Позор от български мащаб

По време на речта на заместник Алексей Курини, който предложи да се направят промени, за да се намалят разходите за PR на губернатора и административния апарат и да се разпределят спестените 350 милиона рубли за доставка на лекарства на нуждаещи се жители и преселване от порутени и порутени жилища, в голямата зала беше включен силен музикален съпровод, за да заглуши речта на оратора. В същото време композицията, която звучеше - комунистическият химн „И битката продължава отново“ - беше избрана въз основа на партийната принадлежност на Алексей Курини, който се опитваше да промени.

В същото време заместник-заместник на ЗСО Алсу Балакишиева „изпусна“ шефа си Бакаев, както се казва, с вътрешности, признавайки, че инициативата за включване на музиката, нарушавайки речта на Курини, принадлежи на говорителя Бакаев. Балакишиева, дори след обществено порицание, не се смути от миналия скандал в стените на ZSO, тя е готова да продължи да търси репертоар за изпълненията на Kurinny.

Днес обаче Бакаев промени гледната си точка, като каза: „Мисля, че това е неетично, във всеки случай, не е по-културно от пускането на патриотична музика. Човек трябва да разбере, в крайна сметка, хубаво е, че обсъждаме този въпрос, че така не се прави. Добре, че се случи, че се стигна до такова ниво. Това не краси Законодателното събрание и мен като председател. Но от това трябваше да се направят изводи и сега ще ги направим“, добави Анатолий Бакаев.

Припомняме, че грубото действие беше придружено от силен смях и жестикулации в ритъма на музиката на депутатите от Единна Русия. Последният от смях буквално се качи под масата. Губернаторът, който седеше наблизо, предложи на Бакаев да се обади в полицията, за да бъде изведен Курини от залата по неизвестна причина, а след това просто се ухили доволно, гледайки как хората от неговия антуражподигравайки се на колегата си. Депутатът, който напразно се опитваше да настоява за намаляване на пиар разходите на губернатора, така и не получи възможност да говори.

Срамният инцидент, който се случи във висшия представителен орган на Уляновска област, беше специално планирана акция и този цирк не донесе нищо друго освен загуба на репутацията на управляващата партия в региона. Може ли човек с поне грам съвест да се смее на такъв дефицитен бюджет при общата депресивна ситуация в региона? Ситуацията придобива съвсем друг оттенък, ако това лице е депутатът от Обединена България Алсу Балакишиева, чийто съпруг има много лакомства в центъра и чиито семейни доходи са десетки милиони. Да, наистина, в този случай можете да се смеете на вашите избиратели, дори и публично.

Г-н Морозов не се поколеба да каже на Генадий Зюганов, че "в регионалния парламент са създадени конструктивни отношения между партиите". Какво, според Сергей Морозов, е конструктивно отношение, не е съвсем ясно, тъй като на почти всяко заседание на ZSO комунистите нямат право да говорят, изключвайки микрофона, всички техни изменения и призиви се отхвърлят, независимо от валидността, необходимостта и спешността на тяхното внасяне. И това се случва всеки път. Ако предложението е наистина необходимо, то все пак се отхвърля с мнозинство от гласовете и след известно време се внася като свое.

Струва си да се отбележи, че такава грубост в стените на ZSO не е рядкост. И не само по отношение на комунистите. Само преди две седмици такава грубост преживя Сергей Рябухин, член на Съвета на федерацията от Уляновска област, когото губернаторът Морозов толкова мразеше, че беше готов да го хвърли васфалт http://ulnovosti.ru/content/1/32072/ .

При последното посещение на Рябухин в Законодателното събрание не само че никой от членовете на фракцията на Обединена България не го поздрави, но по време на изказването му същите Тихонов и Балакишиева демонстративно се извърнаха от него, като по този начин дадоха да се разбере, че речта му не ги интересува. Говорителят Бакаев скочи от стола си и отиде да шепне нещо с Морозов.

Междувременно днес на събитието не бяха допуснати дори "рупорите" на комунистите - журналисти от вестник и телевизия "Лев марш". Дали защото се страхуваха от неудобни въпроси?

По-специално, губернаторът не искаше да си прави труда да обяснява защо самият той не спря този цирк, като беше в този момент на срещата. Защо и той имаше усмивка на лицето си вместо тежко недоволство и в крайна сметка защо след всичко, което се случи, ръководителят на района дори не се скара на виновните? И не призна собствената си грешка, прехвърляйки цялата вина върху съпартийците си.