Полигамията в исляма
Коранът също позволява полигамията, но не без ограничения:"Ако се страхуваш, че няма да можеш да бъдеш справедлив със сираците [които са зависими от теб], тогава се ожени за [други] жени, които харесваш - две, три, четири. Ако се страхуваш, че няма да можеш да се грижиш за тях (т.е. съпруги) еднакво, тогава се ожени за една"
Съпругите на пророка Мохамед
(мир и благословии да бъдат върху него)
Както знаете, Пророкът Мохамед (саллеллаху алейхи веселлем) е бил женен едновременно за девет жени, докато ислямът забранява да има повече от четири жени. Този факт все още е причина за спорове и атаки от онези, които се опитват да представят Пророка като любяща, необуздана личност, като по този начин поставят под въпрос божествената му мисия. Въпросът за броя на съпругите на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) е един от най-често задаваните при срещи с мюсюлмански учени. Ето едно обяснение по този въпрос, дадено от видната ислямска фигура и теолог Юсуф Абдула Ал Карадауи. Ислямът се появи в общество, където полигамията, неопределена от никакви ограничения и условия, беше често срещано явление. Един мъж може да има неограничен брой жени. Така е било сред древните народи. Например от Стария завет знаем, че пророкът Давид (Дауд) е имал сто жени, а царят-пророк Соломон (Сюлейман) е имал 700 жени и 300 наложници. Ислямът ограничи тази традиция, като забрани да имаш повече от 4 жени. Мюсюлманите, които са имали повече от 4 жени, пророкът заповядал да изберат 4 от тях (съпруги), а на останалите да дадат развод. Така че под закрилата на един мъж имаше не повече от 4 съпруги, но подчинени на справедливоствръзка с всички жени. В противен случай мъжът трябва да се ограничи до една жена."Ако се страхуваш, че няма да можеш да се грижиш еднакво за тях, тогава се ожени за един" - каза Всевишният Аллах. Въпреки това, Всемогъщият изтъкна Своя Пратеник (с.а.с.) сред останалите хора и му позволи да напусне тези съпруги, за които вече е бил женен, и не го задължи да се разведе с тях, да ги замени с други съпруги или да вземе нови„След това не ви е позволено да (вземете нови) съпруги и да ги замените с други жени, дори ако сте били поразени от красотата им, ако не и от тези че дясната ви ръка сграбчи." (Commons, 52). Причината за избора на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) в това отношение се крие в специалния статус на неговите съпруги в мюсюлманската умма, а именно факта, че Аллах ги е нарекъл в Книгата си „майки” на всички вярващи."Пророкът е по-близо до вярващите, отколкото самите те, а жена му е тяхна майка". (Домакини, 6). Въз основа на духовното майчинство, Той забрани на съпругите на Пророка да се женят след брака им."Не тръгвайте след себе си, за да оскърбявате Пратеника на Аллах и никога не се женете за жените му след него." (Асамблеи, 53) . И това означава, че съпругите, които са получили развод от пророка през целия си живот, няма да имат право да се женят за други и ще загубят правото да се свързват със семейството на пророка, което би било наказание за грях, който не са извършили. Представете си, че Пратеникът (с.а.с.) получи заповед от Аллах да избере четири и да се разведе с останалите си съпруги, тогава онези, които са получили развод, ще загубят честта да бъдат наречени „майки на вярващите“, което ще бъде много трудна задача за Пророка и неизбежно ще доведе до нарушаване на правата на която и да е от техните съпруги или най-малкото до причиняване на морални щети. Така направи Всемогъщиятизключение за своя Избраник (Аллах да го благослови и с мир да го дари), оставяйки му всичките си съпруги:„Наистина милостта е в ръката на Аллах: той ще я даде на когото пожелае! Наистина Аллах прегръща, знае!“. Също така е разумно да се запитаме защо Пратеника (с.а.с.) се е оженил за девет жени? Тук отговорът е очевиден. Всичките му бракове в никакъв случай не са били за задоволяване на някакви физиологични нужди, както се опитват да го представят някои ориенталисти и арабисти. Ако това беше така, тогава защо Пророкът, в разцвета на живота си на двадесет и пет годишна възраст, се ожени за жена с петнадесет години по-възрастна от него, два пъти женен и с деца, и прекара цялата си младост с нея в щастие и хармония? След смъртта му Пратеникът говори за Хадиджа с топлина, което накара Айша да ревнува и нарече годината на смъртта на първата му съпруга „годината на скръбта“. Едва след смъртта на Хадиджа, когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) беше на петдесет и три години, той започна да се жени за други жени. Първата (след Хадиджа) съпруга на Пророка билаСауда. Тя вече остаряла и станала пазителка на огнището. Тогава Пратеникът на Аллах (мир и благословиите на Аллах да са на него), в знак на уважение към най-близкия си колега Абу Бакр Сидик, за да запечата връзката им не само с братство в Аллах, но и със семейни връзки, се жени за дъщеря муАйша. За да не омаловажава по никакъв начин значението на своя не по-малко изключителен спътник Умар, след като се ожени за Аиша, Пратеникът (с.а.с.) се ожени за неговата дъщеряХафса. Уместно е да се отбележи, че Хафса нямаше привлекателен външен вид и беше вдовица. Той направи същото, когато омъжи Осман Ибн Афан за дъщерите сиРукая иУммКулсум и Али Ибн Абу Талиб заФатима. Бракът на Пророка сУм Салама също има своята предистория. Подобно на Хафса, Ум Салама не беше известна с красотата си. Заедно със съпруга си Абу Салама те страдаха много, трябваше да се преместят в Етиопия, за да избягат от преследването на курайшите. Умм Салама много обичаше съпруга си, вярвайки, че няма по-достоен човек от него. Абу Салама, след като чул думите на Пророка, с които той се обърнал към Аллах в труден час, ги научил на жена си:„Ние всички принадлежим на Всемогъщия и ще бъдем върнати при Него. Причината за някои бракове на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е желанието да се привлекат някои арабски племена към исляма. Пример за това е бракът му сJuwayriy Bint Haris. В битката с Бани Мусталик Джувейрия е превзета от мюсюлманите заедно с останалите. Когато сподвижниците научиха, че Пратеникът на Аллах се е оженил за нея, те освободиха всички пленници от хората на Джувария, което подтикна много от нейните съплеменници да приемат исляма. Що се отнася до брака му сУмм Хабиба - дъщерята на един от най-заклетите врагове на исляма Абу Суфян, причината за това е трудната ситуация, в която се намираше тази смела жена. Бягайки от гоненията на своя народ, тя и съпругът й избягали в Етиопия, където я сполетяло друго нещастие – мъжът й приел християнството и потънал в пиянство. Пророкът се жени за Ум Хабиба, за да не остане сама в чужда земя. След като научи за скръбта, която я беше сполетяла, той се обърна към владетеля на Етиопия, Негус, с молба да стане неговупълномощени в неприсъствения им брак. Втората причина за този брак беше надеждата, че Абу Суфян, ставайки близък човек, ще спре преследването на мюсюлманите. И така, ако разгледаме всички бракове на Пророка (саллеллаху алейхи ве селлем), ще видим, че всеки от тях е съдържал някакъв смисъл. Основната причина за тях е обединяването на племената и призоваването им към исляма, чрез установяване на семейни отношения с тях, предвид огромната роля на семейните връзки в арабското общество от онова време. „Майките“ на вярващите са изиграли неоценима роля в преподаването на мюсюлманите на всичко, което са видели и чули от Пророка по време на съвместния им живот. Те предадоха голям брой хадиси, посветени на живота на Пророка, както и семейни отношения и въпроси, свързани само с жените. От семейния живот на Пророка можем да научим много уроци, основният от които е, че Пратеникът на Аллах е пример за подражание за всеки мюсюлманин. Целият му живот е идеал, към който всеки вярващ трябва да се стреми, и отношенията му със семейството и съпругата му не правят изключение.