Правна техника и правила за документооборот
Продължаваме темата, започната в статията „Видове нормативни правни актове“ [1]. В предложения материал ще се съсредоточим върху правилата за изпълнение на регулаторни правни актове, установени в рамките на правната техника.
Документални и правни подходи към правилата на документооборота
Изискванията към документацията, формулирани от гледна точка на управлението на документи, са фиксирани в инструкциите и правилата за деловодство. В правните дисциплини тези изисквания са разработени в рамките на така наречената правна техника и са включени в регулаторни правни актове и методически ръководства, които се различават по структура, съдържание и терминология от развитието на деловодството.Няма непроницаема граница между изискванията на правната техника и правилата на деловодството, тъй като те са насочени към един обект - документ. В същото време може да се каже, че има два масива от правила за обработка на документи, които в част от техните разпоредби съвпадат, а отчасти се разминават.
Документологията изхожда от факта, че документът се състои от отделни елементи - подробности, един от които е текстът на документа Списъкът от три дузини подробности за документа в момента е залегнал в GOST R 6.30-2003 „Унифицирани системи за документация. Единна система за организационна и разпоредителна документация. Изисквания към документацията.
Съдържанието на правен акт е писмена езикова, жестова, графична, словесна и терминологична фиксация на съдържащите се в него правни норми или отделни предписания, както и други разпоредби, включително тези, които обясняват целите ипричини за приемането му.Реквизити на правен акт – задължителна информация, включена в текста на правен акт, за да бъде признат за валиден.
В правната литература могат да се намерят твърдения, че тълкуването на концепцията за реквизити на документ, изложено в посочения стандарт, е отражение на не винаги оправданата тенденция за формализиране и унифициране на елементите на документите и не трябва да бъде причина за промяна на традиционното правно разбиране на реквизитите на нормативен правен акт.
Понятие и значение на правната техника
Нормотворческият процес е в ход активно на федерално и регионално ниво, което до голяма степен обяснява големия интерес към въпросите на правната техника. По тази тема се публикуват научни трудове, подготвят се дисертационни изследвания, издават се учебни и справочни ръководства. Курсът по правна техника се преподава в много юридически училища.
Дискусионен е въпросът за установяването на понятието „юридическа техника”. В този случай няма да се задълбочаваме в този проблем. Отбелязваме само, че в речниците, нормативните правни актове и литературата можете да намерите различни тълкувания на понятието „юридическа техника“. Например Големият правен речник, изд. проф. И АЗ. Сухарева определя правната техника като набор от определени техники, правила, методи, използвани както при разработването на съдържанието и структурата на правните актове, така и при тяхното прилагане. Елементите на правната техника са правна терминология, правни конструкции, методи за конструиране на правни актове. Видовете правна техника са законодателна техника, съдебна техника и др.
Дефиниции на понятията "правна техника", "правила на правната техника" са дадени в законите на субектите на България
Извличане
от Указанията за правно-техническото оформление на законопроекти
Разнообразието от подробности и заглавия на законодателните актове, липсата на тяхната стереотипна структура, единен стил на представяне, несъответствието между наименованията на имената и номерирането на структурните единици на акта в различни законодателни актове са доказателство за правното и техническо несъвършенство на законодателството.
За съжаление към момента няма необходимата нормативна база за тези въпроси.
Нормативната и методологическа база на правилата на правната техника
Правилата на правната техника могат да бъдат фиксирани в нормативни правни актове (например в законите на съставните образувания на България за нормотворчество, наредби и правила, приети от държавни органи и местни власти), изложени под формата на препоръки или съществуват под формата на обичаи. В момента все по-голяма част от тези правила получават регулаторна консолидация. Този процес е особено активен на ниво субекти на България. На федерално ниво изискванията на правната техника се регулират главно в подзаконови актове. В обобщен вид такива изисквания трябваше да бъдат уредени в глава „Правила на законодателната техника“ на Федералния закон „За нормативните правни актове на България“ (законопроект № 96700088-2), който беше разгледан на първо четене през 1996 г., но така и не беше приет.
Правилата за изготвяне на законопроекти са посочени във вече споменатитеМетодически препоръки за правно и техническо проектиране на законопроекти, одобрени от Съвета на Държавната дума през 2003 г. Особено внимание при разработването на Методическите препоръки беше обърнато на следните въпроси:
● структурата на члена на законодателния актактът и нормативният акт като цяло;
● процедура за регистриране на промени в законодателни актове;
● процедурата за съставяне на списъци на законодателни актове, подлежащи на признаване за невалидни;
● процедурата за използване на препратки в законодателни актове;
● разграничаване на понятията "изключване" и "признаване за недействителен".
Извличане
от Препоръките за извършване на правна експертиза на нормативни правни актове на субектите на България
18. В хода на правната експертиза се препоръчва също да се оцени спазването на правилата на правната техника при изготвяне на акт, т.е. наличие на набор от детайли, конструкция, правилно използване на правна терминология. Съответните правила не са официално установени на федерално ниво, но според установената практика актът като правило има следните елементи:
наименованието на органа, приел акта (за да се определи компетентността на този орган);
наименованието на акта, в който накратко трябва да бъде отразен предметът на правното регулиране и който трябва да съответства на съдържанието на правния акт;
дата и място на приемане и (или) подписване на акта;
трите наименования на длъжността на лицето, подписало акта;
дата (срок) на влизане в сила.
В много субекти на България изискванията на правната техника са регламентирани в закони и преди всичко в специални закони за правните актове и законотворчеството. Например:
Регионалните закони обикновено посочват, че органите, които издават правни актове, имат право въз основа на разпоредбите на закона да установяват правилата за тяхното изпълнение. Органите на публичната власт в съставните единици на България активно се възползват от това право, като издават подзаконови актове, включително правилата на правната техника. Примерите включват следнотодейства:
Местните власти също активно приемат свои собствени нормативни правни актове, включително правилата на правната техника. Например:
Завършва в следващия брой.
[1] Помощник секретар. 2009. № 1. С. 17–23; № 2, стр. 17–20.
А.Ю. Чуковенков, д.ф.н. ист. науки, зам Директор на Учебно-методическия център по документация и управление на фирма "Межрегионсервис"