Персийската държава след реформите на Дарий I - Реформи на персийския цар Дарий I
В края на VI век. пр.н.е. започва отслабването на персийската държава. По време на гръко-персийските войни персите претърпяха редица големи поражения в континентална Гърция и в морски битки. Под управлението на Ксеркс (480 - 465 г. пр. н. е.) персите спират да подкрепят местните храмове и заграбват много от съкровищата на храма. Ксеркс се отказва от титлата „цар на Вавилон“, така че вавилонското царство вече формално престава да съществува.
Подобни мерки, заедно със засилената експлоатация на населението в сатрапиите, предизвикаха сериозно недоволство. През 5 век пр.н.е. Египет, Вавилония, Мидия, районите на Мала Азия и други страни многократно вдигат въстания срещу персите. През 486 пр.н.е Египет се разбунтува и след като получи помощ от атиняните, се съпротивлява на персийската армия до 484 г. През същата година вавилонците се бунтуват: първо под ръководството на Белшимани, а след известно време под ръководството на Шамаш-риба. През 460 г. пр.н.е Египет отново се разбунтува под ръководството на либийския лидер Ипар. В края на 5в пр.н.е. избухват нови вълнения в Мала Азия, Мидия, Египет и други страни. През 405 г. неговият брат, сатрапът на Мала Азия Кир Младши, се разбунтува срещу цар Артаксеркс II. С войските на Мала Азия и десет хиляди наемни войници от гърците, Кир достига Вавилония, но загива в битка тук. Гърците, водени от своите командири, се проправят обратно към родината си през Арменските планини и Южното Черноморие. Тази кампания показа на гърците крехкостта на персийската държава [1, p. 309].
В началото на IV век. пр.н.е. персите губят Египет, който е превзет едва през 342 г. пр.н.е. д. При последните Ахемениди Индия също е загубена, а в Централна Азия Хорезм, Согдиана и племената на саките се превръщат от поданици в "съюзници" на персите. Освен това от края на V в. пр.н.е. сатрапи на Мала Азия постоянно воденивойни помежду си, в които персийските царе обикновено не се намесват. Отделни сатрапи често също се бунтуват срещу краля и, разчитайки на помощта на гръцки наемници, се стремят да станат независими. И накрая, дворцовото благородство и евнусите спечелиха голямо влияние, които с помощта на конспирации елиминираха нежелателните крале. Военните поражения принуждават персийските крале радикално да променят своята дипломация, настройвайки един враг срещу друг и прибягвайки до подкупи в процеса. И така, по време на Пелопонеската война Персия, заинтересована да отслаби Гърция, помогна или на Спарта, или на Атина. През 449 пр.н.е. д. персите подтикнали атиняните да откажат да помогнат на непокорните египтяни срещу парична компенсация.
През 358 пр.н.е Артаксеркс III става цар в Персия, който енергично се заема да възстанови държавата до предишния й размер. Многобройни въстания и бунтове бяха потушени в Мала Азия, в Сирия, персийското господство беше възстановено в Египет и Кипър.
През пролетта на 334 г. пр.н.е. д. Македонската армия на Александър тръгва срещу Персия. Започва македонското завоевание на Азия [1, с. 310].
И така, преди завладяването от Александър Велики през IV век. пр.н.е. Персия е заемала доминираща позиция в древния свят.