По въпроса за определяне на родителските такси за посещаване на детски школи по изкуства

Свързани статии

Обосновка на законосъобразността на събирането на родителски такси за деца, посещаващи институции за допълнително образование за деца, които изпълняват допълнителни общообразователни програми в областта на културата.

Водещ консултант на отдела за държавна политика, правна и информационна и аналитична поддръжка на Министерството на културата и архивите на Иркутска област

Обосновка на законосъобразността на събирането на родителски такси за деца, посещаващи институции за допълнително образование за деца, които изпълняват допълнителни общообразователни програми в областта на културата.

За да докажат валидността на установяването на родителска такса за обучение на дете, ръководителите на детската школа по изкуства трябва да се позовават (и при определяне на таксата да се ръководят от) два федерални регулаторни правни акта.

1. Бюджетен кодекс на България, чл. 69.2.Посоченият член определя, че държавната (общинската) задача за предоставяне на държавни (общински) услуги (извършване на работа) на физически и юридически лица включва пределни цени (тарифи) за предоставяне на съответните услуги (извършване на работа) в случаите, когато тяхното предоставяне е предвидено от законодателството на България на платена основа.

Важно е да се разбере, че цената на услугата, включена в държавната (общинска) задача (тарифите се определят главно в производствения сектор), трябва:

2) трябва да бъдат установени в изрично предвидени от закона случаи. Учредителите при изготвянето на държавната (общинската) задача трябва да представят спецификата на отрасловото законодателство и особеностите на неговото прилагане.

Цената на услугата, включена в държавната (общинската) задача, трябва да бъде установена в изрично предвидените в закон случаи ипредвиждат максимално и минимално ниво на плащане.

Статутът на Детската школа по изкуствата позволява да се причислят тези институции както към образователни институции, така и към културни институции. Ако по правило правоприлагащите органи нямат въпроси относно „образователния” статут на Детската школа по изкуствата, то твърдението, че Детската школа по изкуствата е и културна институция, трябва да бъде изяснена от регулаторните органи.

Следва да се отбележи, че управлението и финансирането на DSHI като учредител се осъществява от органите, участващи в управлението на сферата на културата, и че основната дейност на DSHI е културна дейност, която в съответствие с Основите на законодателството в областта на културата се определя като дейност за развитие и разпространение на културни ценности (чрез изпълнение на образователни програми).

Необходимо е да се обоснове пред контролните органи, че Детският художествен институт е и културна институция.

От гледна точка на правото разликата се състои в това, че нормите на Основите на законодателството за културата, други регулаторни правни актове, регулиращи културните дейности, се прилагат допълнително към правоотношенията с участието на детски школи по изкуствата (разбира се, спортните клубове и станциите на младите натуралисти не попадат в правната уредба на културното законодателство).

За правоотношенията с участието на Детската школа по изкуствата се прилагат изискванията на Примерната разпоредба и нормите на Основите на законодателството за културата.

Спецификата на секторното (културно) законодателство е такава, че то не се изгражда върху пряка индикация „кога се плаща“, а върху принципа на изключването.

Допълнителното обучение на деца не е включено в държавно гарантираните безплатни нива (направления) на образование в България.

2. Основи на законодателството за културата, чл. 52.Разпоредбите на този член предвиждат, чеРъководителят на културна институция самостоятелно определя цените за услугите на институцията. На практика това означава, че директорът на Детската школа по изкуствата, ръководейки се от максималните цени, предоставени му от учредителя в държавната (общинската) задача, определя стойността на услугите, предоставяни от Детската школа по изкуствата.

По този въпрос не могат да се приемат допълнителни актове на държавната администрация и органите на местното самоуправление, които са успешно протестирани от органите на прокурорския надзор в цялата страна.

При определяне на размера на родителската такса ръководителят на DSHI трябва да вземе предвид, че статутът на DSHI като организация с нестопанска цел задължително предполага, че основната дейност на DSHI не може да бъде печалба. Тоест, ако прилагането на образователните програми на DSHI започне да носи печалба (да не се бърка с доход), тогава родителската такса ще се счита за източник на този доход.

С други думи, родителската такса трябва да се определя, като се вземат предвид действителните разходи на училището на децата, които не са подкрепени от бюджетни средства. Тези липсващи средства могат да бъдат разпределени между родителите (законните представители) на децата като такси за обучение.

За всяка стотинка, получена "в повече", управителят ще трябва да отговаря сам. Освен това могат да възникнат случаи, когато изчислените по този начин бюджетни приходи и разходи на институцията ще доведат до невъзможност за установяване на месечна такса.

Изход от ситуацията и обосновка на решението

Популярен изход от тази ситуация беше одобрението от директорите на Детската художествена школа на разпоредбите за целеви вноски или за доброволни дарения от родители, действието на които в „доброволно-задължителна форма“ се разпростира върху всички лица, чиито деца учат в Детската художествена школа. Основната причина за създаванетоот такива документи е имало пряка индикация за възможността за получаване на доход в тази форма, съдържаща се в Примерната разпоредба. Невъзможността за систематично събиране на родителски такси в установения размер въз основа на такива разпоредби е очевидна за правоприлагащите органи: в случаите с „доброволни дарения“ волята на филантропа по дефиниция не може да бъде предмет на изискванията на местния акт на институцията, а с „целеви вноски“ е ограничена от възможността за целево изразходване на сумата, определянето на размера на която също не може да бъде регулирано. Освен това, когато приемат и прехвърлят „целеви средства“, кредитните организации обикновено изискват споразумение с DShI, което определя целта на предоставяне на средства, съответно одиторските организации ще проверят съответствието с целевия характер на използването на внесените суми. Освен това директорът на Детската школа по изкуствата ще отговаря не само пред бюджета, но и пред всеки отделен родител, който иска да знае как се изразходват предоставените му средства. Очевидно директорите на Детската школа по изкуствата не са готови за такава система на отношения, основана не на административно подчинение, а на равнопоставеност и гражданска отговорност.

Като се има предвид практиката за извършване на прокурорски проверки, остава да се отбележи, че любимият аргумент на прокуратурата при доказване на невъзможността за установяване на родителска такса са нормите на Примерния правилник, свързани с:

1) прехвърляне на допълнителни източници на доходи на институцията за допълнително образование за деца, в които не е включена родителската такса (клауза 44 от Примерните правила). Списъкът на тези източници обаче е формулиран по формулата „право“, т.е. нормата е факултативна и установява правото на институцията да използва допълнителни доходи, получени от определени източници, а незадължение за тяхното използване изключително;

Списъкът с допълнителни източници на доходи е формулиран по формулата „право“, т.е. нормата не е задължителна.