Практическо приложение на теориите за идеалната държаватеоретични разработки в строителството
(Каранина Н. С.) (“Държавна власт и местно самоуправление”, 2010 г., N 1)
ТЕОРИИ ЗА ИДЕАЛНАТА ДЪРЖАВА: ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТЕОРЕТИЧНИТЕ РАЗРАБОТКИ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА СЪВРЕМЕННИ ДЪРЖАВИ
Каранина Н. С., доктор по право, старши преподавател в катедрата по теория на държавата и правото, Кировски институт (филиал) на Московската държавна юридическа академия. О. Е. Кутафина, помощник-съдия на Втория апелативен арбитражен съд (Киров).
От древни времена, с началото на усъвършенстването на формите на съжителство и появата на държавата, хората започнаха да мислят за най-рационалното, правилно изграждане на обществото и заедно с него държавата. Оптималният модел на държавата се разглежда като идеал, към който хората трябва да се стремят. Идеалът се ражда в теоретичната дейност и се установява в мисленето като универсален. ——————————— Виж: Манджиев Т. Б. Правото като универсална форма на идеално битие в обществото // Право. 1997. N 3. С. 34 - 41.
Друг древногръцки философ Аристотел смята, че идеалната държава е "политията" - смесена форма на държава, произтичаща от комбинация от олигархия и демокрация. Аристотел пише: „Икономически държавното устройство е система, в която преобладава средната собственост, което позволява не само да се гарантира самодостатъчността на семействата, но и да се отслабят противоречията между богатството и бедността ...“ . ----------- Пак там. стр. 134 - 135.
Към днешна дата тази теория не е ясно формулирана. Такива разсъждения са по-характерни за ранните периоди на научната мисъл. И така, според Платон, държавата се ръководи от малцина - само лица могат да станат владетели,способни да управляват добре държавата по силата на естествените наклонности и в резултат на дългогодишна предварителна подготовка. В една идеална, "истинска" държава, политикът сам упражнява властта, "воден от знанието". ——————————— Leist O. E. Указ. оп. С. 135.
Може да се каже също, че това понятие отчасти е залегнало в нормативните правни актове на съвременните държави, включително и на България, тъй като за да заеме поста държавен глава, кандидатът трябва да отговаря на редица квалификационни критерии.
Обяснението на държавата като феномен с божествен произход и същност има дълга история и много широка политическа география. Още в зората на държавността нейното утвърждаване беше значително улеснено от факта, че ролята и стойността на държавата, специфични носители на властта, беше оправдана от тяхната специална връзка с боговете. ——————————— Пацация М. Ш. Теория на държавата и правото: учеб. надбавка. М.: МГИУ, 1999. С. 184 - 188.
Новият завет не обръща толкова голямо внимание на държавата, но наличните препратки към нея носят положително семантично натоварване и се отличават с изключителна лоялност. ——————————— Виж: Сорокина Ю. В., Малиновская Н. В. Тълкуване на християнската доктрина и правото на западноевропейските държави // История на държавата и правото. 2008. N 11. С. 52 - 54.
Теологичната теория може да се припише и на древната еврейска политическа и правна теория за изграждането на държавата. ——————————— Виж: Калинина Е. В. Генезис и трансформация на древната еврейска идея за оптимална форма на управление: от теокрация към монархия // История на държавата и правото. 2008. N 9. С. 15.
Правовата държава се разбира като демократична държава, където върховенството на закона, върховенството на закона, равенството на всички пред закона инезависим съд, където правата и свободите на човека са признати и гарантирани и където организацията на държавната власт се основава на принципа на разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. ——————————— Виж: Мелехин А. В. Теория на държавата и правото: Учебник. М.: Пазар DS, 2007. С. 374.
Върховенството на закона също е определен политически и правен режим на функциониране на държавната власт, при който се създават всички условия за всестранното и хармонично развитие на индивида, за развитието на обществото като цяло. ——————————— Виж: Абдулаев М. И. Теория на държавата и правото: Учебник за висши учебни заведения. М.: Мастер-Прес, 2004. С. 45.
Теоретичният модел на правовата държава, за разлика от моделите на държави с други преобладаващи политически и правни характеристики, има качествено различни взаимоотношения с обществото и индивида, техните многобройни и разнообразни екипи, различен характер на регулативната и арбитражната роля в обществото. ——————————— Виж: Теория на държавата и правото: Учебник за юридическите факултети / Изд. А. С. Пиголкин. М .: OJSC "Издателство" Городец ", 2003. С. 184.
Обобщавайки гореизложеното, можем да заключим, че правовата държава е модел на такава идеална държава, в която съвместното съществуване на хората е подчинено на върховенството на закона и в която свободите на всеки член на обществото се реализират едновременно, без да се засягат интересите на другите. Средството за изграждане на такава държава е правото, обективирано в закони, справедливо по своето съдържание и изпълнявано както от всички членове на обществото, така и от държавата. Законът е единственото ефективно средство за обвързване на държавната власт (произвол) без да се накърняват нечии интереси.
Демократична държава се формира от свободните граждани на страната,се подчинява на волята на мнозинството и осигурява обществената безопасност в рамките на закона на всички граждани. ——————————— Виж: Степанов В. Ф. Най-важните критерии за ефективността на демократичната държава // Държава и право. 2004. N 5. С. 93 - 96.
Корените на доктрината на националната държава се връщат към епохата на буржоазните революции от 18-19 век, чиято кулминация е формирането на редица западноевропейски държави, чието формиране е осветено от „принципа на националността“, провъзгласен през този период. През 19 век „Принципът на народността” се защитава от много общественици и мислители – П. Манчини, Ж. Ренан и др.. Тази идея има своите привърженици и в България. българският учен А. Градовски, в частност, пише: "Всяка народност има право да образува специална политическа единица, тоест държава." ——————————— Пацация М. Ш. Указ. оп. стр. 177 - 183.
През 20-ти век принципът на "правото на нациите (народите) на самоопределение" става основа на доктрината и практиката за формиране на национална държава. Това право (до създаването на собствена национална държава) е залегнало в Устава на ООН (клауза 2, член 1, член 55). В съвременната теория на държавата и правото националната държава се разбира като форма на самоопределение и организация на една нация на определена суверенна територия, изразяваща волята на тази нация. В идеалния случай такава държава предполага, че всички нейни граждани имат общ език, култура и ценности и че всички те са част от едно общество с неговите институции и норми. Наименуваното "единство" допринася за изграждането на кохерентна държава, устойчива на външни влияния. Повечето съвременни държави включват много елементи на националната държава.