Прагматични характеристики на инверсията в английския език
Въведение Теоретична част
Прагматичен аспект (общуването като обмен не само на информация, но и на емоции, чувства и др.)
Функция за граматична инверсия
Логико-информационна функция. информативни разпределения.
Интензификация. Изречения за субект и обект.
Емоционално-оценъчна функция на инверсията.
Анализ на първия пример за инверсия на английски (художествена литература).
Анализ на втория пример за инверсия на английски (художествена литература)
Анализ на деветия пример за използване на инверсия на английски (въз основа на произведение на изкуството)
Анализ на десетия пример за използване на инверсията на английски език (върху материала на произведение на изкуството).
Темата на тази работа е "Прагматични характеристики на инверсията в английския език".
1) определя функциите на инверсия;
2) определете как инверсията участва в организацията на емоционално експресивни изречения;
3) идентифицирайте всички видове обратни твърдения и ги анализирайте.
Въз основа на това обект на нашето изследване са различни модели на прагматичното въздействие на изказването. Обект на изследването са инверсионните модели на английската реч.
Като метод на анализ избрахме метода на контекстуалния стилистичен и граматичен анализ.
Дипломната работа се състои от въведение, теоретична и практическа част и заключение. В теоретичната част ние, на първо място, определяме функциите на инверсията, след това проследяваме участието на инверсията в организацията на емоционално експресивни изречения и в резултат на това определяме видовете изявления за инверсия. В практическата част изводи ипредположенията на теоретичната част се потвърждават с примери и се анализират обратните твърдения. В заключение са представени най-общите финални съображения относно прагматичния аспект на инверсията в английския език.
Прагматичен аспект (общуването като обмен не само на информация, но и на емоции, чувства и др.)
В комуникацията езикът може да изпълнява няколко функции. Можем да използваме езика, за да изразим емоциите си, да информираме нашите събеседници за информация, която те не са знаели преди, да повлияем на мислите и действията на хората, да говорим за самия език, да разговаряме с приятели за почти нищо или да разказваме истории и вицове.
При изучаване на текста следните три наблюдения са безусловни [1] :
1. Текстът съществува в определена комуникативна ситуация (неконкретна комуникативна ситуация)
2. Текстът е структурна формация, има структура (ithastexture)
Ако използваме схемата за изграждане на комуникационна ситуация (виж фиг.),
Вербална и невербална комуникация.
Езикът е най-важното средство за комуникация, но дори когато говорим помежду си (вербална комуникация), ние придружаваме речта си с жестове, пози, мимики (невербална комуникация). С помощта на невербалната комуникация ние често се фокусираме върху определена фраза, върху определено послание.инверсиятаработи по този начин, някак подчертава, поставя го на първо място, извежда по-значимо, това, което искате да подчертаете, това, което ние подчертаваме. Тоест често инверсията предава нашата емоция или настроение. По този начин можем да твърдим, че комуникационните цели променят словореда.
Подреждането на основните членове е изцяло подчинено на комуникативната функция.Субектът - темата (какво се казва в изречението) в неутрални разчленени изявления винаги предшества предиката, а предикатът - ремата (какво се казва за него) се намира в края на изречението.
Във флективните езици като българския, където връзките между думите се осъществяват чрез морфеми, комуникативният принцип на разположение на думите играе основна роля при определяне на словореда.(В. Матезиус) В изречението има две позиции за ударение: в началото и в края. (O. Jespersen) По този начин във флективните езици пишещият или говорещият поставя комуникативно значимата част на изречението или в начална, или в крайна позиция.
В аналитичните езици като английския, граматическият принцип излиза напред (VMathesius) Редът на думите в английския език е граматически фиксиран.
„Известно е, че в английския език обичайният словоред в „неутрална“ форма на представяне е субектът, предикатът и след това второстепенните членове на изречението, като субектът обикновено се дава (даде), а членовете на изречението след него съобщават за ново (ново). В английски обаче такива случаи вече са напълно граматизирани, когато други членове на изречението са на първо място, а субектът е пренареден на друго място.“ [2]
Особено често промените в подреждането на компонентите на изречението се случват, когато изречението се актуализира, тоест в изявлението.
„Актуализацията на изречението (включването му в контекст или ситуация), тоест изпълнението на изказване може също да промени местоположението на компонентите на фразата (като същевременно нарушава или унищожава нейната цялост)“ [3] В същото време не само неговият състав се изразява чрез словореда, тоест разделянето на тема и рема, но и степента на комуникативна значимост на всяка дума. В обичайното подреждане на думитевсеки от тях е комуникативно значим. Промените в обичайния ред засилват или отслабват комуникативното значение на думата. В същото време се наблюдава повишаване на комуникативната значимост, когато думата се премести в начална позиция (самостоятелна тема) или в крайна позиция (рема). Що се отнася до средната позиция, тогава, попадайки в нея, членът на изречението се оказва комуникативно незначителен.