Понятието цивилизъм и гражданско право
От гледна точка на закона всички граждани са наследници на социалистическата собственост в еднаква степен и с равни права. И на всеки гражданин трябва да се признае правото на равен дял за всички граждани във всички десоциализирани имоти. С това социалистическата собственост ще се трансформира в индивидуализирана гражданска собственост и всеки гражданин ще стане собственик на вещно субективно право на еднакъв имуществен минимум за всички. Освен и извън това ново право, всеки ще има право (в смисъла на буржоазното право) на всякаква друга собственост - без ограничителен максимум.
Новата, постсоциалистическа система с такавацивилна (цивилна, гражданска) собственост, за разлика от капитализма и социализма, наричамецивилизъм, цивилитарна система(от латинската дума civis - гражданин)[1459][1].
330 Глава 2. Диалектиката на световната история: капитализъм – социализъм – цивилизация
Преходът от социалистическа собственост към гражданска собственост например по отношение на България може да се изрази в следната правно-нормативна (или по-точно правно-нормографска) форма.
Цялата бивша социалистическа собственост в България се индивидуализира безвъзмездно в полза на всички граждани на принципа на равното право на всеки гражданин на гражданска собственост - еднакъв дял от цялата социалистическа собственост, която се преобразува. Всички обекти на бившата социалистическа собственост стават обект на правото на обща собственост на всички граждани като равни собственици, собственици на равни индивидуализирани дялове от собственост в рамките на тази обща собственост. Гражданската собственост е еднаква за всички граждани без изключение. Аритметичният размер на дела на всеки гражданин-съсобственик в общата собственостна всички граждани, отчитайки броя на гражданите на България, тенденциите в динамиката на населението и необходимостта от резервен фонд за гражданско имущество, се установява (например за 5-годишен период) под формата на 1/160 000 000 част от общото имущество на всички граждани. Правният статус и титлата на всеки гражданин като субект на гражданска собственост е официално удостоверен с надлежен правен документ за правото на собственост. Правото на гражданска собственост е лично, жизненоважно и неотчуждаемо. Никой гражданин не може да бъде лишен от правото на гражданска собственост. Гражданската собственост на отделни граждани не подлежи на отнемане от общата собственост на всички граждани. Правото на гражданска собственост не може да бъде изцяло или частично прехвърлено на друго лице. За всеки гражданин се открива лична сметка за гражданска собственост, в която централизирано се получава равен дял за всички от всички доходи, получени от общата собственост на всички граждани в резултат на всички форми на пазарно и икономическо използване на обекти на тази собственост.
Държавата признава само правото на данъци, но не и на доходи от обекти на десоциализираната собственост. Пълното отделяне на държавата от бившата социалистическа собственост е необходимо условие за окончателната еманципация на населението, за формирането на свободни собственици и свободен пазар, реални икономически и правни отношения, независимо от политическата власт гражданско общество и формирането на тази основа на правова държавност. Общество с гражданска собственост се нуждае и от държава, съответстваща на неговата същност, цели и интереси.
1. Понятие за цивилизъм и гражданско право 331
И обществото не трябва да се адаптира към държавата, адържавата към обществото и нуждите на неговите членове.
Тъй като аритметичният размер на дела на всеки гражданин в общото имущество зависи от общия брой на всички граждани, спрямо България днес този размер се равнява на около 1/150 000 000 от дела на общото имущество. Надценяването на броя на гражданите с 10 милиона е продиктувано от задачите за осигуряване на стабилност на този дял (да речем за пет години) и формирането на необходимия резервен фонд. Но, разбира се, че размерът на дяла може да се определи и за по-кратък период (да речем за една година) - в този случай размерът на дела, разбира се, ще бъде по-голям, а резервният фонд ще бъде по-малък.
Равенството в собствеността е ограничено от границите на предварително обобществените средства за производство и е възможно само като право на равна гражданска собственост. В концепцията за равна гражданска собственост става дума именно за признаване и утвърждаване правото на всеки на равен дял в десоциализираната собственост, а не изобщо за вулгарното физическо разделяне поравно между гражданите на самите обекти на социалистическата собственост, които освен всичко
332 Глава 2. Диалектиката на световната история: капитализъм – социализъм – цивилизация
други неща, е принципно невъзможно, тъй като равенството като цяло (включително в имуществените отношения) е възможно само в правна форма. Такова равно право върху същата гражданска собственост може да се получи едва след социализма - в правната форма на десоциализация на вече съществуваща социалистическа собственост. Затова например възгледите на Платон (в "Законите"), българи и други егалитаристи за практически еднаквата собственост на всички изразяват неразвити идеи за природата на собствеността, правата, равенството и свободата. С това е свързана и антилегалната, антилибертарианска природа на техните утопии. Освен това всъщност е равенсобствеността за тях е желаният идеал и край на развитието, докато равното право на гражданска собственост предполага допускане и развитие (над този минимум на собственост) и на всички останали видове собственост, т.е. възможността и необходимостта въз основа на еднаква гражданска собственост от имуществени различия, ново неравенство в имуществените отношения.
По принцип след признаването на гражданска собственост всички обекти на обща собственост на гражданите (включително земя) могат да бъдат допуснати до платена приватизация, с изключение на обекти от национално значение. В същото време определена част от някои от обектите, допуснати до обращение (например част от земята, минерали и др.), Трябва да останат в общата собственост на гражданите, т.е. не да се продава, а да речем, да се отдава под наем и т.н. С други думи, определена част от най-ценните обекти, необходими и достатъчни за икономически ефективното и ефективно функциониране на първоначалната структура на гражданската собственост, трябва да останат в общата собственост на всички граждани.
Продажбата на всички обекти на обща собственост на гражданите и следователно превръщането на материалния състав на тази собственост в съответните парични доходи на гражданите би означавало края на гражданското общество.
1. Понятие за цивилизъм и гражданско право 333
Над този минимум на гражданска собственост се допуска всякакъв друг вид собственост, така че физическите и юридическите лица да могат, според възможностите си и без никакви ограничения, да придобиват по правилата на пазара всеки от обектите, които са в стоково-паричното обръщение. Разбира се, по отношение на такова (негражданско) имущество неговият собственик ще има целия комплекс от обикновени правомощия на владение, ползване и разпореждане.
Известно е, че частната собственост, с всичките си недостатъци, играе значителна роля в човешкия прогрес и досега най-високото ниво на свобода (под формата на всеобщо формално правно равенство на хората, свободата на индивида като субект на правото и собственик на собственост, член на гражданското общество и правовата държава) е исторически постигнато в условията на развита буржоазна частна собственост. Превръщането на социалистическата собственост в гражданска води до нова система с по-съществен (отколкото при капитализма) принцип на равенство и справедливост, с по-развити форми на собственост, свобода и права.
Въпреки че в действителност социализмът се оказа система без реална собственост, свобода и права, обаче, в резултат на социалистическото отрицание на капитализма, за първи път в историята, социалистическата собственост "всички заедно", справедлива (в съответствие с
334 Глава 2. Диалектиката на световната история: капитализъм – социализъм – цивилизация
vii с принципа на всеобщото правно равенство), чиято трансформация води до цивилизъм. А за обективната оценка на мястото и значението на социализма в историческия прогрес на свободата, равенството, правото и отношенията на собственост е от основно значение, че никоя друга собственост, освен социалистическата, не позволява такова преобразуване и такава всеобща и свободна индивидуализация на принципа на правното равенство на всички граждани. Само социалистическата собственост има такъв уникален потенциал.
Признаването на правото на всеки на равна гражданска собственост - за разлика от всички други методи на "раздържавяване" - не е разделяне или разпределение на обекти на социалистическата собственост, а правилно правноформа на признаване и консолидиране на правото на равен дял в общата собственост на всички граждани, произтичащо от това право на всеки гражданин на равна част от паричните доходи от платеното използване на обща собственост. Концепцията за цивилизована собственост, според която всеки придобива юридическо право на собственик и реално става собственик на равен дял от десоциализираната собственост върху средствата за производство, няма нищо общо с изравняването. По своята същност изравняването винаги е изравняване на потребителите, регулаторно средство за постигане и осигуряване на така нареченото „виртуално равенство“.
Имаме обаче пълно объркване на понятията. Както се казва, опариха се на изравняване, духат на правното равенство, приравняват равенството и социализма, макар че при социализма няма точно икономическо и правно равенство на индивидите. Особено много обичат да се присмиват на равенството идеолозите и практиките на съвременното „голямо разделение” и забогатяване за обща сметка, тези, които в хода и благодарение на приватизацията присвоиха (законно и престъпно) значителна част от общественото достояние. Те свързват концепцията за равенство с призива на Шариков (герой от романа „Кучешко сърце“ на М. Булгаков) „да вземе всичко и да се раздели“[1460][2]. Но ако първата част на тази топка
1. Понятие за цивилизъм и гражданско право 335
ковской програма („отнеми“) може и трябва да се припише на социализацията, тогава втората част („разделяне“), според логиката на нещата, се изпълнява от настоящите приватизатори.
Цялата същност на предстоящия път от социалистическия тоталитаризъм към свободата във всички сфери на живота е съсредоточена в проблема за прехода от уравниловка към правно равенство. И решаващо значение тук има утвърждаването на това правно равенство в самите отношения на десоциализиранитесобственост - под формата на вече придобитото равно право на всеки на гражданска собственост.
Признаването на всеки гражданин като реален собственик ще породи мощни и непреодолими центростремителни сили в обществото и страната и ще се превърне в основата на стабилен правов ред. Справедливото решение на проблема със собствеността на ниво всеки индивид значително ще отслаби енергията на всички други конфликти в обществото.
Наличието на гражданска собственост ще означава реално решение на проблема с отчуждението, над който се борят Хегел и Маркс, тъй като гражданската собственост е истинска хуманизация на отношенията на собственост, реално преодоляване на отчуждението от собствеността в интерес на всеки човек. Такава собственост ще превърне общността „всички заедно“ в гражданско общество от икономически и юридически свободни и независими личности и ще създаде необходимите условия за върховенство на закона в обществения и политически живот.
Правото на гражданска собственост не е просто обикновено формално право, абстрактна правоспособност на индивида (в духа на буржоазното право) да притежава (или да не притежава) собственост върху средствата за производство, а вече придобито, настоящо и неотчуждаемо субективно право върху недвижима собственост. Така гражданското право е нова, постбуржоазна и постсоциалистическа правна формация. Той запазва принципа на всеки (включително буржоазен) закон, т.е. принципа на формалното равенство, като същевременно съдържателно го допълва и обогатява с един качествено нов момент – еднаквото право на всеки на еднакъв имуществен минимум за всеки.
Точно както гражданската собственост е реална, юридически индивидуализирана собственост върху средствата за производство, но вече не буржоазна частна собственост, такаа правото на гражданска собственост е вещно право, но вече не е буржоазно право. Следователно гражданското право по своето съдържание и степен на развитие е по-високо от предишните видове право и следователно в правна форма то въплъщава по-голяма степен на свобода на хората и изразява по-високо стъпало в историческия прогрес на свободата в човешките отношения.
336 Глава 2. Диалектиката на световната история: капитализъм – социализъм – цивилизация
Може да се предположи, че видимият по-нататъшен прогрес на свободата ще се осъществи по цивилитарния модел на обогатяване и добавяне на основния принцип на формално правно равенство с нови неотменими субективни права.