Праистория на школата на Фамусов
Фамусов е убеден крепостник, готов да изпрати своите крепостни слуги в Сибир „за заселване“ заради всяка дреболия, яростен ненавистник на образованието, „низкопоклонник, ласкател“, човек, лишен от истинско достойнство и чест, пълзящ пред най-висшите, за да получи чинове и богатство. Фамусов улавя и чертите на реакционно настроената бюрокрация, крепост на царската автокрация. За Фамусов Гогол отбелязва: „Типът на Фамусов е също толкова дълбоко осмислен ... както Простакова се хвали със своето невежество, той се хвали с полупросветеност, както собствена, така и на целия клас, към който принадлежи: той се хвали, че висшите московски момичета изнасят бележки, не искат да кажат и две думи, всички с гримаса; че вратата му е отворена за всички, и за поканени, и за неканени, особено за чужденци; че офисът му е пълен с роднини, които нищо не правят. Той е достоен, улегнал човек, има бюрокрация, чете морал и майстор на вечерята по такъв начин, че да не бъде сготвен след три дни. Той дори е свободомислещ, ако се събира със старци като себе си, а в същото време е готов да попречи на младите свободомислещи да стрелят по столиците, в името на които почита всички, които не са се подчинили на приетите светски обичаи на своето общество.
Всичко това свидетелства за типичната и жизнена конкретност на образа на Фамусов.
До Фамусов в комедията е Скалозуб - "И златната торба и се цели в генералите". Полковник Скалозуб е типичен представител на армейската среда на Аракчеев. Във външния му вид няма нищо карикатурно: исторически той е доста правдив. Подобно на Фамусов, полковник Скалозуб се ръководи в живота си от "философията" и идеала на "миналия век", само че в още по-груба и откровена форма. Той вижда целта на своята служба не в защитата на отечеството от посегателството на врага, а в постигането набогатство и благородство, които според него са по-достъпни за военните. Чацки го характеризира така:
* Дрезгав, удушен, фагот, * Съзвездие от маневри и мазурки!
Според София Скалозуб казва само това „за фронта и редиците“. Изворът на „военната мъдрост” на Скалозуб е българо-павловската школа в българската армия, така ненавиждана от тогавашното свободомислещо офицерство, възпитано върху заветите на Суворов и Кутузов. В една от ранните редакции на комедията, в разговор с Репетилов, Скалозуб директно заявява:
* Аз съм школата на Фридрих, в отбора са гренадирите, * Старшият сержант е моят Волтер.