Помага ли аспиринът при рак, Наука и живот
Според статистиката някои видове рак могат да бъдат предпазени от аспирин. Вярно е, че за това трябва да се приема продължително и редовно.
Ин Цао (Yin Cao) и нейните колеги от Харвард в работата си се опитаха да открият как аспиринът влияе на специфични видове рак. Авторите са анализирали голямо количество данни, събрани от 1980 г. насам в различни клинични проучвания; общата статистика обхваща повече от 82 000 жени и повече от 47 000 мъже. Във всеки случай сравнявахме начина, по който човек приема аспирин, индивидуалните рискови фактори за рак и действителните резултати от диагностицирането на рак. Заключението беше следното: ако човек приема 325 mg аспирин два пъти седмично или по-често и го приема достатъчно редовно, тогава вероятността от развитие на рак намалява в сравнение с тези, които изобщо не приемат аспирин. „Подобрената статистика“ обаче не се отнася за всички видове тумори. Както се оказа, аспиринът се противопоставя добре на рак на стомашно-чревния тракт, като рак на хранопровода, рак на ректума или рак на дебелото черво. Като цяло, вероятността от такива тумори е намаляла с 20%. Но в случай на рак на гърдата или рак на белия дроб, или който и да е от неговите разновидности, ефектът на аспирина не може да бъде изчислен.
Ефектът се проявява за дълъг период от време, тоест шансовете за развитие на тумор забележимо намаляват едва след поне 16 години редовна употреба на аспирин. От друга страна, ако човек спре да го приема, защитата от рак изчезва доста бързо, буквално за няколко години. Освен това всичко зависи от дозата, тоест колкото по-голяма е седмичната порция аспирин, толкова повече намалява вероятността от рак. Нито телесно тегло, нито навик за пушене, нито мултивитамини, нито болкоуспокояващи, нито диабет или случаи назлокачествените заболявания в семейството не повлияха на връзката между рака и дългосрочната употреба на аспирин. Също така няма разлики въз основа на раса или пол.
Тук трябва да се подчертае, че получените данни не говорят нищо за механизмите на антионкогенния ефект на аспирина – виждаме само корелация между двата параметъра. Въпреки това има всички основания да се вярва на тази корелация: извършеният статистически анализ обхваща голям набор от клинични наблюдения, направени за доста голям (повече от 30 години) период от време. В същото време не може да се каже, че сме напълно непознати за молекулярно-генетичните лостове, чрез които аспиринът би могъл да въздейства върху рака. По този начин последните проучвания идентифицираха няколко гена и ензими (включително възпалителни), които могат да участват в онкогенезата и които очевидно са чувствителни към аспирин. Може би той би могъл да действа не само като профилактика, но и като лек за вече възникнал тумор. Въпреки това, резултатите както от молекулярно-биохимични, така и от статистически изследвания по отношение на рака и аспирина често са доста противоречиви, не на последно място поради многообразието на самите злокачествени тумори. Освен това имайте предвид, че аспиринът има редица странични ефекти (например, може да причини тежко стомашно-чревно кървене), които лесно могат да се проявят, ако се приемат в твърде големи количества. Очевидно ще може да се говори за клинични препоръки едва след серия от допълнителни биомедицински изследвания.