Последни мисли...
Награда фенфик "Последни мисли..."
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Влачат ме по земята. Краката не ме държат. И всичко това заради дървени куршуми. Кой все пак ме предаде, като каза, че съм вампир. Имам доверие на Стефан и на Елена също, но не и на Деймън. Откога го познавам? Десет, двадесет години? Но не. Познавам го от триста години. И през цялото време, откакто се познаваме, той никога не е успял да говори спокойно с мен. Постоянно се карахме. Той ме нагласи. Заради него бях много често на местопрестъпленията, но о, боже! Благодаря за предложението Полицията веднага забрави за мен и трупът беше приписан на звяра. Но това не променя факта, че той постоянно намеква за секс. И той мрази Стефан, заради този проклет Пиърс. Е, това е, спрете да мислите за лошото, време е да действате.
Бързо се измъкнах от хватката на двама полицаи и ги отхвърлих с ръка в различни посоки от мен. Обръщайки се на деветдесет градуса, шерифът гледа право в мен, държейки ръката си за гледката. Три куршума изсъскаха от дулото на пистолета и уцелиха тялото ми със скорост. Лека болка и нищо. Продължавам да се движа към нея, само за малко, но Деймън се появява пред мен. Той доближи ръката си с кол в ръката си до сърцето ми. Една сълза се търкулна от очите му.
- За какво? - прошепвам с дрезгав глас. Животът ме напуска, усещам го. Лека болка преминава през крайниците ми. Главата ми започна да се върти и пред очите ми се появиха кръгове. Едни такива бели и черни дето постоянно се движат.
- Това е моят план, скъпа - каза той с усмивка, пускайки ме на земята.
Чувството за предателство, какво е да изпиташ, ако приятел те е предал? Разбира се, нямахме мега-супер приятелства с Деймън, но това е всичкоедин и същ? Спомням си, когато го срещнахме. Със Стефан се забавлявахме в имението му, когато той дойде. Всичко е толкова помпозно. Той беше за добрия начин на живот, караше ни, че убиваме невинни. Цяла седмица ни тормозеше с морализаторстване, но след това си събра нещата и вече искаше да си тръгва, но спря и помоли да се грижи за Стефан, тръгна си. Не сме го виждали от двадесет години и нямаше желание. Стефан стана вегетарианец. И тогава блудният брат се върна. За този кратък период от двадесет години той се промени много. Той стана по-развратен, пиеше кръв от хората, убиваше ги. Ужасът обхвана града, че се появи маниак убиец и тогава той като цяло започна да отмъщава на Стефан. Уби всички момичета, които харесваше, уби приятелите си. Но пак не ме докосна. Знаех, че съм по-стар и по-силен. Разбира се, предположих, че ще се опита да ме убие. Мислех, че ще е гадно, но май грешах.
Това бяха последните мисли на Лекси, преди сърцето й да се свие и очите й да станат стъклени. И така и не разбра, че този, който я уби, сега страда от безнадеждност и любов към нея.