Понятие за правна система, елементи
Във вътрешната юриспруденция въпросите на правната система на обществото започват да се разработват интензивно в края на 70-те и началото на 80-те години. Адвокатите отбелязаха, че по това време в правната наука се е развила ситуация, когато аналитичните разработки в правото са прекрачили съществуващите теории и натрупаният теоретичен материал вече не се вписва в тях. С други думи, възникна остра необходимост от синтез на правната мисъл, от комбиниране на натрупаните знания и създаване на цялостна, системна картина на правното регулиране.
Особената роля на обективното право в правната система е, че всички останали елементи на правната система "следват" от обективното право в процеса на правно регулиране и по някакъв начин са свързани с него.
Трябва да се отбележи, че няма основание правните понятия и правната наука като цяло да се отнасят към елементите на правната система. Правната система за науката действа като обект на отражение и следователно е извън нея.
Доста е трудно да се изброят всички елементи на правната система без изключение и няма особена нужда от това. Тук е важен самият принцип на подбор на явленията в правната система. Тя трябва да включва всичко от света на правните явления, което е необходимо за нормалния процес на правно регулиране. Правната система е съвкупност от взаимосвързани правни средства, необходими и достатъчни за правното регулиране на поведението. Разбира се, това са нормите на правото, правоотношенията, юридическите факти, правните актове (нормативни и индивидуални), законността, правното съзнание, правната култура, правосубектността, мерките за правна принуда и др.
Заедно с композицията (набор от необходими и достатъчни елементи), другата странаправната система е нейната структура - целесъобразни връзки между елементи, които се проявяват чрез взаимодействието на елементите.
Много преди развитието в националната юриспруденция на системна картина на правното регулиране, основано на систематичен подход, понятието "правна система" се използва в сравнителните изследвания (науката за сравнителното право) за изучаване на общото и частното в правните регулатори на отделните държави. В същото време за сравнение бяха избрани някои аспекти (параметри) на националните правни системи - източници на правото, характеристики на изграждането на обективното право (структура на правото), правна идеология и правна практика. В тази връзка някои наши юристи, когато развиваха отечествената теория за правната система, сведоха цялата съвкупност от елементи (състав) на правната система до посочените явления, което, разбира се, не е вярно. Тук имаше смесица от макар и свързани, но все пак различни проблеми. Проблемът за сравняването на националните правни системи и проблемът за създаването на теория за системата на правно регулиране (правна система) все още са различни проблеми.
В момента в света има около двеста национални правни системи. Националните, т.е. индивидуалните правни системи на всяка държава, са обединени в правни семейства - общо право, романо-германски, обикновено традиционни, мюсюлмански, индуски. Понякога се откроява славянското правно семейство. В рамките на определено правно семейство е възможно да се отделят групи правни системи. По този начин, в рамките на романо-германското правно семейство, група от римско право (Франция, Италия, Белгия, Испания, Швейцария, Португалия, Румъния, правото на страните от Латинска Америка, канонично или църковно право) и група от германско право (Германия, Австрия,Унгария скандинавски страни и др.). В рамките на англосаксонското правно семейство се прави разграничение между английската правна система, правната система на САЩ и правото на бившите англоезични колонии на Великобритания.
Класическите правни семейства са семейството на общото право и романо-германското (континентално).
Правното семейство на общото право се характеризира с преобладаването на съдебния прецедент като източник на правото и липсата на кодифицирани клонове на правото. Основните принципи в организацията на това правно семейство се развиват в Англия през 13 век. и са запазени до днес.
Историческите корени на романо-германското правно семейство принадлежат на римското право (I век пр.н.е. - VI век сл.н.е.). Като основен източник тя използва писания закон, тоест правни правила (норми), формулирани в законодателните актове на държавата.
Традиционните правни системи са изградени върху обичайното право (Япония, държавите от Тропическа Африка и др.).