Потвърждаването на постоянното местонахождение на компанията White Bulgarian е неочакван проблем -
Лариса Кожич, Иля Латишев, партньори на VERDICT BY LLC
Бихме си позволили да предположим, че законодателството на почти всеки щат съдържа правило, според което данъкът върху доходите на нерезиденти, които не извършват дейност в този щат чрез постоянен обект, се дължи в този щат.
От това правило, ще приемем, има изключение. Ако има споразумение за избягване на двойното данъчно облагане с държавата, в която е регистрирана чуждестранната компания, такова чуждестранно лице може да предостави удостоверение от компетентния орган на своята държава за постоянното местоположение. И въз основа на такова удостоверение данъкът върху дохода на този нерезидент в държавата, откъдето е възникнал доходът, не се удържа, а се плаща в държавата на постоянно местонахождение.
В ситуации, когато компании от Беларус получават доходи в чужбина, те могат да потвърдят постоянното си местопребиваване с удостоверение, издадено от съответната инспекция на Министерството на данъците.
В настоящите условия на недостиг на валута в страната изглежда, че данъчните власти трябва да бъдат жизнено заинтересовани да издават удостоверения за постоянно местонахождение още при първо искане на платците, като по този начин осигуряват най-бързия и по-пълен поток от валутни печалби в страната.
Въпреки това, както показва практиката, всъщност това далеч не е така. И за това има причини, както субективни, така и обективни.
Нека разгледаме ситуация от практиката.
За да не се плащат данъци към латвийския бюджет от възнаграждението на бялата българска компания, дължимо по сключеното споразумение, самата латвийска страна предложи на беларусите да получи и прехвърли към нея за представяне на данъчните властиЛатвия удостоверение за постоянно местонахождение на дружеството Бяла Българка.
Беларусите се обърнаха към Министерството на данъците и данъчната инспекция на мястото на държавна регистрация на тяхната компания с молба за издаване на съответен сертификат.
Издаването на такова удостоверение обаче е отказано поради факта, че дружеството Бяла българка не е извършвало дейност през 2010 г.
Възниква съвсем резонен въпрос - какво общо има наличието или липсата на дейност на дружеството с факта, че постоянното местонахождение на това дружество е Република Беларус?
Член 144, параграф 4 от Данъчния кодекс на Република Беларус (наричан по-нататък - ДК) предвижда, че фактът на постоянното местонахождение на Белобългарската организация за целите на прилагането на международния договор за данъчно облагане на Република Беларус се удостоверява с удостоверение, издадено във формата и по начина, установен от Министерството на данъците и таксите на Република Беларус. Удостоверението се издава от данъчния орган по месторегистрация на Белобългарската организация въз основа на заявлението му, съдържащо името на държавата за подаване до данъчните (финансовите) органи, за които е предназначено удостоверението, вида и размера на получените (предполагаемите за получаване) доходи от източници в чужда държава. Разпоредбите на тази алинея се прилагат и при заверка на удостоверение по образец, установен в чужда държава.
Параграф 1 от член 15 от Закона на Република Беларус „За основите на административните процедури“ (наричан по-нататък Законът) предвижда, че списъците с документи и (или) информация, представени от заинтересованите страни, могат да включват само документи и (или) информация, които са необходими за изпълнението на административната процедура и могат да бъдат представени само от заинтересованото лице. Тези списъци не могат да включватдокументи и (или) информация, които се намират в упълномощени органи или могат да бъдат получени от други държавни органи, други организации, както и от държавни регистри, регистри, кадастри, списъци, каталози, бази данни и банки с данни.
Освен това, параграф 2 от разглеждания члензабранява да се изисква от заинтересованото лице да представя документи и (или) информация, с изключение на тези, посочени в част първа от параграф 1 от този член, с изключение, по-специално, на документи, потвърждаващи държавната регистрация на юридическо лице или индивидуален предприемач (въпреки че тази информация може да бъде получена от държавния орган, към който заинтересованото лице кандидатства независимо от USR).
А параграф 3 от разглеждания член гласи, че документите и (или) информацията, необходими за изпълнението на административната процедура, които не са включени в списъците с документи и (или) информация, представени от заинтересованите страни, се определят от законодателството за административните процедури и се изискват от упълномощения орган независимо.
Въпреки това, прилагане на произволна форма за издаване на удостоверение в този случай е достатъчно само на теория.
На практика служителите от инспекцията на данъчното министерство поискаха от бялата българска фирма да предостави заверено от ръководителя копие от договора за предоставяне на услуги, съгласно който се превежда възнаграждението от чуждестранната фирма.
Освен това, както показа описаният по-горе случай, в такива ситуации също е необходимо първоначално да се представят доказателства за дейността на дружеството.
Полученият от фирма Бяла Българка отказ за извършване на административна процедура (издаване на удостоверение), както посочихме по-горе, е мотивиран с позоваване на чл.25 от закона, а също така е направен „в нарушение наСпециална част от Данъчния кодекс.
- ако не са налице основанията за прилагането му, предвидени в административнопроцесуалното законодателство;
- ако заинтересованото лице е представило документи и (или) информация, които не отговарят на изискванията на закона, включително подправени, фалшиви или невалидни документи;
- в други случаи, предвидени от законодателни актове.
Параграф 2.6 от посоченото решение предвижда, че основанията за издаване (удостоверяване) на удостоверение за постоянно местонахождение на белобългарска организация (с цел избягване на двойно данъчно облагане), включително във формата, установена в чужда държава, са:
- причисляване на организацията към белобългарските организации, определени в ал.1 на чл.14 от Данъчния кодекс;
Според нас е трудно да се съгласим с подхода, използван от Министерството на данъците и таксите в параграф 2.6 от Указ № 99 и използван от служителите на инспекциите на Министерството на данъците и минералите в рамките на тяхната дейност за издаване на удостоверения за постоянното местонахождение на белобългарските организации.
Член 14, клауза 1 от Данъчния кодекс предвижда, че организация на бели българи се признава за организация, намираща се в Република Беларус. Член 15, параграф 1 от Данъчния кодекс гласи, че местоположението на организация (с изключение на обикновено партньорство) е мястото на нейната държавна регистрация, освен ако не е предвидено друго в този член. Тоест, ако компанията е регистрирана в Република Беларус, тогава Република Беларус е нейното местоположение.
Възможно е подходът, използван в Указ № 99, да произтича точно от това „друго“, установено от член 15 от Данъчния кодекс, а именно, че при липса (бездействие) на мястото на държавна регистрация, местоположението на организацията се признава за мястоместонахождение на неговия върховен орган на управление (мястото, където се упражняват правомощията му в съответствие с учредителните документи) и др.
Но в случай, че е лесно да се провери (след получаване на съответната информация от Единния държавен регистър), че дружеството няма място на държавна регистрация, това място на регистрация и съответно местоположението на белобългарската организация ще бъде точно Република Беларус. И това ще бъде независимо дали организацията на белите българи е извършвала предприемаческа или друга дейност през календарната година, в която е издадено удостоверението.
Освен това, по силата на параграф 2 на чл.15 от закона, докато в Списъка на административните процедури, извършвани от данъчните органи по отношение на юридически лица и индивидуални предприемачи, изрично не е посочено, че при кандидатстване за удостоверение за постоянно местонахождение на белобългарска организация, тя е длъжна да предостави и доказателства за дейността си, инспекторатите на МТС нямат право да изискват от кандидатите да предоставят такива документи. Както и копия на договори с чуждестранни лица, за предоставянето на които се иска такова удостоверение.