Плачът на Ярославна (превод на Василий Жуковски)
Плаче Ярославна
Чува се гласът на Ярославнин, на разсъмване тя вика със самотен крак: „Ще летя, - казва тя, - с кран по Дунава, Ще намокря бобровия ръкав в река Каяла, Ще изчистя кървавите рани по втвърденото тяло на княза.
На сутринта Ярославна плаче на стената в Путивл, казвайки: „О, вятър, ти вятър! Защо духаш толкова силно? За какво прилагаш стрелите на Хан С твоите леки крила Върху воините на моя гриз? Няма ли достатъчно субоблачни планини за вашия вятър? Има ли достатъчно кораби в синьото море за вашето обгрижване? Защо, като перушина, разсея радостта ми?
Ярославна плаче сутринта в Путивл на стената, детелина: „О, ти, Днепър, ти, Днепър, ти, слава-река! Ти проби каменните планини През половецката земя; Вие, скъпи, пренесохте корабите на Святослав до армията на Кобякова: Прикрепете моя гриз към мен, За да не изпращам при него сутрин, аз съм в зората на сълзите в морето!
Ярославна плаче сутрин в Путивл на градската стена, детелина: „Ти, светло, ти, ярко слънце! За всички си топла, за всички си червена! Защо така освети горещия си лъч върху воините на моя яд, Какво в безводната степ стисна с жажда лъковете им И наостри тъгата им в телата им?
Морето избухна в полунощ; Мъглата идва; Бог показва пътя на княз Игор От половецката земя до българската земя, До златния престол на баща му.
Превод на Василий Жуковски (от „Слово за похода на Игор“)