ПОЛИТИЧЕСКА МИСЪЛ НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО И ВЪЗРАЖДАНЕТО
През Средновековието политическите процеси протичат в различни страни: първоначално се създават доста големи, но слабо интегрирани монархии, които след това се разпадат на фрагментирани политически образувания, след това започва фазата на разцвета на класово-представителните монархии и накрая фазата на абсолютните монархии. Католическата църква царува върховно в духовния живот на Европа през този период. Политическата наука в ръцете на църквата се превърна в прост клон на теологията, догмите на религията приеха формата на закони. Имаше ожесточена борба между духовните и светските власти, въпросът за приоритета на една от тях стана централен въпрос на политическите доктрини. И двете страни хълцаха и намираха аргументи в своя полза в Библията.
Западноевропейската политическа мисъл на Средновековието не може да си представим без Тома Аквински (1226-1274). Многостранно талантлив и блестящо образован монах-учен в своя трактат "За управлението на суверените" се опита да съчетае учението на Аристотел с християнските догми. Той признава естествения произход на държавата, която трябва да служи на общото благо, но въвежда различни субекти, произход (форми) и използване на държавната власт. Отношението на господство и подчинение е същността на властта, такъв ред е от Бога. Конкретните му форми са с естествен произход и са възможни злоупотреби при използването на властта. Ако действията на властите противоречат на интересите на църквата, тогава поданиците имат право да им се противопоставят. Тома Аквински върна понятието „естествено право“ в научно обръщение.
Като цяло европейското средновековие не изобилства от значими политически теории; те се появяват едва през Ренесанса и по-късно. Но през Средновековието е работил мислител, който сега се смята за предвестник на модернотоПолитология. Това е арабският учен Ибн Халдун (1332-1406), открит от европейската мисъл много късно, едва през 19 век.
Великият ренесансов флорентинец Н. Макиавели (1469-1527) е първият, който разглежда политиката като специална област на научните изследвания. Той вярваше, че хората не играят никаква роля в държавата, владетелят сам определя целите на своята политика и постига тези цели с всякакви средства, независимо от моралните стандарти, че моралът и политиката са несъвместими. Макиавели всъщност за първи път формулира идеологията на централизирана монархическа власт и в известната книга „Суверенът“ дава на автократите изчерпателни препоръки как да спечелят и задържат властта.
16-ти век в Европа е времето на появата на нови политически идеи. Т. Мор става родоначалник на социалистическата идеология, в своеобразна религиозна интерпретация тези идеи присъстват и във възгледите на Т. Мюнцер. Френският мислител Ж. Боден формулира идеята за държавния суверенитет.
17-ти век в Европа започва с холандската революция. Известният холандски мислител Хуго Гроций (1538-1645) се смята за един от създателите на концепциите за „естествено право“ и „обществен договор“, които стават основа на политическите доктрини. Той вярва, че има непоклатими естествени права на човека, които не могат да бъдат променени дори от Бог: правото да бъдеш свободен в своите действия и вярвания, правото да притежаваш и да се разпореждаш с частна собственост, равенството с другите хора, правото да защитаваш живота, честта и достойнството на личността и др. Гроций разбира държавата като доброволен обществен договор на свободни хора, сключен в името на спазването на природните закони и общото благо.