Последният шлеп (Валери Потупчик)
Моят приятел от армията Саша Пейсахис и аз имахме възможност да тъпчем и копаем окопи в Далечния изток и Камчатка, полагайки кабелни комуникационни линии. Имахме възможност и да товарим и разтоварваме баржи. В една от историите си Саша описа товаренето на 200-литрови варели, когато нашият екип от млади сержанти от Ангарск, веднага след пристигането си в Хабаровск, беше изпратен във Владивосток, за да натовари гориво и смазочни материали за изпращане до Сахалин от втората ни рота.
А още по-надолу поставям разказа си „Последният шлеп” от „Спомени за служба”.
ХАБАРОВСК - ВЛАДИВОСТОК - ХАБАРОВСК (АЛЕКСАНДЪР ПЕЙСАХИС)
Обслужване мед не изглеждаше. Сутринта, след закуска, марширувахме в строй към склада за ГСМ, където на три нива стояха двеста литрови варела с дизелово гориво. Тези варели трябваше да бъдат натоварени на понита (малки шлепове), които след това бяха теглени от влекач до парахода. Изпратихме гориво в Сахалин, където се намираше една от ротите на нашия батальон.
Старли с цепки вместо очи и с бурятската фамилия Сивачев беше рядък гост в нашите трейлъри. Къде е изчезнал не е наша работа, но когато се появи, миришеше зашеметяващо на алкохол. Той се качи на една изправена цев, скръсти ръце на гърдите си по наполеоновски и извика: - Сержант Потупчик, ... майната ви! - Аз! - отговори Валерка! - Преди обяд заредете тепсията, ... майка му! На тринадесет да заведеш хората на вечеря, ... майка им, на седемнадесет - да си починат, ... майка ти! - Да! - отговори Валери и добави тихо, - ... майка ти!
Слънцето изгрява над хълмовете, мразовитият въздух ободрява, в огледалната повърхност на Амур, без нито една планинска пепел, се отразява необичайно кристално синьото на небето. Земята, вързана от слана, е покрита с червено одеяло от паднали листа в слана. Още няма сняг.
Близо до магазина стои Третяков с продавачка иНа петдесет метра от магазина ръждясала баржа с нос на пясъчния бряг на реката. И на ръба на Амур вече ще спаси. Навигацията приключи и този шлеп се появи от нищото. А шлепът беше пълен до краен предел с чували с брашно, необходим продукт за дългата зима на жителите на село Нижнетамбовское.
Регулираме задната страна на ZIL-131 към страната на шлепа, разбивайки крайбрежния леден лед с колелата, отваряме трюма и чантите вървят по веригата: трюм - палуба - каросерия на автомобила. Пълна кола до склада на магазина, разтоварване, подреждане и обратно. И там: дръжка - палуба - тяло. Потта е смесена с брашно и всички сме с маски на Арлекин.
Работим до вечерта и шлепът става празен. Слагаме последните торби в склада и тръгваме към магазина. И започва представлението на старлей Третяков. Той вече ходи от ъгъл на ъгъл и се смее неясно и гледа жално към продавача. Е, без значение как човек не се променя: както беше облачен, така и остана.
Продавачката тихо ми прошепва няколко думи и аз давам команда на бойците да си тръгват, като не забравям да намигна леко на шофьора ни. Влизайки в най-близката алея, гледаме иззад оградата как нашият любим старлей влачи няколко тежки чанти в колата
Връщаме се в магазина и получаваме нашия труд и след това спечеления дял. Продавачът не е стиснат и зареждаме кутии с водка и пушена тихоокеанска херинга в пристигналия камион. Днес имам рожден ден, днес се разхождаме.
И все пак искам да се върна към Третяков. Сравнявайки с всички офицери, с които армейската съдба ме събра, не можах да разбера този човек. И така реших да си представя как ще се държат бившите ми командири в магазина. Жолобов, вече пиян, нареди на продавачката да ни даде кутия водка и две кутии херинга. Лейтенант Азаревич щеше да се е прибрал час преди разтоварването на шлепа. Старли Кушнир щеше да започне да пие от обяда и да закъсня за края на разтоварването, но определено щеше да се появи в къщата ни във всяка неприлична форма. А старши лейтенант Борис Михайлович Сивачев? Никой не би могъл да си представи това по-добре от Сани Пейсахис.
ПОСЛЕДНАТА БАРЖА (ИМИТАЦИЯ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЙСАЧИС)
Старли с нанайско име Сивачев, с луноподобното лице на зачервените от пиян алкохол местни жители на долното течение на Амур, се качва на буре с миналогодишна херинга и от тесните цепки на очите си гледа бойците с орлов поглед. - Продавач! - Аз! – подмятайки се нервно отговаря едрогърдата девойка, надвиснала над мърлявия плот. - Раздайте кутия водка и кутия пушена херинга на бригадира Потупчик, смук, туп, съд и изобщо ... майка им! Нервна продавачка със звън на бутилки блъска кутията на пода. - Сержант-майор Потупчик ... майната ти! - Аз! - отговаря Валери и хвърля кутията с херингата на пода до водярата. - Завършете разтоварването на брашното... майка й, шлепа... майка й, удавете се в Амур... майка му! - Да - отговаря Валерка и почтително добавя - ... майка ти! Отивайки до вратата и си спомняйки защо е дошъл тук, звездата дава последното въведение, - Каси с водка ... нейната майка, и херинга ... тяхната майка, в моята кола ... нейната майка! - и с несигурна походка излиза от магазина, като затръшва вратата на раздяла, така че заоблените гърди на нервната продавачка дълго се поклащат над тезгяха.