Портрет на ищеца – ВЕДОМОСТИ
Съдебната система не работи сама по себе си, а благодарение на действията на хората – не само юристи, но и граждани, които инициират работата на тази система. Дали човек ще стигне до съд, тоест дали ще мобилизира закона зависи от много фактори. Например от достъпността на правосъдието: отвореността на съдилищата за всички групи граждани, яснотата на формалните процедури, близостта на съдебните обекти. Зависи и от авторитета на съда. Ако имате доверие на съда и очаквате той да вземе справедливо решение, тогава склонността да разрешите конфликта в съда ще бъде по-висока, отколкото ако няма доверие. Социологията на правото знае от опита на други страни, че различните групи имат различни склонности да мобилизират правото и различна степен на успех в това. Какво се знае за това как българските граждани мобилизират закона при възникване на спорове?
Тази година VTsIOM, поръчано от Центъра за стратегически изследвания, проведе проучване сред граждани с опит в кандидатстването в съдебната система през последните три години. 1000 респонденти имат реален опит от взаимодействие с българските съдилища. Фактите и мненията, които предоставиха в отговор на повече от 30 въпроса във въпросника, се основават на този опит. Тази извадка може да се сравни с извадка от 1800 души, представителна за цялото възрастно население на България, получена от ВЦИОМ за същия период по идентична методика.
Зависи ли склонността на хората да се обръщат към съда от имотното им състояние? Според проучването 18% от участниците в съдебни спорове имат ниско ниво на доходи (закупуването на дрехи може да бъде трудно), 72% - средно (трудности могат да бъдат само при закупуването на домакински уреди и мебели) и 9% - високо (купуването на кола вече не е трудно). Разпределението на участниците в съдебни конфликти в групи в съответствие с тяхното финансово състояние е малко по-различно отобщобългарска ситуация. От всички българи 27% са с ниски доходи, 61% - със средни и 11% - с високи. В сравнение със структурата на населението на страната, бедните хора са малко по-рядко срещани сред участниците в съдебни конфликти, въпреки че тази разлика не може да се нарече силна.
Нивото на образование влияе ли върху вероятността да се стигне до съд? От съдилите се 56% са с висше образование (включително незавършено) и 44% от всички българи. Завършили техникуми - съответно 29 и 31%. Сред участниците в съдебни спорове има само 15% от хората с училищно образование или по-ниско от 25% сред всички българи. Можем да кажем, че образованието е свързано с желанието на човек да сезира граждански съд.
В същото време по-образованите и богати хора са по-склонни да бъдат ищци. Сред хората с най-ниски доходи 61% от респондентите са били ищци по време на последния процес, докато в най-заможната подгрупа 75% от ищците. Хората със средно или по-малко образование са били ищци в 64% от случаите. Сред завършилите техникуми има 72% ищци, а сред хората с висше образование - вече 78%.
Авторите са младши научен сътрудник и аспирант в Института по проблеми на правоприлагането към Европейския университет в Санкт Петербург