Помирението на страните като една от задачите за подготовка на делата за съдебен процес - Процесът на подготовка
На етапа на подготовка на делото законодателят постави нова задача - помирението на страните. Както вече беше споменато, задачата на етапа е средство за реализиране на целта. Помирението на страните на този етап, - отбелязва D.G. Filchenko - представлява реална алтернатива на продължителния процес Вижте:Filchenko D.G.. Проблеми на достъпността на правосъдието при подготовката на делата в арбитражния процес. -Воронеж, 2002. С. 100.
Това от своя страна ви позволява да разрешите правния конфликт най-бързо, сравнително безболезнено и с минимални разходи още преди процеса и по този начин да намалите тежестта върху съдилищата, освобождавайки ги от необходимостта да разглеждат безспорни дела в съответствие с всички елементи на гражданската процесуална форма.
Повишеното внимание на теоретиците към процесуалните форми на помирение на страните (оттегляне на иска, признаване на иска от ответника и сключване на споразумение за спогодба) се обяснява с несъвършенството на законодателната уредба на процесуално-правното явление - помирението на страните. Това освен всичко друго е още един аргумент за необходимостта от задълбочено проучване на помирението на страните на етапа на подготовка на делото, т.е. в рамките на вече възникнали в съда производства, където, както е известно, нормативно фиксираната възможност за ликвидиране на спор в самото начало на процеса практически не се реализира” Виж:Борисова Е.А. Някои теоретични и практически проблеми на реформата в областта на съдебната защита на гражданските дела // Бюлетин на Московския държавен университет. епизод 11 2009. № 1.С. 13..
Концептуалните основания на извънсъдебните процедури за защита и гарантиране на правата и свободите на гражданите се свеждат до необходимостта от по-гъвкави механизми, които смекчават формалността на съдебната система, както и бързината и евтиността на извънсъдебните методи за разрешаване на конфликти. Това обаче не е такадейства като противотежест на помирението на страните в хода на съдебната процедура и дори, напротив, са същите характерни признаци на съдебното помирение. По този начин за одобряване на споразумение за спогодба в ранните етапи на процеса (по време на подготовката на делото) е предвиден механизъм за предварително съдебно заседание, където то се подписва от страните и неговите условия се вписват в протокола. Една от последиците от сключването на споразумение за спогодба е прекратяването на производството. Определението за прекратяване на производството по делото се постановява от съдията в съвещателната зала след предварителното заседание. За започване и провеждане на предварително съдебно заседание са необходими по-малко формалности, отколкото за основното (всички участници в правен конфликт не са призовани в съда, процедурата за провеждане е лишена от публичността, която се провежда в съдебните зали; комуникацията между съда и страните е по-проста, по-спокойна и т.н.)
В същото време не може да се твърди, че горният механизъм за разрешаване на конфликта без издаване на съдебно решение и без провеждане на съдебно заседание е помирителна процедура на досъдебния етап на процеса, т.е. на досъдебната фаза. Помирението на страните в рамките на процесуалната форма на предварителна среща намира в нея само своята формална консолидация, докато процедурата и редът за склоняване към мир, при който конструктивното сътрудничество на страните би могло да бъде напълно подкрепено от съдията, не е нормативно установено, оправданието за което е липсата на необходимото внимание към доктрината на процесуалното право в областта на процесуалните процедури. В същото време изявлението на Т.В. Сахнова за „развитието на съдебните и съдебно-процесуалните процедури като най-важния белег на времето“ Виж:Сахнова ТВ. Съдебни спорове (за бъдещетограждански процес) // Арбитраж и граждански процес. 2009. No 2. P. 12. е извън съмнение и не изисква допълнително потвърждение.
в българския граждански процес дейността на съда започва след приемане на исковата молба. Не е предвидена възможност за помирение на страните преди образуване на производството; резултатите от опростяването и ускоряването на разрешаването на съдебни дела чрез помирение на страните могат да се появят само в етапа на подготовка. Следователно именно този етап от процеса - етапът на подготовка - трябва да бъде обещаващото решение за въвеждането на по-модерни и модерни методи за разрешаване на спорове в съда. Очевидно едно споменаване в параграф 5 на част 1 на чл. 150 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, съгласно който съдията предприема мерки за сключване на споразумение между страните и разяснява на страните правото им да се обърнат към арбитражен съд за разрешаване на спора, са недостатъчни.
Като се има предвид, че назначаването на предварително съдебно заседание е до голяма степен по преценка на съда, то не може да се отъждествява с помирителна процедура. Въвеждането на помирителното производство в българското съдопроизводство може да има двояк ефект. От една страна, това ще облекчи съда, тъй като много дела няма да стигнат до съд. От друга страна, помирителното производство, насочено към подпомагане на гражданите при упражняване на техните права и свободи, при развиване на инициативност и самостоятелност, може само да затормози процеса. И така, в едно гражданско дело може да се проведе помирително производство (когато конфликтът не получава своето разрешение), след което става необходимо да се назначи предварително съдебно заседание (например за определяне на достатъчността на доказателствата по делото), в което производството по правило не спира. Това са обстоятелстватапротакане на процеса.
Фиксирането на помирителната процедура е необходимо и целесъобразно (т.е. по-рационално) на подготвителния етап поради следните причини:
1) помирението на страните е възможно, когато се появят и двете страни, което онтологично се осъществява едва във втория етап на процеса;
2) по-голяма вероятност за постигане на мир възниква след запознаване с позициите на двете страни, т.е. след излагане на възраженията и доводите на ответника;
3) липсата на ярки обществени начала на разглеждания етап допринася за лесната комуникация и конструктивното сътрудничество на страните при осъществяването на взаимни отстъпки;
Нормативното регулиране на помирителното производство на етапа на подготовка на делото трябва да се извърши едновременно с обявяването на помирението на страните като цел на етапа. Това се дължи на факта, че „правно обоснованата правна форма на система от правни действия (правна процедура) е необходимо условие за постигане на целите, определени от закона“ Виж:Сахнова Т.В.. Съдебни процедури (за бъдещето на гражданския процес) // Арбитраж и граждански процес. 2009. No 3. С. 2. Съответно няма цел - няма процедура. И обратно.
Както вече беше отбелязано, определянето на целта трябва да се извърши въз основа на отчитането на наличните средства и възможните начини за постигането й, което потвърждава интереса от поставяне на задачи, чието изпълнение ще бъде насочено към постигане на целта за помирение на страните.
Първата трудност, необходимостта от преодоляване на която е причинена от желанието за постигане на помирение, ще бъде идентифицирането на обстоятелства (възможности), които създават условия за сключване на споразумение за споразумение. Съдията на подготвителния етап, като в същото време призовава страните за изясняване на взаимните искове, определя намеренията на страните.
Второзадачата е да се премахне конфронтацията между страните по делото. За да реши този проблем, съдията ще се нуждае от повече познания от сферата на човешките отношения като цяло и претегляне на интензивността на конфликта в отношенията във всеки отделен случай. Само професионализмът на съдията при изпълнението на тази задача определя малко.
Друга задача е да се посочат на страните предимствата на споразумението за спогодба. Представената задача е конкретизирана по най-добрия възможен начин от разпоредбите на Постановление на Пленума на Върховния съд на България № 11 Виж: Български вестник. 2008 г. № 140., което сочи, че по своята правна сила определението за одобряване на споразумение за спогодба не е по-ниско от съдебно решение и при необходимост подлежи и на принудително изпълнение. Мисията на съда при постигането на тази задача е да представи ясна картина на делото и неговия възможен изход, показваща, че липсата на определени доказателства от страните (и невъзможността те да бъдат намерени в близко бъдеще), неспазването на срока и други съществени условия, които биха могли да повлияят на постановяването на неблагоприятно решение, с което цялата тежест на процеса, всички последици от случайни обстоятелства, довели до загуба на процеса, ще паднат от едната страна. В края на спора с мир всяка страна ще трябва да изпълни само част от претенциите на противника си.
Предложените задачи, изпълнението на които може да доведе до помирение на страните, както и процедурата и процедурата за помирително производство на етапа на подготовка, потвърждавайки реализацията на критичния потенциал на науката по въпросите на оптимизирането на съдебните производства, е истинският логичен завършек на изследването на помирението на страните.
По този начин сключването на споразумение за спогодба е предпочитаният начин за разрешаване на граждански спор, както от гледна точка на самите страни, така и от гледна точка навизията на държавата.
По силата на принципа на факултативността страните имат право още в етапа на подготовка да приключат делото с мирно споразумение (чл. 39 от Гражданския процесуален кодекс). Изпълнявайки задачата за помирение на страните по време на подготовката на делото, съдията има следните правомощия:
1) обяснява на страните предимствата на уреждането на спора чрез сключване на споразумение за спогодба, както и правните последици от одобрението му от съда;
2) по искане на страните да им помогне при формулирането на условията на споразумението за спогодба.