Писмо на сръбкиня от Косово Албанците не правят нищо случайно, Продължение на проекта "Българска пролет"
Както сърбите в централно Косово са победени, така и кръгът от сръбски села е напълно унищожен.
В непосредствена близост до село Угларе край Косова поля е изграден главният транспортен възел, който свързва три посоки - Ниш, Скопие и Тирана. Примката свързва новата магистрала, която върви от Ниш към Албания, пристанището Дуръс, с новия път в Скопие, който минава през най-голямата житница в Косово и Метохия - през така нареченото Широко поле. Примката и пътищата, за които пиша, изглеждат толкова мощни, че сръбските села около тях почти не се виждат. Става дума за централната част на Косово, където е най-голямата концентрация на сръбско население. тези пътища повече от хиляда хектара земя бяха конфискувани от сърбите.
Сърбите в централната част на Косово успяха да оцелеят през 1999 г., тъй като селата Ново Населие, Суви До, Скуланево, Лепина, Радево, Батусе, Преоце, Лапле Село от една страна и, от друга страна, Добротин, Доня и Горня Гущерица, Ливадже, бяха свързани с Грачаница в по-голямата си част с полски пътища. Всичко това изглежда като неправилен кръг от въздуха. Полският път, който жителите на селата Угляре и Бресе използваха изключително за влизане в полето преди бомбардировките, по-късно го използваха, за да стигнат до Преоч, да отидат до споменатия кръг и по този начин да стигнат до други сръбски места.
Сърбите от Чаглавице имаха маршрут, по който можеха да стигнат до Лаплиг село. В онези части, където тази пътека водеше през полето, албанците поставиха противотанкови мини през 1999 г., така че хората загинаха между Лепине и Преоца, Ливаджа и Лаплиг Села. За да предотвратят албанските атаки, войниците на Кфор проправиха всички тези маршрути за своя сметка. Те са на 16 години иСърбите се движат. Главният път и беше избягван дълги години от съображения за безопасност. Това е голяма част - аз лично не харесвам това име - Грачаничка анклав, където живеят около 20 хиляди сърби. Всички тези села са заобиколени от сръбска земя, която е частна и държавна собственост. През последните години хората продават част от имотите си, особено сърбите от Чаглавице, но това не прекъсва кръга, който съставят сръбските села.
Именно в това поле сега има вериги от пътища и жилищни квартали на богати албанци. Какво означава това за сърбите от въпросния кръг? Най-простият отговор би бил, че те ще бъдат разбити и напълно отрязани. Хората няма да могат да преминават през тези земи, а нивите им ще останат от другата страна на пътя. Невъзможно е да ги гледате, да стигнете много километри.
През сръбските села Батусе, Лепина, Скуланево, Суви До и Ново Населе по време на реконструкцията ще минава път, който включва разширяване и изграждане на големи кръгови потоци. По един или друг начин той директно свързва главната магистрала с магистралата на Тирана. По този начин тя се разширява, за да заобиколи Прищина за всички видове превозни средства, близо до Ново Насел и се присъединява към новата магистрала в Скопие. Как ще оцелеят сърбите в тези села, един Господ знае. Оцеляхме в най-трудните години в централната част на Косово, благодарение на черните селски пътища – пътища през полетата.
Сега ще се пробият модерни асфалтови пътища, които случайно или не трябваше да минават точно там, където има най-много сърби. По-рано се писа за значението на Брезовица Инекс Център за оцеляването на сърбите в Сиринича енория. Тъй като компетентните власти в Белград реагираха на отнемането на земята като на ухапване от комар и мълчаливо се съгласиха, посланиците на странитеголямата петорка в Пристни даде пълна подкрепа за експроприацията, като подчерта, че всичко е направено според "законите на Косово". Как ще оцелеят сърбите в тази част на Косово и Метохия ще покаже времето, което вече идва. Като знаем с кого си имаме работа, място за оптимизъм няма.
Известно е, че чрез фалшифициране на документи, лични карти и подписи ежедневно се заграбва сръбска собственост от Мердар до Качаник и Драгаш. Все по-често и приказно мъртви сърби подписват документи за уж покупки на земя и имоти (албанците фалшифицират подписите на сърби, които вече не са между живите, за да присвоят имуществото им). В Метохия и косовското крайбрежие те вече са откраднали повечето от това, което е собственост на държавата Сърбия. За да присвоят частна собственост, те нападат и бият сърбите.
Последното нападение срещу сръбски деца в Горни Куста край Гнилан не е случайно. Албанците в Косово и Метохия не са направили нищо случайно от десетилетия. В Горни Куцу живеят около 2000 сърби. Пред него е и голямото сръбско село Станишор. До него се стига по селски пътища, които вече 16 години използват сърбите от Ново Бърда. Страничният път свързва и трите посочени места с Шилов, центърът на събирането на сърбите от Косово Морава. Албанците, ако не са планирали и не са били наредени там, където са в малцинство (а в Горни Куст е такова място), няма да посмеят да нападнат не само сърбите, но и никого. Всеки сърбин в Косово и Метохия ще ви го каже.
Изглежда сега се опитват да прекъснат тази линия на комуникация на сърбите - къде с бухалка, къде с пари. Възможно е след тази стачка албанците да проявят интерес към закупуването на сръбска земя или къща в Горни Куцу и близо до него. Вече енаблюдавана тактика. Самите албанци споделят, че с пари на ръка сами си избират къща или земя в някое сръбско село, където никога не са били, за да я купят и да живеят там. В община Ново Бърдо от няколко месеца албанци изкупуват на безценица сръбска земя.
В условия на пълна дезорганизация, когато и след 16 години не знаем какво ще ни донесе нощта и какво ще ни донесе деня, когато виждаме с очите си и усещаме на собствената си кожа всичко, което се разбира под понятието окупация, когато всеки ден ни убиват с камъни и ни оскверняват светини, научихме добре два урока. Едната е, че когато властите в Белград кажат например „Няма да дам Газиводе“, сега знаем, че това е следващото и че сме направили и това, само че чакаме да видим как ще бъде съобщено на обществеността в Централна Сърбия. Ние в Косово и Метохия не сме важни за никого от много години - просто не съществуваме. Друг урок е, че никой не е виновен - нито албанците, нито така наречената международна общност, а е виновна само позицията на официален Белград за ненамеса, тъй като и на птичките по клона е ясно, че това води до Земята на Недоджию (сърбите го казват, когато разбират, че нямат път за никъде).