Появата на науката

неразривно свързани с живота на обществото. Състоянието на науката до голяма степен се определя от развитието на практиката, общественото производство: когато едно общество има някаква спешна нужда, то напредва науката повече от десетки университети. В примитивното общество, с неговото примитивно ниво на развитие на производството, се раждат само най-първичните знания за явленията, с които човекът пряко се занимава. въпреки това

дори това знание отразяваше определени аспекти на явленията, въпреки че имаха тясно утилитарно значение. В ранните класови общества наред с ежедневните знания и на тяхна основа започват да се формират първоначалните научни знания за отделните природни явления. Такива знания вече са изиграли значителна роля в развитието на обществото, но са били използвани само спорадично, главно в отделни технически открития, в строителството, във военното дело,

в интерес на селското стопанство и др. Това включва например основите на астрономията, геометрията, аритметиката, алгебрата, медицината, ботаниката, зоологията, физиологията и др. Така са запазени 36 математически текста на древен Египет, датиращи от средата на 4-то хилядолетие пр.н.е. преди 1-во хилядолетие пр.н.е Тези текстове показват, че египтяните са знаели какво е числото "пи", можели са да изчислят обема на цилиндър, обема на пирамида с квадрат

основа, знаеше дроби. В Музея за изящни изкуства „Пушкин“ в Москва е запазен учебник от онова време: „УЧЕБНИКЪТ, КОИТО ПРАВИ УМНИ И УЧЕЩИ НЕВЕЖИТЕ ДА ЗНАЯТ ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВАЩО“. В него са изброени имената на светилата и небесните явления, списъци на египетски градове, резервоари и видове почви, животни, птици, насекоми и много други. Вавилонски, древен египетски, китайски, индийски PRESCIENCE допринасят