Политически тероризъм - дипломна работа
Дипломна работа - Политология
Други степени по политически науки
тероризъм етнотерор организация общество
Тероризмът във всичките му форми и проявления, в неговия мащаб и интензивност, в неговата безчовечност и жестокост днес се превърна в един от най-острите и актуални проблеми с глобално значение.
Мащабът и жестокостта на проявите на съвременния тероризъм, необходимостта от непрекъсната борба с него, предимно със законни методи, потвърждават актуалността на избраната тема.
Тероризмът като глобален проблем изисква постоянно внимание и изучаване, поради което представлява широко поле за изследвания с последващото им практическо приложение.
В моята работа бих искал да проуча развитието на тероризма, неговите причини и проявата на тероризъм в световната общност.
Тероризмът в България в края на 19 и началото на 20 век
Чрез насилие, политически убийства и насаждане на страх, екстремистките сили се опитваха да дестабилизират вътрешния политически живот, да сплашат правителствения лагер, да революционизират опозицията, за да завземат властта или да изтръгнат радикални отстъпки, за да постигнат целите си.
Политическият тероризъм е присъщ не само на българската история, но се проявява в една или друга степен и в други страни. Негови жертви бяха държавни и обществени личности, включително короновани особи, президенти, премиери и министри. Според експерти повече от 500 висши служители на щатите са загинали в насилствена смърт по света. В същото време у нас, като се започне от Киевска Рус, нивото на насилствена смърт на владетели възлиза на 28 процента.
В такава ситуация, без други механизми за влияние върху съдбата на страната, опозиционните елементи стават повечеприбягват до изключителни, криминални действия, включително като политически терор.
Политическите документи на много терористични кръгове и общности показват използването на терор като отговор на правителствените репресии. Изправените пред съда терористи оправдаха участието си в терора със същото.
Терористичните настроения в условията на абсолютна автократична власт бяха подхранвани от илюзиите за бързо и сравнително лесно, с малко кръвопролития, обновяване на страната с помощта на физическото унищожаване на автократа, неговото обкръжение и дестабилизирането на системата на държавното управление. Това изглеждаше още по-привлекателно на фона на провала на отиването при народа и разсеяната мечта за предстояща селска революция. Оттук и ориентацията само към тесен кръг от заговорници и използването на терора като детонатор за революционното вълнение на народа.
Бивш един от лидерите на Народната воля, а след това скъсал със заблудите на младостта, L.A. Тихомиров пише в зрелите си години, че пътят на терора на бившите му съратници е воден от убеждението, че уж нищо не може да се направи в България, че България е на ръба на гибелта и ще загине едва ли не утре, ако не бъде спасена с извънредни революционни мерки. И.С. Аксаков отбеляза: ... В младежта от нищото се появи зла струя, напълно чужда за нас ... изведнъж се появи ярка омраза към всичко българско и от тази младост анархистите образуваха динамит�