Подкупът като една от причините за подкуп психологически анализ
Резюме. Статията се опитва да обоснове научно-психологическата концепция на проблема с подкупа. Проучванията показват, че особено място сред корумпираните лица заемат подкупниците, които имат психологическа зависимост - подкупчиците. Показано е, че подкупът като специфична форма на клептомания е зависимост с всички признаци, които се срещат при наркомания, алкохолизъм, хазарт и други разрушителни патологични зависимости; има същите характерни етапи, същите психични процеси, които протичат при другите зависимости. Показани са методите за лечение на подкупа.
Ключови думи: подкуп; предотвратяване; комплекс, зависим от подкуп-кредит; психотерапия; пристрастяване; когнитивен подход; психоаналитичен подход; поведенчески подход; хуманистичен подход; манипулационен подход; семантичен подход.
Използвана литература. Статията представя опит за доказване на научно-психологическата концепция на проблема с подкупа. Изследването показа, че сред корумпираните личности има много подкупни маниаци, тоест личности с психологическа зависимост. Показано е, че подкупоманията, като специфична форма на клептомания, е допълнение с всичките му характеристики, характерни за наркомания, алкохолизъм, пристрастяване към игри и други деструктивни патологични зависимости.
Ключови думи: подкупомания; предотвратяване; комплекс на зависимост от подкуп-кредит; психотерапия; пристрастяване; когнитивен подход; психоаналитичен подход; поведенчески подход; хуманистичен подход; манипулационен подход; нотационен подход.
В момента [1, 2] инчапоради потапянето на нашата цивилизация в света на различни зависимости (зависимости): наркотици, алкохол, игра, фанатик, бог, клепто, подкуп, кредит, петрол, долар, интернет, в условията на раздвоение между реално и виртуално, между процес и резултат и т.н.), различни личностни структури (смисли, мотиви, нагласи, цели и т.н.) са силно трансформирани.
Изследванията са проведени като част от естествен експеримент в продължение на десет години, когато субектите, които са лидери на различни нива или подчинени на тези лидери, дори не подозират, че са субекти (изследвани са 168 субекта). В процеса на нашето проучване стигнахме до извода, че има четири степени на подкуп.
Първата степен има характер на еднократно получаване на възнаграждение и тогава подкупникът може да не се замисли и дори да забрави.
При втора степен вече възниква зависимост. Подкупващият чака това събитие, превъртайки в главата си образа на ситуацията на получаване на подкуп.
Симптом на трета степен е появата на депресивни признаци (лошо настроение сутрин, нарушение на съня, промяна на ценностите, много от тях престават да се харесват). Само една ценност остава приоритет - подкупите, които се превръщат в вид допинг, който ви позволява да изпитате чувство на комфорт. В случая е налице постоянна периодичност, проява на активност по издирване на подкуподател и разработване на ефективни корупционни схеми.
И накрая, последната четвърта степен възниква, когато човек постоянно съществува в потока на тези финанси, откъсва се от реалността, губи чувство за съпричастност и вече не е доволен от това, което получава. За съжаление, такъв човек се връща в реалността, образно казано, едва след като лежи зад решетките. Между другото, самият интерес към парите може да изчезне в третатастепен.
Много е важно в този случай да не забравяме какво е "мания". Това е психически процес на привличане към някаква ценност, която се дава без работа на волята, т.е. получаването на радост от придобитата стойност без преодоляване се нарича "мания". Напротив, ако човек изпитва радост от придобиването поради някакъв вид работа, тогава той получава състояние на нормална радост, заслужено получена в процеса на преживяване. „Подкуп“ има, когато длъжностни лица и ръководители получават много големи суми, които не отговарят на техните разходи.
От друга страна, ако един лекар приема подаръци, тогава за "мания" не може да се говори. Той просто работи упорито, работи усилено и смята придобитото по този начин поне за някаква компенсация за труда си. „Манията” настъпва, когато се появят незаслужени гигантски суми, които не отговарят на разходите за преодоляване на волята. „Подкупването“ не трябва да се бърка с подаръци, които се вземат в ситуации на просто оцеляване. Това явление няма нищо общо с "подкупа", но си е подкуп. Трябва да има и законово наказание за това. Подкупът не винаги е болест (подкуп-мания), както и консумацията на алкохол не винаги е алкохолизъм.
Социологическо проучване на хора, които често общуват с лидери, показа, че настроението на тези шефове често зависи от това дали са получили подкуп. Много от подчинените отбелязаха периодите, когато е възможно да се приближат до шефа и когато е по-добре да стоят настрана. Когато в процеса на проучване подчинените бяха запознати с признаците на подкупа и неговите степени, те потвърдиха нашата оценка.
По този начин ниската ефективност на борбата с корупцията се свързва, наред с други неща, с факта, че не се отчита факторът подкуп като болест. Простонаказването и съденето не е достатъчно. Следователно тези, които вече излежават присъдите си, очевидно трябва задължително да преминат курс на психотерапия срещу подкупа, за да няма рецидиви в бъдеще.
В допълнение, много полезен компонент в превенцията на подкупа е процедурата за самодиагностика на подкупа, обучение на методи за самопсихорегулация, които позволяват на корумпирания служител да се откаже от вредната зависимост.
Но има и друга гледна точка [3]. Има експерти, които казват, че корупцията е проблем само от морално естество, но ние смятаме, че алкохоликът може да се говори и като човек с проблеми на съвестта, така че това на пръв поглед не е съвсем правилно.
Подкупът като болест у нас се утежнява от факта, че всеки път подкупникът си мисли: „Ама не са ме вкарали в затвора! Кой е следващият? Има състояние на екстремност, като в казино. Всеки път, когато правят залози, те смятат, че ще имат късмет. Това създава условия за еуфория и радост.
Най-ужасният етап идва, когато човек е лишен от възможността да получи тези милиони и милиарди (т.нар. „теглене“). Това е тежък шок. Синдромът на отнемане е болезнен. И тук е необходима помощта на специалист.
Имайте предвид, че не всеки корумпиран служител страда от подкупи, както не всеки човек, който употребява алкохол, е алкохолик. Основната задача за нас е да формираме нов поглед върху проблема в обществото
Обмислете различни психологически подходи към явлението подкуп.
Освен това в рамките на когнитивния подход се обсъжда задълбочено „Психологическият триъгълник на корупцията“:
б) възможност (условия, позволяващи извършване на корупция: липса на контрол и невъзможност за регистриране на корупционни действия, власт, контролна функция,безнаказаност и др.);
в) самооправдание (корупцията като необходимост (заслужена заплата), като прием на бизнес и оцеляване, като сенчеста система, като плащане за рискове и страдания, като взаимна гаранция, като продукт на върховна власт и др.).
Споредпсихоаналитичния подход [1] подкупът е свързан с психическа зависимост и дефекти в психосексуалното развитие. Подкупът и подкупът се разглеждат като следствие от регресия, свързана с безсилието на „Аз”-а и невъзможността за преодоляване на разочарованието и безпомощността при среща с трудности. Показахме, че в човека винаги има желание да се върне в детството, тоест към способността да възприема и усеща много в малките неща. Следователно това връщане се случва изкуствено (благодарение на големи суми пари), т.е. благодарение на организацията на този "детски рай" (износ на корупционни пари за САЩ и т.н.), където не трябва да се грижи за нищо. Този урок разкрива това погрешно схващане.
От гледна точка наповеденческия подход [1] се наблюдава ниска устойчивост на подкуподателите и пристрастените към подкупи към стрес, както и много висока ефективност на поведението, насочено към получаване на подкуп. В този случай отказът от приемане на подкуп се разглежда като поведение с висока степен на несигурност и липса на задоволителни модели на поведение.
Споредманипулативния подход [4, 5] е възможно да се формира само относително силна целева настройка срещу желанието за корупция, без да се засягат семантичните структури на рушветника и рушветника. В рамките на този подход е възможно да се използват различни методи на психотерапия и кодиране: хипнотичен, манипулативен, условен рефлекс (например рефлекс на повръщане при възприемане на значително количество банкноти), шок,рефлексотерапия, биоенергия, илюзорна, психохирургична, комплексна и др.
По този начин, благодарение на манипулационния подход, е възможно да се формира само относително кратка целева настройка „да се живее без подкупи“, без да се засягат семантичните нагласи и личните ценности на корумпирания служител.
Споредсемантичния подход [6, 7] първичната превенция на подкупа се основава на формирането на система от здрави, творчески ценностно-смислови ориентири в личността. Освен това в основата на този подход е процесът на осъзнаване на факта, че подкупите и подкупите влошават психичното здраве и обезценяват всички други ценности на живота. Като част от този подход, човек трябва да научи други начини да получава радост и да преодолява стреса и депресията.
Според този подход е необходимо да се анализират и трансформират семантичните стойности на корумпиран служител и подкупник. В зависимост от това какви семантични стойности след психокорекцията ще станат основните, ще зависи ефективността на психокорекцията на личността на корумпиран служител.
Особено внимание в семантичния подход се обръща на:
- Психоанализ на фундаменталната непредсказуемост и парадоксалност на бъдещите семантични процеси на корумпиран чиновник и подкупник.
- Феноменът на замяна на реални, значими ценности с изкуствени ценности (алкохол, наркотици, казина и др.).
- Намаляване на вероятността от критични състояния на индивида, при които дори малки смущения в личностно-семантичните структури, извършвани от подкуподателите, могат да доведат до спонтанно решение за вземане на подкуп.
На този етап се анализира връзката на подкупа с други мании и зависимости: алкохолизъм, тютюнопушене, наркомания, хазартна зависимост,кредитиране и др.
Препратки