Поетично майсторство на Жуковски
„Да пишеш, както казват, и да говориш, както пишат, е литературният принцип на Н.М. Карамзин и този принцип на „разговорния“ език беше споделен от неговите сътрудници, включително V.A. Жуковски. Характерначерта на поетичния стил на Жуковски е желанието да се изрази с помощта на думата състояние на ума, промяна в настроението, дълбочина на преживяванията. Думата трябва да въздейства на читателите, да предизвиква реципрочни емоции. Жуковски се стреми към това, използвайки различни средства и техники. Като епитети Жуковски предпочита тези, които имат емоционално въздействие. Намира необходимите епитети, за да подчертае новото смислово и експресивно богатство на словото: „тъжни” дни; "желание" - "красиво", "тъжно"; "страшна" гърбица, "страшен" млат; "сладка" надежда, "сладка" среща; „и изяде ръждивия камък“, „омагьосаният арлан, гръмотевична буря за противника“.
Лириката на Жуковски се характеризира с тази специална интонация - синтактична изразителност, която се стреми да предаде сложността на човешките настроения: въпроси-обръщения, повторения, „синтактични паралелизми“ (а понякога и обратен паралелизъм):
гледам към небето...
Облаци, летят, блестят
За далечни гори...
Кой е към непознатите брегове
Ще покаже ли непознатият път?
„Пролетно чувство“, 1816 г
Жуковски всъщност пръв в българската поезия показа, че словото не е еднозначно, че поетичното слово е необичайно обемно, то предизвиква множество асоциации. Жуковски разширява значението на думите. Експресивността на думата се придава от различни нюанси на значения. Думата като че ли се превръща в символ на нещо тайнствено, неопределено, неизвестно: „омагьосан Там“. В курсив и с главна буква Жуковски пише такива думи като Сега и Преди („Цветът на Завета“). „Близо“, „далеч“, „бъдеще“, „неизвестно“,"тайнствен" - тези думи в лириката на Жуковски получават сложни семантични асоциации. Жуковски често прибягва до своеобразни метафори-символи („звезда“, „корица“), които като че ли символизират „другия“, „по-добрия свят“, недостъпния свят. Стилът на късната поезия на Жуковски е стилът на пропуски и алюзии, нещо "неизвестно", "тъжно", "неясно".
Често в един поетичен израз Жуковски съчетава знаци, възприемани от различни сетива, а понякога те са просто несъвместими: „неясен огън“, „хладна тишина“, „свежа тишина“, „тих блясък на залеза“.
Жуковски се характеризира с използването на някои епитети: тих - таен - тайнствен: "тих славянин", "тихо небе", "тих балдахин" (гори), "тих ангел", "тиха нощ", "тайна радост", "тайна жертва". И това мълчание е изпълнено с тайнственост и неразгадаемост – „тайнственият посетител” изчезва там „без отговор” и „безшумно”.
Жуковски обогатява ритъма на стиха. Това е посочено и от неговите съвременници, които отбелязват "музикалността на стиха ... мелодичност ... сладост" (Н. Полевой). Жуковски използва трисрични метри както в текстовете, така и в баладите „Еолийска арфа“, „Море“ (амфибрахи); "Рицар Ролон" (дактил), "Замъкът Смалхолм" (анапест). Той също използва хекзаметър (и не само когато описва героични събития). Прибягвайки до традиционния за българската поезия двусричен метър (ямба и хорея), той съчетава различни по дължина стихове - от шестстопни до едностопни. Разнообразни ритмични варианти на стиха, сложни вътрешни рими, свободно подреждане на цезурите - всичко това е въведено в българската поезия от Жуковски.
Стиховете на Жуковски „отидоха от сърце на сърце; те говореха не за яркия блясък на озаренията, не за гърма на победите, а за мистериите на сърцето, за мистериите на вътрешния свят на душата”, пише В.Г. Белински, който високо оцени ролятаЖуковски в историята на българската поезия.
Въпроси за живота и творчеството на В.А. Жуковски
Кои от българските поети на 19 век могат да бъдат наречени последователи на творчеството на Жуковски?
Откъс от кое стихотворение на Жуковски П.И. Чайковски използва за известния си романс в операта Пиковата дама?
Защо Жуковски беше наречен "певицата на Светлана"?
Какви балади е написал Жуковски? Каква е основната им тема?
Защо Жуковски беше наречен "гений на превода"?
Кои от баладите на Жуковски са оригинални произведения, а не просто преводи?
Защо V.G. Белински нарече Жуковски "певец на сърдечна загуба"?
Защо за В.Г. Белински Жуковски в романтичните си произведения "млад мъж, който никога не остарява"?
Защо лириката на Жуковски може да се нарече лирика на душевни състояния?
Какво ново донесе Жуковски в образа на природата?
Какво е значението на романтизма на Жуковски за българската литература (каква е неговата самобитност)?
Какво е новаторството на Жуковски в областта на стиха и художествения език?
Съгласни ли сте, че поетичното поприще на Жуковски е негов собствен път и той не е имал предшественици?
Къде може да се види (в какви произведения) стиловата приемственост на Пушкин и Жуковски?
► Прочетете и други статии за живота и работата на V.A. Жуковски:
► Преминете към съдържанието на книгата Българска поезия на 19 век