Педагогическото творчество като водеща характеристика на творческата личност на учителя – Психолог
Проблемът за креативността стана толкова актуален днес, че някои изследователи го смятат за "проблема на века".
Съвременната философия определя творчеството като процес на човешка дейност, който създава качествено нови материални и духовни ценности.
Творчеството е дейност, която генерира нещо ново, което не е съществувало преди, въз основа на реорганизацията на съществуващия опит и формирането на нови комбинации от знания, умения, продукти. Креативността има различни нива. Едно ниво на творчество се характеризира с използване на вече съществуващи знания и разширяване на обхвата на тяхното приложение; на друго ниво се създава напълно нов подход, който променя обичайния възглед за обект или област на знанието.
В същото време трябва да се има предвид, че творчеството като специфичен вид човешка дейност, наред с "новостта", се характеризира и с "прогресивност". С.С. Goldentricht отбелязва, че "естеството на творческото действие е създаването, раждането на ново прогресивно, което насърчава развитието на човека и обществото. Същността на творчеството е несъвместима с дейности, враждебни на човека."
Такъв подход към същността на творчеството е в съответствие с идеите на хуманистичната педагогика, с развитието на индивида, културата на обществото.Истинското творчество е хуманно по природа, тъй като то задължително води до развитие и саморазвитие на индивида и съответно културата и обществото.
В И. Андреев (1988), определяйки творчеството като вид човешка дейност, отбелязва редица характеристики, които го характеризират като цялостен процес:
наличието на противоречие в проблемна ситуация или творческа задача;
наличието на субективни (личностни качества - знания, умения, особено положителна мотивация, творчески способности на индивида) предпоставки за творчество;
новост иоригиналност на процеса или резултата.
Ако има смисъл да се изключи поне един от посочените признаци, тогава творческата дейност или няма да се осъществи, или дейността не може да се нарече творческа.
Педагогическото творчество има редица характеристики:
тя е по-регулирана във времето и пространството. Етапите на творческия процес (появата на педагогическа концепция, развитие, реализация на смисъла и т.н.) са твърдо свързани във времето, изискват оперативен преход от един етап към друг; учителят е ограничен във времето от броя на часовете, посветени на изучаването на определена тема, раздел и т.н.;
забавени резултати от творческите търсения на учителя. В сферата на материалната и духовната дейност нейният резултат веднага се материализира и може да бъде съотнесен с целта; а резултатите от дейността на учителя се въплъщават в знанията, уменията, формите на дейност и поведение на учениците и се оценяват много частично и относително;
съвместно създаване на учител с ученици, колеги в педагогическия процес, въз основа на единството на целта в професионалните дейности. Атмосферата на творческо търсене в преподавателския и ученическия колектив е мощен стимулиращ фактор. Учителят като специалист в определена област на знанието по време на учебния процес демонстрира на своите ученици творческо отношение към професионалните дейности;
зависимостта на проявлението на творческия педагогически потенциал на учителя от методическото и техническо оборудване на учебния процес;
способността на учителя да управлява лично емоционално и психологическо състояние и да предизвиква адекватно поведение в дейностите на учениците. Способността на учителя да организира общуването с учениците като творчески процес, като диалог, без да ги потискаинициативност и изобретателност, създаващи условия за пълноценна творческа изява и самореализация.
Интерес представлява типологията на творческата личност, предложена от V.I. Андреев, което може да се разпростре и върху учителите.
Интуитивният теоретик се характеризира със силно развита способност за генериране на нови, оригинални идеи; хората с този тип творчески способности са големи изобретатели, създатели на нови научни концепции, школи и направления. Те не се страхуват да противопоставят идеите си на общоприетите, имат изключително въображение и въображение.
Практикуващият (експериментаторът) винаги се стреми да провери своите нови оригинални хипотези експериментално. Хората от този тип обичат и знаят как да работят с техника, винаги имат голям интерес и способност да правят практични неща.
Организаторът като вид творческа личност има високо ниво на развитие на способността да организира другите, екипът да разработва и реализира нови идеи. Под ръководството на такива хора се създават оригинални научни школи и творчески колективи. Хората от този тип се отличават с висока енергия, общителност, способност да подчиняват другите на волята си и да ги насочват към решаване на големи творчески проблеми.
Инициаторът се характеризира с инициативност, енергия, особено в началните етапи на решаване на нови творчески проблеми. Но, като правило, те бързо се охлаждат или преминават към други творчески задачи.
Творческата дейност на учителя се осъществява в две основни форми: прилагане на познати средства в нови комбинации към педагогически ситуации, възникващи в образователния процес, и разработване на нови средства във връзка със ситуации, подобни на тези, с които учителят вече е работил преди. В първия си етап, творческипедагогическият процес е установяване на нови връзки и комбинации от предварително известни понятия и явления и може да се реализира въз основа на специална методика. Инструкциите за педагогическа дейност, нормите на тази дейност са необходимото научно обосновано ръководство за учителя в работата му. Изпълнението на тези предписания (ако се приемат именно като ръководство, а не като догма) открива пред учителя простор за истинска творческа работа.
В съвременната литература педагогическото творчество се разбира като процес на решаване на педагогически проблеми при променящи се обстоятелства. Обръщайки се към решаването на безброй набор от типични и нестандартни задачи, учителят, както всеки изследовател, изгражда своята дейност в съответствие с общите правила на евристичното търсене: анализ на педагогическата ситуация; проектиране на резултата в съответствие с първоначалните данни; анализ на наличните средства, необходими за проверка на предположението и постигане на желания резултат; оценка на получените данни; формулиране на нови задачи.
Следователно опитът на творческата педагогическа дейност - възникването на идея, нейното разработване и превръщане в идея (хипотеза), откриването на начин за реализиране на идея и идея - се придобива при условие на систематични упражнения за решаване на специално подбрани задачи, които отразяват педагогическата реалност, и организиране както на образователни, така и на реални професионално ориентирани дейности на учителите.
Творческият характер на педагогическата дейност обаче не може да се сведе само до решаване на педагогически проблеми, тъй като когнитивните, емоционално-волевите и мотивационно-потребностните компоненти на личността се проявяват в единство в творческата дейност.
Творчеството в дейността на учителя се характеризира с различнинива. В.А. Кан-Калик, Н.Д. Никандров (1990) разграничава следните нива на педагогическото творчество:
нивото на елементарно взаимодействие с класа: учителят използва обратна връзка, коригира въздействията си според нейните резултати, но действа "според ръководството", според шаблона, според опита на други учители;
степента на оптимизация на дейностите в урока, като се започне от неговото планиране, когато творчеството се проявява в умелия избор и целесъобразно съчетаване на вече познатото на учителя съдържание, методи и форми на обучение;
евристичен, когато учителят използва творческите възможности на живата комуникация с учениците;
най-високото ниво на творчество на учителя, което се характеризира с пълната му независимост, използването на готови техники, но в които е вложен личен принцип, следователно те съответстват на неговата творческа индивидуалност, характеристиките на личността на ученика, специфичното ниво на развитие на класа.
Тези нива могат условно да се нарекат нива на възпроизвеждане на готови препоръки, оптимизация, евристика, персонално независими.
И така, педагогическото умение е дейността на учителя на ниво образци и стандарти, разработени на практика и вече описани в методически разработки и препоръки. Умението на учителя не е пряко свързано с опита от неговата работа. За разлика от майсторството, педагогическото творчество, както А.К. Марков, винаги е търсене и намиране на ново: или за себе си (откриване от учителя на различни нестандартни начини за решаване на педагогически проблеми), или за себе си и за другите (създаване на нови оригинални подходи към отделни техники, които възстановяват познатия педагогически опит).
Всеки учител продължава делото на своите предшественици. Учителят-творец вижда по-широко и много по-далеч. Всеки учител еили иначе, трансформира педагогическата реалност, но само учителят-творец активно се бори за кардинални трансформации и самият той е ярък пример в това отношение. По този начин възниква един вид взаимна обратна връзка: творческият човек оказва значително влияние както върху целия екип като цяло, така и върху всеки член на този екип. И от своя страна ефективността на творческата дейност до голяма степен зависи от оптималното прилагане на личните и груповите способности. Благоприятният психологически климат в екипа не само има ефективен ефект върху неговите резултати, но и възстановява човек, формира неговите нови възможности и показва потенциални.