Последици от трудова злополука
"Персонал. ru", 2010, N 11
ПОСЛЕДИЦИ ОТ ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА
За съжаление случаите, когато служителите са наранени по време на работа, не са рядкост. И понякога работодателите трябва да се справят с по-сериозни инциденти. Такива инциденти трябва да бъдат щателно разследвани. Работодателят винаги ли е виновен? Във всеки случай носи ли наказателна отговорност или може да се избегне?
Междувременно чл. 209 от Кодекса на труда България определя производствената дейност като съвкупност от действия на работниците и служителите, използващи средствата на труда, необходими за превръщането на ресурсите в готова продукция, включително производството и преработката на различни видове суровини, строителството и предоставянето на различни видове услуги. Въз основа на това всички работодатели, включително тези, които предоставят услуги, са длъжни да извършват атестация на работните места и да разследват злополуки.
Отговорности на работодателя
при трудови злополуки
Нарушение на правилата за инженерна безопасност или други правила за защита на труда, извършено от лице, което е отговорно за тяхното спазване, ако това е причинено от небрежност причинявайки тежка вреда на човешкото здраве
Глоба до 200 000 рубли. или в размер на трудови възнаграждения или други доходи на осъдения за период до 18 месеца, или задължителен труд за срок от 180 до 240 часа, или поправителен труд за срок до 2 години, или лишаване от свобода за срок до 1 година
Част 1 чл. 143 от Наказателния кодекс на Руската федерация
Нарушение на правилата за безопасност или други правила за защита на труда, извършено от лице, което е отговорно за тяхното спазване, ако това е причинено от небрежност смърт на лице
Лишаване от свобода до 3 години с лишаване от право да заема определени длъжности или да извършва определени дейности до 3 години или без това
Част 2 чл. 143 от Наказателния кодекс на Руската федерация
Нарушаване на правилата за безопасност при извършване на минни, строителни или други работи, ако това поради небрежност е довело до причиняване на тежка вреда на човешкото здраве или големи щети
Глоба до 80 000 рубли. или в размер на трудово възнаграждение или друг доход на осъдения за период до 6 месеца, или ограничаване на свободата за срок до 3 години, или лишаване от свобода за същия срок с лишаване от право да заемат определени длъжности или да извършват определени дейности за срок до 3 години или без него
Част 1 чл. 216 от Наказателния кодекс на Руската федерация
Нарушаване на правилата за безопасност при извършване на минни, строителни или други работи, ако това причини по непредпазливост смъртта на човек
Лишаване от свобода за срок до 5 години с лишаване от право да заемат определени длъжности или да извършват определени дейности за срок до 3 години или без това
Част 2 чл. 216 от Наказателния кодекс на Руската федерация
Нарушаване на правилата за безопасност при извършване на минни, строителни или други работи, ако това по непредпазливост е причинило смъртта на две или повече лица
Лишаване от свобода до 7 години с лишаване от правото да заемат определени длъжности или да извършват определени дейности до 3 години или без това
Част 3 чл. 216 от Наказателния кодекс на Руската федерация
Нарушение на законодателството за труда и защитата на труда
Налагането на административна глоба на длъжностни лица в размер от 1000 до 5000 рубли, на юридически лица от 30 000 до 50 000 рубли. или административно спиране дейности до 90 дни
Част 1 чл. 5.27 Административен кодекс на Руската федерация
Нарушение на законодателството относно труда и защитата на труда от длъжностно лице преди това е подложено на административно наказание за подобно административно нарушение
Дисквалификация за период от 1 година до 3 години
Част 2 чл. 5.27 Административен кодекс на Руската федерация
Нарушаване от страна на служител на изискванията за защита на труда, което води до сериозни последици (злополука по време на работа, злополука, катастрофа) или съзнателно създаване на реална заплаха от такива последствия
Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя за еднократно грубо нарушение от страна на служителя на трудовите задължения
Подпараграф "г" стр. 6 ч. 1 с.л. 81 Кодекса на труда на Руската федерация
Трябва да го знаете. Напоследък работодателите често наемат помещения за офиси извън града - това е по-изгодно и стигането до там сутрин е много по-лесно и по-бързо. По правило служителите се доставят до работното място с корпоративен транспорт. Трябва да се помни, че в случай на пътнотранспортно произшествие с участието на корпоративни превозни средства, работодателят е този, който носи отговорност пред служителите.
Пример. Търговският мениджър С. получил от работодателя си автомобил за служебно и лично ползване. За да може да отписва ГСМ, наредил на служителя ежедневно да съставя пътен лист. Но въз основа на факта, че служителят заема длъжността мениджър, а не шофьор, те не са извършили медицински прегледи преди пътуване и не са инспектирали колата от механик преди всеки полет. Работодателят счете тези процедури за ненужни. С. отишъл в командировка от Москва до Нижни Новгород с предоставен автомобил, издал пътен лист и заповед за командировка. След като измина 100 км, тойпретърпял инцидент, довел до смъртта му. В резултат на разследването генералният директор, който е отговорно лице на работодателя, е привлечен към наказателна отговорност под формата на лишаване от свобода за три години с лишаване от право да заема ръководни длъжности за срок от две години. Основанията са неизправност на автомобила, причинил инцидента, и това, че работодателят няма право да пусне колата на пътя в подобно състояние и без преглед от монтьор.
На основание чл. 229.1 от Кодекса на труда на България, разследване на злополука, в резултат на която един или повече пострадали са получили леки увреждания на здравето, се извършва от комисия в тридневен срок, а на инцидент, причинил тежко увреждане на здравето или смърт - в 15-дневен срок.
Работодателят не винаги научава за злополуката веднага след злополуката. Често се случва служител да бъде ранен, а работодателят да го информира само след като той самостоятелно се обърне към медицинска институция, тъй като не смята нараняването за сериозно. Понякога служителят дори докладва за инцидента в края на временната нетрудоспособност. В случая чл. 229.1 от Кодекса на труда на България установява задължението на работодателя да разследва злополуката само при наличие на изявление от пострадалия или негов упълномощен представител. Разследването се извършва в рамките на един месец от датата на получаване на такова заявление.
Незабавно трябва да се създаде комисия от поне трима души, която да разследва. Ако един или повече пострадали са получили тежки увреждания на здравето или инцидентът е завършил със смърт, е необходимо да се включат държавният инспектор по труда, представители на изпълнителната власт на субекта на Република България или местната власт.(по договаряне), представител на териториалната асоциация на синдикалните организации, а при злополука, настъпила със застрахованите лица, представители на изпълнителния орган на застрахователя.
След събрани материали се установяват причините и обстоятелствата за инцидента. Разследването ви позволява да решите дали може да се счита за трудова злополука или инцидент, който не е свързан с работата. В съответствие с чл. 230 от Кодекса на труда за всяко събитие, квалифицирано като трудова злополука, се съставя нарочен акт в два екземпляра - образец Н-1, утв. Постановление N 73 (при групова злополука се съставя за всеки пострадал поотделно). Този документ трябва да описва подробно обстоятелствата и причините за инцидента, както и да посочва лицата, които са извършили нарушения на изискванията за защита на труда. Тук трябва да обърнете внимание на подробното фиксиране на всеки детайл, тъй като може би това ще ви позволи да установите степента на вина на работодателя и служителите. След приключване на разследването протоколът за трудова злополука се подписва от всички членове на комисията, включително от синдикалния орган, утвърждава се от работодателя и се заверява с печата на организацията.
Не по-късно от три дни след приключване на разследването работодателят е длъжен да предостави един екземпляр от одобрения от него акт за трудова злополука на пострадалия, а в случай на фатален инцидент - на лицата на издръжка на починалия или негови близки роднини по тяхно искане. Второто копие на този документ, както и всички материали по разследването, трябва да се съхраняват 45 години. Един екземпляр от акта за разследване на групова или тежка катастрофа, както и катастрофа с фатален изход, заедно с копияматериали от разследването, включително копия от актове (формуляр Н-1, одобрен с Указ № 73), председателят на комисията, след представяне на работодателя, в рамките на три дни го изпраща на прокуратурата, на която е докладван този инцидент.
Съгласно чл. 229.2 от Кодекса на труда на България, в зависимост от конкретните обстоятелства, могат да се квалифицират като злополуки, несвързани с производството:
- смърт поради общо заболяване или самоубийство, потвърдено по предписания начин съответно от медицинска организация, следствени органи или съд;
- смърт или увреждане на здравето, чиято единствена причина е, според заключението на медицинска организация, алкохолна, наркотична или друга токсична интоксикация (отравяне) на жертвата, която не е свързана с нарушения на технологичния процес, в който се използват технически алкохоли, ароматни, наркотични и други токсични вещества;
- злополука, настъпила, когато жертвата е извършила действия (бездействие), квалифицирани от правоприлагащите органи като наказателно деяние.
Пример. Работодателят проведе процедурата по съкращаване на персонала. След като получил уведомление за предстоящото намаление, служителят И. отишъл в кабинета си и се прострелял с травматично оръжие в главата. Той не оцеля след нараняванията си. В резултат на разследването работодателят не носи отговорност за нарушение на стандартите за защита на труда, тъй като в съответствие с чл. 229.2 от Кодекса на труда България квалифицира самоубийството като злополука, несвързана с производството, и съответно в случая работодателят не е виновен.
Член 8 от Закон N 125-FZ предвижда следните видове застрахователно покритие:
FSS определя размера на застрахователните плащанияслед като жертвата или негов упълномощен представител подаде подходящо заявление, а притежателят на полицата (или самият застрахован) представи необходимите документи или техните заверени копия. Техният списък е установен от параграф 4 на чл. 15 от Закон N 125-FZ. От датата на получаване на документите FSS взема решение за назначаване на застрахователни плащания (или отказ от тях) в срок не повече от десет дни (в случай на смърт на осигуреното лице - не повече от два дни).
Служител или семейството му може да поиска от работодателя обезщетение за морални щети. То се компенсира в пари в размер, определен по споразумение между служителя и работодателя. Ако не е било възможно да се постигне споразумение, размерът на обезщетението се определя в съда в зависимост от естеството на физическите и моралните страдания на жертвата, както и степента на вина на лицето, което ги е причинило. Доказателство за вреда, като правило, са медицински свидетелства, потвърждаващи факта на контакт с медицинска институция, разписки за закупени лекарства и др. Обезщетението за вреда, причинена от намаляване на работоспособността или смъртта на жертвата, се извършва в месечни плащания. Ако има основателни причини, съдът, като взема предвид възможностите на работодателя, може по искане на гражданин, който има право на обезщетение за вреда, да му присъди дължимите плащания в еднократна сума, но не повече от три години. Съгласно чл. 318 от Гражданския кодекс на България с увеличаване на разходите за живот, размерът на обезщетението, изплащано на гражданите, подлежи на индексиране.