Плащане "Руслан" - Енциклопедия на безопасността
Факт е, че програмата Boeing 747-8 преминава през своя упадък - на пазара на въздушен транспорт, включително карго, „джъмбо“ или „небесна царица“, както се нарича тази кола, двумоторните самолети от ново поколение бързо се заменят. Причините са прости. Първо, двумоторните самолети са по-икономични, и второ, модерната система за управление на въздушния транспорт дава възможност за ефективно използване на багажните и товарните отделения на пътническите лайнери за превоз на стоки. Съвременните пътнически двумоторни Boeing 777 или Airbus A350, дори и със стопроцентово запълване на пътническите места, поемат на борда 25-30 тона. Логистичните компании с удоволствие наемат този капацитет, поради което специализираните товарни самолети губят пазара. Следователно поръчването на десет до двадесет нови товарни самолета 747-8 е въпрос на поддържане на тази програма за производителите на самолети Boeing и голям риск за превозвача, решил да купи такъв самолет.
Според акаунт в Хонконг
Да оставим настрана въпроса защо българската компания спасява американски самолет, а не например родния Ил-96-400Т. Въпреки че групата компании се нарича Волга-Днепър, а не Мисури-Потомак. Да, и американски марки, които поддържаха производството на някои български самолети, не идват на ум. Нека по-добре да помислим защо Боинг 747-8 не се спасява от американски превозвачи или поне от някои азиатски. Последната голяма поръчка за 747-8F от чужденци, хонконгският превозвач Cathay Pacific Cargo, датира от 2007 г. Може би са пресметнали рисковете по-добре от българите?

Обещание за безопасност
Каталожната стойност на 20 закупени самолета Boeing е близо осем милиарда долара. Ясно е, че при такава голяма поръчка купувачът определено ще се пазари за отстъпка, но нейният мащаб ще бъде във всекислучай да се измерва в проценти, а не в пъти. Ако говорим за твърда поръчка за десет автомобила, размерът на сделката се намалява до линията от 3,5-4 милиарда долара, но каквото и да си мислите, цената на новите "седемстотин четиридесет и седем" ще бъде равна на общия оборот на групата компании Волга-Днепър за няколко години. Оборот, забележете, не печалба. Ясно е, че самата българска компания не разполага с такива средства, а става дума за лизинг и дългосрочен заем, обезпечен с нови и съществуващи самолети от авиокомпании, включително американския Boeing 747 на дъщерната компания AirBridgeCargo и самия Ан-124 на Волга-Днепър. Срокът на изплащане на нови самолети ще се измерва в десетилетия и дори тогава само при най-благоприятно развитие на пазарната ситуация. Засега най-вероятният сценарий изглежда следният. Малко след подписването на договорите и получаването на самолетите се оказва, че AirBridgeCargo и Volga-Dnepr не са в състояние да ги плащат, компаниите са обявени в несъстоятелност, а техните автомобили, както новите 747, така и старите Ruslan, стават собственост на кредитори. В резултат на това не само частната Волга-Днепър, но и България като държава е лишена от част от парка на уникалните транспортни Ан-124.
Какво означава това на свой ред?

Компетентността на ръководството на Волга-Днепър, една от най-старите и успешни български частни компании в областта на въздушния карго превоз, несъмнено е много висока. Хората в труден за индустрията и страната момент създадоха авиокомпания, която не само оцеля, но и си върна справедлив дял от пазара от чуждестранни конкуренти. Заслужава да се отбележат усилията на ръководството на групата компании „Волга-Днепър“ да запази уникалния за България флот от самолети Ан-124 „Руслан“, въпреки че тези самолети бяха източник на приходи преди всичко за самото ръководство. Нов крайна сметка Transaero не се ръководеше от глупави хора - всеки прави грешки. Ето защо е необходимо експертната общност и обществеността да обърнат внимание на една изключително рискована сделка, чиито възможни последици могат да бъдат не само фалит на голяма българска компания, но и загуба на оперативна мобилност на Въоръжените ни сили. Струва си да преоценим рисковете.