По-конкретно изпълнението на договори при залагане на вещизаложна къща

Член 358 от Гражданския кодекс назовава признаците на залог на вещи в заложна къща, което позволява да се разграничи като независим вид залог.

Първо, само физически лица могат да бъдат залогодатели в това споразумение, а специализирани организации, заложни къщи, които имат лиценз за това и извършват такива дейности като предприемачески2, могат да бъдат заложници.

Второ, заложните къщи могат да приемат като обезпечение само движимо имущество, предназначено за лична консумация (клауза 1, член 358 от Гражданския кодекс). Заложените неща трябва да бъдат прехвърлени в заложната къща (част 1, клауза 3, член 358 от Гражданския кодекс). Заложната къща няма право да използва и да се разпорежда със заложените вещи (част 3, клауза 3, член 358 от Гражданския кодекс).

Трето, такова обезпечение може да бъде само обезпечение за краткосрочен заем. Правилата за кредитиране (съответно правилата за максималните условия на кредитиране) на граждани от заложни къщи за сигурността на вещи, принадлежащи на граждани, трябва да бъдат установени със закон в съответствие с Гражданския кодекс (клауза 6, член 358 от Гражданския кодекс).

Четвърто, при залагане на вещи в заложна къща отговорността на кредитополучателя е ограничена до стойността на заложената вещ. Това е посочено в параграф 5 на чл. 358 от Гражданския кодекс, според който след продажбата на заложеното имущество на търг вземанията на заложната къща към залогодателя (длъжника) се погасяват, дори ако сумата, получена от продажбата на заложеното имущество, е недостатъчна за пълното им удовлетворяване.

1 Виж: Агарков М.М. Основи на банковото право Учение за ценните книжа М, 1994 г. С. 109.

Това прави залагането на вещи в заложна къща подобно на древнобългарския залог, при който при неплащане на дълга за сметка на заложеното имущество е било невъзможно да се наложи възбрана върху другото имущество на длъжника.

Специфично е и изпълнението на договори при залагане на вещи в заложна къща. Споразумение за залог на вещи в заложна къща се изготвя чрез издаване от заложна къщабилет за залог (клауза 2 на член 358 от Гражданския кодекс), а сключването на договор за съхранение в заложна къща се удостоверява чрез издаване от заложната къща на поръчителя на личен сейф (клауза 2 на член 919 от Гражданския кодекс).

Тъй като заложната къща е търговска организация, тя е длъжна за своя сметка да застрахова в полза на залогодателя вещите, приети като залог, в пълния размер на тяхната оценка. Оценката се извършва въз основа на споразумение между страните в съответствие с обичайно установените в търговията цени за вещи от същия вид и качество като тези, заложени в момента на приемането им като залог (клауза 3 от член 358, клауза 3 от член 919 от Гражданския кодекс).

Гражданският кодекс установява презумпцията за вина на заложната къща като професионален пазач (член 919 от Гражданския кодекс) за загубата и повредата на заложени вещи. Заложната къща носи отговорност за загубата и повредата на заложените вещи, освен ако не докаже, че загубата или повредата е настъпила в резултат на непреодолима сила (параграф 4 от член 358 от Гражданския кодекс).

Ако сумата на заема, обезпечен със залог на вещи в заложната къща, не бъде върната в определения срок, заложната къща ще наложи изпълнение върху имуществото на длъжника въз основа на нотариален изпълнителен лист след изтичане на гратисния период от един месец. Продажбата на този имот се извършва по обичайния начин (клаузи 3, 4, 6, 7 от член 350 от Гражданския кодекс).

Договорът за залог на вещи в заложна къща е публичен договор, в резултат на което е предмет на законодателството за защита на потребителите. Договорът за залог на вещи в заложна къща също е споразумение за присъединяване (член 428 от Гражданския кодекс), а клауза 7 на чл. 358 от Гражданския кодекс изрично предвижда, че условията на договора за залог на вещи в заложна къща, които ограничават правата на залогодателя в сравнение с правата, предоставени му от Гражданския кодекс и други закони, са нищожни. Вместо тези условия се прилагат съответните разпоредби на закона1