ПО-ЛЕСНО Е ДА ПРЕПОДАВАШ ЯПОНСКИ ПРОГРАМИСТ, ОТКОЛКОТО НА ПРОГРАМИРАНЕ - ЯПОНСКИ - Клуб в Японския център в
Уважаеми читатели, представяме на вашето внимание интервю с нашия стажант от 2006 г. на тема "Маркетинг" Вадим Александрович Цветников, мениджър маркетинг и връзки с обществеността на Ronda Ltd LLC. През 2011 г., когато Японският център празнуваше 15-ата си годишнина, Вадим Александрович участва в нашето блиц проучване, а до 20-ата годишнина решихме да говорим бавно.
— Вадим Александрович, помните ли стажа в Японския център?
— Запознанството ми с Японския център се случи много по-рано от стажа. Всичко започна с конкурса за програми за студенти, докторанти и млади учени „Програмист“, който се провеждаше на територията на Японския център в продължение на няколко години от IAPU FEB RAS и Факултета по математика и компютърни науки на тогавашния FENU. През годините съм бил както участник, така и член на организационния комитет на това състезание. Никога не съм ходил на вашите уроци по японски език, но известно време посещавах допълнителни безплатни уроци, организирани от Ямашита сенсей[1], служител на вашия център и много опитен учител. Все още си спомням с умиление нейните уроци. След работа вечер си почивах душата в тези курсове.
- Ямашита-сенсей имаше ли курс за напреднали, къде научихте японски до това ниво?
— Усвояването на японски за шест месеца е... без думи
Имаше младежки ентусиазъм. Сега нямаше да мога. Освен това по това време имаше много малко образователни материали (особено аудио материали). Трябваше да уча фонетика по картинките в учебника. И когато аз, преди първия полет до Япония в живота си, на летището във Владивосток за първи път чух и разбрах жива японска реч, радостта ми нямаше граници.
- След установяване на контакти със Съединените щати, защо беше необходима Япония, защото процесът на преговори с японската страна отнема много търпение и време?
— Когато за първи път посетихте Япония, изглеждаше ли ви супер ИТ страна?
– Беше 1994 г. Тогава не го разглеждах от тази страна. Просто живеех със семейство, водеха ме навсякъде, показваха ми всичко, но нямах контакт с бизнеса. След това, когато опознах Япония от гледна точка на моята професия – информационните технологии, ми стана много интересно.
— За да правите бизнес с Япония, е много полезно да имате разбиране за структурата на езика, културата и бизнес културата на тази страна. Дали това знание ще улесни взаимодействието с японските партньори?
— Да, необходимо е. И познавам много компании, които са се провалили в Япония точно по тази причина. За нас, българите, е сравнително лесно да си сътрудничим с Америка и Европа поради сходството на манталитетите - ако продуктът е добър и цената го устройва, тогава страните си стискат ръцете и се договарят. В Япония не е така - ще те гледат с години, особено ако си "гайджин" (чужденец). Освен това архаичната феодална бюрокрация, традициите на немаваши[2] и вътрешните дискусии[3] са изключително стресиращи за българските предприемачи. Сънародниците ни се оплакват от бавното вземане на решения от японската страна, безкрайните и безплодни преговори, неяснотата и несигурността на японската позиция. Също така българите не разбират, че ако японците кажат „музукаший” [4], това означава твърдо „не”, но най-вероятно никога няма да чуете думата „не” от японците.
– Струва ми се, че тук работи такъв стереотип, че ориенталистите са си чисти хуманисти, обитатели на „кулата от слонова кост” [5], откъснатиот живота, правейки нещо академично и абстрактно. Например откъде знаят как вървят нещата в бизнеса? Може би представителите на бизнеса смятат, че ориенталистите разбират по-добре как да се държат с японските си колеги. Признавам, че някои препоръки им се струват смешни, въпреки че всъщност точно в тях се крие „домашната“ истина на живота.
—Имаме брошура в нашата библиотека, произведена отJETRO[6]за бизнес маниери. Между другото, работите ли с тази организация?
— Отдавна не съм ги срещал, последният ни контакт беше през 2005 г., когато ходихме на изложение в Япония по покана на JETRO. Между другото изложбата беше доста полезна - там срещнахме партньори, с които си сътрудничихме дълго време. За съжаление след тази прекрасна изложба нямаше никакви контакти с JETRO.
— Колко ефективни са изложбите според вас?
- Изложбите в Япония са различни от например американските. Американските са по-полезни поради сходството на манталитета ни, което споменах по-рано. На изложенията в САЩ наистина можете да намерите бизнес партньори и да създадете полезни контакти. В Япония изложбата, особено за големи компании, е по-скоро задължително събитие, на което се изпращат мениджъри, често далеч от продажбите и вземането на решения. Тези мениджъри стоят три дни на щанда, раздават брошури и се правят, че събират визитки, защото им е наредено. Те не трябва да се разглеждат като потенциална "входна точка" към компанията. Самото изложение, организирано от ДЖЕТРО, беше изключение. Факт е, че се проведе в необичаен формат за Япония: всички компании на изложението бяха чуждестранни, тоест тези, които се интересуваха от работа с Япония. И посетителите на изложбата бяха японци, първоначално заинтересованисътрудничество с чужденци. Следователно по това време това беше хит 10 от 10. И всички следващи японски ИТ изложения не донесоха такъв резултат.
—Има ли смисъл да се свържете сJETROс молба за повторение?
„Мисля, че би било страхотно.
— Какъв продукт произвеждате в момента?
— Как Ронда решава проблема с персонала?
— Обръщаме максимално внимание на кадровия въпрос. В продължение на много години ние си сътрудничим с местни университети и Далекоизточния клон на Руската академия на науките, няколко от нашите служители преподават във FEFU и VSUES. Ние редовно спонсорираме ИТ събития, вариращи от споменатото по-горе състезание „Програмист“ до международното спортно състезание по програмиране ACM (чийто регионален полу- и четвъртфинал се провежда във Владивосток), ние също участваме като спонсори / обучители / съдии в състезания по роботика за ученици. Ние се стараем да се погрижим за най-талантливите студенти още докато учат в университета и да ги привлечем да работят в нашата компания. Ние винаги търсим програмисти, предимно в C/C++ и Java (включително за Android). Ние сме готови да предложим високотехнологична и интересна работа с достойно заплащане на всички достойни кандидати. Всички наши производствени мощности се намират тук, в офиса във Владивосток. Може би все още сме най-голямата ИТ компания в Далечния изток, специализирана в разработката на софтуер. Броят на служителите в момента е около 150 души.
Нашите инженери редовно пътуват в командировки в чужбина. Тъй като компанията е фокусирана върху чуждестранни клиенти, ние постоянно провеждаме курсове по английски език за служителите. По едно време за нуждите на японското направление и в подготовка за командировкив Япония, научихме и инженерите на японски. Отначало се опитахме да вземем източни хора и да ги научим на програмиране, но нищо не излезе от тази идея, т.к. мозъкът на "лириците" работи съвсем различно от този на "физиците". Но напротив - да вземеш програмист и да го научиш на японски - се оказа напълно възможно.
—В момента компанията има ли проекти с японците?
— Има проекти, но не мога да назова конкретни компании, т.к. тази информация е предмет на споразумение за неразкриване. Обемите на продажбите с Япония със сигурност не са толкова големи, колкото с Америка. Работим с различни държави, като: САЩ, Израел, Япония, Канада и др. Като цяло, за почти двадесет години от съществуването си, нашата компания трябваше да работи с почти всички големи страни, т.к. нашият първи клиент, Motorola, имаше клонове и центрове за разработка по целия свят в разцвета на силите си. Ето защо имаме професионални контакти в почти всички страни.
— Мина ли модата на българските програмисти?
- Българските програмисти винаги са били високо ценени заради традиционно силната, все още съветска, система на висше образование. По-специално във Владивосток местните университети и Далекоизточният клон на Руската академия на науките подготвиха много достоен персонал. Когато модата на аутсорсинга завладя световната ИТ индустрия, нашата компания постоянно трябваше да се конкурира по отношение на цените с Индия, Виетнам и Китай и клиентите не винаги избираха нас. Но, както показа практиката, с течение на времето се оказа, че е по-добре да плащате повече и да наемате българи за качествена работа, отколкото да я преработвате десет пъти за по-евтини индийци.
Мога да кажа, че българските програмисти в Япония бяха ценени тогава и се ценят сега. Особено сега, когато, доколкото знам, в Японияима остър недостиг на кадри. Японската младеж все повече губи амбициите си, не иска да учи и да овладява трудни професии, а се задоволява с нискоквалифициран труд. Друга причина е, че младите хора се страхуват да пътуват далеч от дома. Самият аз присъствах на интервю в японска компания и видях как мениджърът по човешки ресурси убеждава млади кандидати да се преместят в Токио за работа. И един от интервюираните директно каза, че не е готов да се премести от Йокохама в Токио (разстоянието е само 40 км), т.к. поради това ще трябва да се откъснете от обичайния си живот и родителския дом. И така навсякъде - японците са много привързани към малката си родина.
— Как мислите, как Kaspersky успя да стъпи на японския пазар?
—Техният пример вдъхновяващ ли е?
- Вдъхновяващо, но, от друга страна, ако има пазари, на които се влиза по-лесно, хората ще поемат по пътя на най-малкото съпротивление. Защо да работите усилено в Япония, когато е по-лесно да правите бизнес със САЩ? Както казах преди, японският пазар е привлекателен, но невероятно труден за овладяване. Затова може би за Касперски беше по-скоро въпрос на престиж, статус - да има офис в Токио. По това време Kaspersky вече беше доста известен в света и би било странно за тях да нямат японски клон. Не знам колко печеливш или нерентабилен е бизнесът им в Япония в момента.
— Програмирате ли себе си? Към кой лагер принадлежите: хуманисти или технари?
— Не програмирам, но следвам съвременните технологии. Трудно е да се каже къде да се поставите. Когато избрах професия, не знаех накъде да отида. Тогава системното програмиране в математическия факултет беше най-готината специалност, затова я избрах. Сега мисля, че съм по-скоро хуманист, лингвист. Но не съжалявам, получих ИТ образование - благодарение на него азСега работя в пресечната точка на две много различни професионални сфери.
— Навреме ли се проведе стажът?
— Защото японците разбраха своята уникалност, разбраха, че чужденците са алчни за гейши, самураи и друга сакура. Те разбраха, че японската екзотика може да се превърне в стилна марка и успешно да се "продаде". Като цяло това е традиционна черта на японската култура, датираща от древни времена - заемане на всичко чуждо, какъвто е случаят например с йероглифите и будизма, с последваща модификация и трансформация в собствено.
— За мен Токио е хубав малък град, историческата му част е толкова малка, че не е трудно да се премине пеша или с велосипед през него. Обиколих в центъра всичко, което е възможно. Много харесвам Edo-Tokyo Hakubutsukan Historical Museum, където можете да усетите атмосферата на токийския период Edos.
12 интервюта със стажанти през 2015 г., посветени на 20-годишнината на Японския център през 2016 г.
[1] Ямашита Ацуми, член на персонала и учител в курсовете по японски език в Японския център от 2000 до 2005 г. и отново от 2007 до 2009 г. Наистина, Ямашита Сенсей има дарбата и таланта да преподава, да обяснява сложни неща по начин, който не само се разбира, но и се научава завинаги от учениците. Сега Ямашита-сан живее в Санкт Петербург и радва любителите на японския език в Санкт Петербург, надяваме се да разберат какво съкровище неохотно сме им дали
[2] 根回し буквално означава „изкопаване на корените“, в преносен смисъл този израз означава подготовка, разглеждане на въпроса от всички страни.
[3] Предложение, получено от японска компания, се разглежда от всички подразделения и отдели, докато дойде редът за говорене от името на всички, може да отнеме много време, понякога до шест месеца, в зависимост от размера на компанията.