Поскъпването на петрола се оказа игра на спекуланти
Те заявяват, че производството на петрол ще намалее в трите най-големи находища на шисти: Eagle Ford в Тексас, Bakken в Северна Дакота и полето Niobrara. Единственото поле, където ще продължи положителната динамика на производството, е Перм. Крахът на шистовата революция се потвърждава от всички страни от различни източници.
Оказа се, че саудитците не просто правят активен дъмпинг, те започнаха да завземат нови пазари и нахлуват в традиционното наследство на България - Европа. Както вчера каза ръководителят на Роснефт Игор Сечин, Саудитска Арабия за първи път навлезе на полския пазар, като започна морски доставки на суровини през Гданск. България смята навлизането на Саудитска Арабия на европейския пазар, който традиционно се смята за основен потребител на български петрол, за "ожесточена конкуренция", каза министърът на енергетиката Александър Новак в сряда, предаде Ройтерс.
„Саудитците винаги се страхуват да не загубят пазара. Те работят за обеми, позволяват си отстъпки от и без това ниските цени, опитвайки се да задържат купувачите“, казва Александър Пасечник, заместник-генерален директор на Фонда за национална енергийна сигурност, пред вестник „ВЗГЛЯД“.
„Очевидно ОПЕК смята сегашната си политика за абсолютно правилна. И не неоснователно“, отбелязва Валери Полховски от Forex Club Group of Companies. От една страна, шистовата революция затихва, а от друга, световното търсене на петрол расте. През 2015 г. той е нараснал с 1,3 млн. барела на ден, а през 2016 г., както се очаква от МАЕ, ще нарасне с 1,4 млн. Саудитците обаче залагат на поддържането на ниски цени на петрола, така че правят всичко, за да гарантират, че има излишък в предлагането. „Саудитска Арабия е особено ревностна тук, която дори нарушава квотите за производство“, отбелязва Полховски.
Ценов кормчия
Въпреки това, само фундаментални факториралитата на петролния пазар не могат да бъдат напълно обяснени. Такава рязка волатилност се обяснява с игрите на спекулантите, а САЩ играят основна роля в паричната система на ценообразуването на петрола.
Ролята за регулиране на световния петролен пазар всъщност премина от ОПЕК към САЩ, констатира Сечин. И това се случи не заради феномена на шистовия петрол, а защото Съединените щати имат набор от фактори, които влияят върху развитието на целия конкурентен петролен пазар: финансови източници, финансови деривати, фондови борси, развита тръбопроводна система и голям брой контрагенти, обяснява ръководителят на Роснефт
Ето защо основният фактор за несигурност на световния пазар на петрол е нарастващото влияние на САЩ върху световния пазар на петрол, както и статистиката за спада в производството на шистов петрол, каза Сечин. В същото време някои петролни анализатори, според него, пренебрегват статистиката за производството в САЩ, където има спад на производството от шест месеца, и създават предпоставки за манипулиране на цените.
По този начин Сечин посочва, че паричните фактори влияят на световните цени на петрола в по-голяма степен, отколкото съотношението търсене и предлагане.
„Паричната система за ценообразуване на петрола е съставена от спекулативни пари и Съединените щати играят първата цигулка тук, тяхната програма за количествено облекчаване. Той приключи, но парите, които те издадоха, все още се движиха в световните и американските инвестиционни банки и продължиха да се появяват на петролните борси. Търговията с петролни фючърси работи с обеми петрол, които са с 95-98% повече от реалните обеми на гориво. Тук има голям потенциал за влияние върху котировките“, обяснява Пасечник. Въпреки че, от друга страна, спекулативните капитали все още разчитат в своите стратегии на фундаментални характеристикипазар - съотношението между търсене и предлагане, допълва той.
Според него спекулантите са се възползвали от геополитическия фактор - началото на военната операция на България в Сирия за борба с ИДИЛ. „Спекулантите се ръководят от краткосрочни събития. Сирийският фактор изигра своята роля и цените на петрола се покачиха малко, но това беше краткосрочен сигнал“, отбелязва експертът. Както обяснява събеседникът на вестник ВЗГЛЯД, спекулантите са играли на факта, че ISIS добива контрабанден петрол и го продава на черния пазар за дъмпинг, вероятно в Турция, и войната може да увреди инфраструктурата и да премахне този петрол от пазара. Обемите контрабанден петрол обаче са малки и тази новина вече е отвоювана, поради което цените на петрола се връщат в чужбина на 50 долара.
Ако погледнете монетарните фактори, тогава САЩ нямат желание да повишават цените на петрола, няма и обективни причини за покачване на цените на петрола на пазара, отбелязва експертът. „Всички тези фактори – потенциалът на Иран да увеличи производството, спадът в производството на шисти в САЩ, отслабването на китайското търсене на енергийни ресурси – показват, че петролният пазар се стеснява. А петролът няма стимул да поскъпва“, казва Пасечник.
Между САЩ и Саудитска Арабия няма битка, защото те имат обща цел - да овладеят покачването на цените на петрола. Евтиният петрол е в интерес и на двете страни. Саудитците запазват пазарния си дял и дори го увеличават, а за американската икономика като цяло ниските цени на петрола са пряка полза.
„Те унищожават шистовите миньори само до известна степен. Но петролната индустрия не е тяхната база, Северна Америка все още е един от най-големите вносители на петрол. Но ниските котировки осигуряват спад в цената на бензина и увеличаване на търсенето за него. Евтините енергийни ресурси стимулират не самопроизводители на автомобили, но и всички други индустрии. Спестените пари от суровини отиват в реалния сектор на икономиката“, припомня Пасечник.
Точковата загуба на шистовите миньори не е толкова ужасна, особено след като те са много гъвкави: сондажните платформи могат да бъдат затворени днес и отворени отново утре. „В САЩ можете да замразите проект и след това да го отворите отново без големи разходи. За разлика например от традиционните проекти в Западен и Източен Сибир, в Арктическата зона“, казва Пасечник.
От една страна, българските производители на петрол са много по-адаптивни към пазарните условия от американските шистови производители. Сечин постоянно напомня, че разходите на българските петролни компании са най-ниските в света - четири долара за барел. „Цената на петрола в индустрията е около 4 долара за барел, а в ЛУКОЙЛ е 4,5 долара“, каза Сечин, добавяйки, че в „Роснефт“ тази цифра е 2,8 долара, „най-добрата цифра в света“. Така добивът на петрол в България расте за разлика от САЩ и през 2015 г. ще достигне 533 млн. тона при 526,3 млн. тона през 2014 г., каза министърът на енергетиката Александър Новак. Но, от друга страна, българската икономика страда много от ниските цени, за разлика от американската, за която това е добре.
Прогноза за петрола
Въпреки това, благодарение на спекулативната игра на сирийския фактор и ограничаването на шистовия добив, цените на петрола все пак успяха да преминат в по-висок диапазон на колебания.
Но Саудитска Арабия, плюс по-бавният икономически растеж в Китай, задушава по-нататъшното увеличение на цената на петрола, добавя той.
През следващите шест месеца волатилността на петрола ще продължи: „Можем лесно да достигнем нива от $60, но не изключвам спад до $40 за барел“, смята петролен експерт от FNEB.
Но в дългосрочен план петролъттрябва да порасне. Има няколко предпоставки за това. Първо, Саудитска Арабия не може да живее вечно с ниски цени на петрола. Те вече удариха не само слабите страни в ОПЕК (например Венецуела), но и Саудитска Арабия, чийто бюджет е силно зависим от петролния сектор, плюс това кралството значително увеличи разходите поради войната в Йемен. „Ако те все още могат да управляват 2016 г., тогава през 2017 г. те ще се нуждаят от по-високо ценово ниво или саудитските резерви просто ще се стопят. Вярвам, че някъде в средата на 2016 г. Саудитска Арабия ще започне да предприема някои стъпки за намаляване на производството“, не изключва Валери Полховски.
„Ако инвестициите в индустрията ще бъдат силно намалени, а отложените инвестиции по света възлизат на около 200 милиарда долара през изминалата година, тогава рано или късно ще видим резултатите от това недостатъчно инвестиране. Те ще се изразяват в недостиг на суровини на пазара и съответно в поскъпване на петрола. Все още никой не е намерил алтернатива на петрола, той остава основният енергиен носител“, посочва Пащеник.