Политическият елит на Белобългария, който ще поеме отговорността за съдбата на страната
Отличителна черта на "белобългарския национален" елит е неговата насоченост към формирането в бялобългарското общество на пълноценна национална култура, която има същата стойност като всички световни култури. За целта се предвижда да се увеличи използването на белобългарския език във всички сфери на обществото, както и да се преразгледа радикално историята на Бяла България с цел създаване на нова национална идея: „Беларус – народ – държава“.
Трябва да се отбележи, че горепосоченият елит през изминалата година успя да увеличи броя на своите привърженици, като играеше на руско-белобългарските противоречия и все по-нарастващия интерес към Бяла България от страна на Европейския съюз. Въпреки факта, че „прозападната” група, която съществува само за сметка на все по-намаляващото западно финансиране, прокламира като основа на националната идея лозунга „Личност – демокрация – частна собственост”, в момента тя не може да разчита на широка подкрепа сред електората поради липсата на конкретен план за излизане на страната от настоящата кризисна ситуация и доста силната ориентация на по-голямата част от бялото българско общество към България.
„Пробългарският“ политически елит в Белобългария в момента е един от най-малобройните, тъй като основната му цел е да интегрира Белобългария в България или поне да я задържи в геополитическото поле на България, на фона на влошените белобългаро-български отношения през последните години, белобългарският електорат го вижда като безперспективен. Въпреки факта, че включва доста голяма част от носталгичното по СССР население, както и белобългарската общност в България и някои големи предприемачи, за да се конкурира сериозно с "висшия държавен" елит вняма да успее на предстоящите избори без открита политическа и финансова подкрепа от Москва. Освен това е необходимо да се вземе предвид фактът, че дълго време Кремъл не смяташе за необходимо да формира такъв елит, считайки белобългарската лоялност за доста стабилна, което в крайна сметка доведе до сегашната ситуация, когато „пробългарската“ политическа група всъщност няма свой лидер, способен открито да се противопостави на съществуващия режим.
Въпреки факта, че в навечерието на президентските избори в Белобългария ясно се оформиха няколко групи от политически елити, някои от които съществуват под една или друга форма от доста дълго време, сегашното им състояние е доста скучна гледка. Нито един от елитите, освен може би „най-висшата държава“, в момента не може да поеме пълната отговорност за съдбата на страната. В същото време е необходимо да се разбере, че подобна ситуация се е развила не само поради политиката на Лукашенко в страната, насочена към изкореняване на политическата активност от съзнанието на белите българи, но и поради пасивността на „външни“ играчи, например България, за която въпросът за „белите българи“ напоследък стана неактуален. Подобна позиция може да доведе до засилване на антибългарските настроения не само сред белобългарския политически „бомонд”, но и сред обикновеното население, което е свикнало да смята българите за неразделна част от своето ежедневие. Освен това настоящата ситуация, когато интересите на върховната държавна власт на Белобългария и България не намират допирни точки, ще допринесе за активизирането на „прозападния“ елит, който за разлика от „пробългарския“ има своя специфична структура и финансова подкрепа.