ПЕРСОНИФИКАЦИЯ какво е определение за ПЕРСОНИФИКАЦИЯ
Намерени са 4 дефиниции за терминаПЕРСОНИКАЦИЯ
ПЕРСОНИФИКАЦИЯ
от лат. persona - личност и facere - да правя) - разбиране и изобразяване на абстрактни понятия или неодушевени неща (като справедливост, небе, източник) като живи същества, надарени, подобно на човек, с определен характер; следователно персонифициран - надарен с личностни черти.
Персонификация
персонификация
ПЕРСОНИФИКАЦИЯ (от лат. persona - маска, маска, лице и facere - правя) - мисловният процес и резултатът от прехвърлянето на лични качества към обекта на възприятие. В деянието на П. обектът на възприемане е надарен с личен статус, име и образ. В архаичната култура действията на П. свидетелстват за процеса на отделяне на индивидуалността от общинския колективизъм и демонстрират разлагането на „примитивния синкретизъм“. П. е една от най-фундаменталните операции на митологичното и религиозно съзнание. В митологичното мислене П. проектира свойствата на човек върху света около него. Чрез П. в митологичното мислене по-ясно се изолира субектът на митичното действие, което е важно условие за конкретизиране на митологичния образ. В религиозното съзнание П. формализира акта на отделяне на лично божество от първичната обожествена субстанция (например сред индоевропейските народи, въз основа на култа към свещения огън, в процеса на П. постепенно възникват лични божества; например сред индоарийците - Агни, сред римляните - Веста). П. със сигурност съпътства формирането на пантеона и появата на лични духове в пандемониума. С развитието на религиозната философия П. често се превръща в пречка за абстракцията и трансцендентността на идеите за божествения Абсолют, което поражда обратната тенденция към деперсонализация. В процес на деперсонализацияформират се безлични свещени образи на религиозното съзнание (например Брахман в Kenaupanishad 1. 5 - 9, Brihadaranyaka Upanishad I.3.6). В художественото съзнание П. осигурява формирането на специална образност, изградена върху прехвърлянето на природни явления, културни явления на психични дадености и други характеристики на човешката личност. П. получава специално развитие в поетичните метафори и алегории. Действията на П. са характерни за символното мислене, което представлява специални значения в символните образи на лицата. В научното мислене П. често се използва като средство за фигуративно (условно) обозначаване на явления, които не могат да бъдат изразени в строги термини. И така, К. Г. Юнг използва метода П., за да опише архетипите на колективното несъзнавано (Старец, Дете, Герой и т.н.). Вижте също Антропоморфизъм. А.П. Забияко
ПЕРСОНИФИКАЦИЯ
Истинските процеси протичат не в резултат на чиста воля, потребности на субекта и не в резултат на слепи обстоятелства, а като техен диалектически преход един в друг, който подлежи на познание, обяснение и разбиране.
Човешките действия може да не са резултат от прищявка или рационално замислена цел, а сложна система от действия, обвити в митологични и идеологически мотиви.
Винаги има конкретно историческо ниво на способността на индивида да овладява и контролира спонтанните процеси. П. създава основа за преоценка на възможността за административен натиск върху дадено лице, за да го принуди да извърши определени действия, например да работи по-добре. П.
П. е най-важният метод на идеологията, който позволява илюзорно да се разглежда всяко масово движение като резултат от интригите на "шепа екстремисти". В същото време се игнорира, че същността на проблема е в това защо масовото движение следва именно товагрупа или лидер, игнорирайки другите агитатори и лидери, ако тази група наистина съществува. П.
позволява илюзорно да се прехвърля отговорността за липсата на напредък, например в икономическата реформа, върху първо лице. В същото време се пренебрегва основното, а именно, че милиони хора не смятат реформата за свой бизнес.