид) - Елагиноостровският дворец се появява в най-неочаквани роли.

Появата на Елагинския дворец в кадър е най-естествена във филми на теми от българската история от 18-ти - началото на 20-ти век („Бедният, бедният Павел” (2003), реж. Виталий Мелников; „Пушкин: последният дуел” (2006), реж. Наталия Бондарчук; историческата драма „Заговор” (2007), реж. С. Либин; сериен игрален филм „Григ”. ори Р.” (201 4),реж. А. Малюков). Елагинският дворец на екрана олицетворява величието на българския класицизъм в архитектурата, пример за вкус и великолепие, присъщи на сградите на К.И. Русия. Но най-„емблематичните“ изгледи на двореца Елагин са представени във филми, действието на които се развива в съветско време (комедийният филм „Небесният бавноходец“ (1945); реж. Семьон Тимошенко; филмовата драма „Песен на щастието“ (1934); реж. Марк Донской, Сергей Юткевич, Владимир Легошин; късометражният филм „Няма нужда да бъдеш тъжен“ (1985); реж. О. Еришев).