Правни въпроси - Компетентност на службите по гражданско състояние при вписване на актове за гражданско състояние
Такива събития и факти в живота на хората като раждане, смърт, сключване и разтрогване на брак, осиновяване (осиновяване), установяване на бащинство, промяна на име, бащино и фамилно име подлежат на задължителна регистрация в службата по вписванията. Съвкупността от тези събития и факти съставлява гражданското състояние на човек и гражданин. Трябва да се отбележи, че тези събития и факти от живота на хората имат голямо правно значение.
От своя страна гражданското състояние определя правния статус на дадено лице, тоест съвкупността от неговите права и задължения. Правният статут на дадено лице позволява да се идентифицира това лице сред други субекти, като се посочи името, фамилията на това лице, посочвайки неговата възраст.
Така че гражданите могат да се различават по възраст. В същото време с достигането на определена възраст, посочена в гражданското законодателство, възниква правоспособността на гражданина, тоест възможността за придобиване на редица права и упражняване на задължения.
Част от юридическите факти, регистрирани от службата по вписванията, възникват независимо от волята на хората (раждане, смърт). Сключването на брак, прекратяването му, установяването на бащинство, осиновяването, промяната на фамилията, името, бащиното име стават по волята на заинтересованите лица.
- службите по гражданското състояние, образувани от органите на публичната власт на съставните единици на Република България;
- консулски служби на България извън територията на България;
- органи на местно самоуправление на общини, на териториите на които няма служби за граждански вписвания, образувани в съответствие с Федералния закон "За актовете за гражданско състояние"
Органът, който упражнява правоприлагащи функции, както и функциите на контрол и надзор в областта на регистрацията на актове на гражданскидържава, е Федералната служба за регистрация.
Държавната регистрация на актовете за гражданско състояние на български граждани, пребиваващи извън територията на България, се извършва от консулските служби на България извън територията на България в съответствие с Федералния закон „За актовете за гражданско състояние“.
Консулските служби на България извън територията на България имат право да извършват държавна регистрация на раждане, брак, развод, осиновяване (осиновяване), установяване на бащинство, промяна на името и смърт.
Също така, консулските служби по молби на български граждани, постоянно пребиваващи извън територията на България, чужди граждани и лица без гражданство, могат да вземат решения за извършване на поправки и промени в актовете за гражданско състояние, съставени на територията на България, да извършват поправки и промени в актовете за гражданско състояние, намиращи се на тяхно съхранение. Консулските институции издават, въз основа на архивите на актовете за гражданско състояние, които притежават, повторни удостоверения за държавна регистрация на актове за гражданско състояние и други документи, потвърждаващи фактите на държавна регистрация на актове за гражданско състояние, както и
изпълнява други правомощия, свързани с държавната регистрация на актове за гражданско състояние и предвидени от федералните конституционни закони, федералните закони.
Гражданите за регистриране на актове за гражданско състояние имат право в рамките, установени от закона, да избират служба по вписванията, с изключение на случаите, когато регистрацията на този акт е разрешена само в определена служба по вписванията.
Ако акт по гражданско състояние може да бъде извършен както по съдебен ред, така ив службата по вписванията (например развод), кандидатите са длъжни да представят документи, въз основа на които е необходимо да се заключи, че актът за гражданско състояние трябва да бъде извършен в службата по вписванията. Например, когато регистрират развод по взаимно съгласие на съпрузите, кандидатите трябва да потвърдят в молбата си, че нямат общи непълнолетни деца.
Гражданите, които кандидатстват за регистрация, по правило трябва лично да подадат заявление и да присъстват при извършване на регистрацията в службата по вписванията. В някои случаи обаче се допуска вписване в отсъствието на едно от заинтересованите лица. Например, регистрация на установяване на бащинство е разрешена при отсъствие на един от родителите, развод по съвместна молба на един от съпрузите, които нямат непълнолетни деца - при отсъствие на един от съпрузите.
Обикновено самите заинтересовани лица са участници в регистрацията на актове за гражданско състояние. При необходимост от защита на интересите на недееспособни и ограничено дееспособни лица (малолетни, душевноболни, непълнолетни), както и на лица, които поради болест не могат да упражняват правата и задълженията си, необходимите молби могат да подават техните настойници или попечители или други лица, посочени в закона. Следователно в нормативните правни актове, регулиращи дейността на службите за граждански вписвания, в редица случаи има правила за представителство. Освен това регистрацията на индивидуални актове за гражданско състояние е разрешена не само по искане на гражданите, по отношение на които се прави записът, но и по искане на други лица или органи.
Сроковете за регистрация на индивидуални актове за гражданско състояние зависят от естеството на извършеното действие или друго действие, за което заявителят кандидатства.гражданин, както и естеството на действията, които службата по вписванията следва да предприеме, за да удовлетвори законните молби на гражданите. Такива актове на гражданското състояние като раждане, смърт, установяване на бащинство, осиновяване, развод със съдебно решение, както и някои други действия се регистрират в деня, в който гражданите подадат заявление в службата по вписванията. Например в случай на прекратяване на брака по съвместна молба на съпрузи, които нямат непълнолетни деца, член 19, параграф 3 от Семейния кодекс на България гласи, че регистрацията на развода и издаването на удостоверение за развод на съпрузите се извършва след един месец от деня, в който съпрузите са подали молба за развод.
Бракът и държавната регистрация на брака се извършват след един месец от датата на подаване на съвместно заявление за брак в службата по граждански вписвания. По съвместно заявление на встъпващите в брак този срок може да бъде променен от ръководителя на службата по вписванията на основанието, предвидено в член 11, параграф 1 от Семейния кодекс на Република България.
В някои случаи, за да удовлетворят молбите на гражданите (например за промяна на фамилното име), службите по вписванията са длъжни да изискат необходимите документи, да проверят определена информация и т.н. Затова за разглеждане на такива случаи са установени по-дълги срокове.
В някои случаи службите по вписванията имат право, в рамките на определените от закона граници, да намаляват или увеличават сроковете за определени действия. Така че, ако има основателни причини, службата по вписванията има право да намали или увеличи месечния период, предвиден за регистрация на брака.
При извършване на актове за гражданско състояние трябва да се представят документи, потвърждаващи фактите, които подлежат на регистрация в органите за регистрация на актове.гражданско състояние и документи, удостоверяващи самоличността на кандидатите.
Основанието за подаване на заявление до съда за установяване на факта на държавна регистрация на акт за гражданско състояние е уведомлението на изпълнителния орган на субекта на България, чиято компетентност включва организирането на дейностите по държавна регистрация на актове за гражданско състояние и на територията на която е извършена държавната регистрация на акт за гражданско състояние, за липсата на първичен или възстановен запис на акт за гражданско състояние.
Записът на акта за гражданско състояние може да бъде възстановен след получаване от органа за регистрация на актовете за гражданско състояние на влязлото в сила съдебно решение за установяване на факта на държавна регистрация на акта за гражданско състояние.
Въз основа на възстановения запис на акта за гражданско състояние се издава удостоверение за държавна регистрация на акта за гражданско състояние с бележка, че записът на акта за гражданско състояние е възстановен.
По отношение на определени факти съществува т. нар. презумпция, т.е. легитимно предположение за съществуването на този факт. В този случай заявителят не е длъжен да доказва този факт. Така че, ако майката на детето е омъжена, тогава нейният съпруг се приема за баща на роденото от нея дете и в този случай не е необходимо да се доказва произходът на детето. Презумпции (предположения) могат да бъдат опровергани по реда, определен от закона. Например, съпругът на майката, който е записан като баща на нейното дете, има право да поиска в съда записът да бъде обявен за невалиден, ако смята, че друго лице е баща.
Законодателството определя какви доказателства трябва да се представят при вписване на всеки акт за гражданско състояние. И така, смъртта на гражданинтрябва да бъде удостоверено с документ за установена форма на смърт, издаден от медицинска организация или частнопрактикуващ лекар, или
Актът за раждане също трябва да бъде удостоверен с документ, потвърден от формуляра за раждане, издаден от медицинска организация, но в изключителни случаи фактът на раждане на дете може да бъде потвърден от свидетелски показания.
Официалните документи са най-разпространеното доказателство при изготвяне, промяна, възстановяване или заличаване на актове за гражданско състояние. Документи като писма на граждани нямат правна стойност и не се използват като доказателство от службите по вписванията.
Необходимо е точно определение какви доказателства трябва да се представят при извършване на конкретно вписване, тъй като самите служби по вписванията нямат право да установяват каквито и да е факти. Тяхната задача е да регистрират актове за гражданско състояние, потвърдени с предвидените от закона доказателства. При липса на такива доказателства установяването на юридическите факти се извършва по съдебен ред.
Основата за извършване на регистрация, като правило, е подаването на заявление от заинтересованите страни. Приетото заявление трябва да бъде регистрирано в специален дневник. В някои случаи регистрацията се извършва въз основа на уведомление, получено от държавен орган (например регистрацията на осиновяване се извършва с решение на съда, който е взел решението за осиновяване, ако самите осиновители не са подали молба до службата по вписванията с молба за регистрация на осиновяване в рамките на един месец). При приемане на заявление е необходимо да се установи дали тази служба по вписванията е компетентна да регистрира, да идентифицира кандидатите, да разясни на гражданите техните права и задължения и да събере необходимите доказателства.
По правило документът за самоличност на кандидата е паспорт. Офицерите, старшините, мичманите и дългосрочните военнослужещи представят лична карта в службата по вписванията; наборници и военни строители - военна книжка; чуждестранни граждани - разрешение за пребиваване и национален паспорт, ако съдържа запис за разрешение за пребиваване в Руската федерация; лица без гражданство - разрешение за пребиваване.
Служителите на службата по вписванията съдействат на гражданите за събиране на необходимите документи и доказателства. Службата за гражданско състояние трябва да предостави такава помощ на гражданин по негово искане и, ако е необходимо, по негова собствена инициатива.
Отказът за приемане на заявлението е оправдан, ако заявлението изобщо не подлежи на разглеждане от службата по вписванията, например молба за развод на съпрузи с общи непълнолетни деца, както и в случаите, когато тази служба по вписванията няма право да регистрира този акт. Службите по вписванията не препращат молби на граждани към други служби по вписванията. Следователно, ако компетентността, предвидена от закона, е нарушена, службата по вписванията отказва да приеме заявлението на гражданина.
Не се допуска представителство при извършване на актове за брак, бащинство, развод, промяна на фамилия, име и бащино име. Следователно основанието за отказ за приемане на заявление в такива случаи може да бъде, че то не е подадено от лицето, по отношение на което трябва да се направи вписването (например молби от родители за регистриране на брак или прекратяване на брака на техните пълнолетни деца).
След като приеме заявлението, службата по вписванията определя дали са представени всички необходими документи и други доказателства за регистрацията и взема решение за удовлетворяване на заявлението на заявителя или за отказ.
Голяма стойност заВ работата на службите по гражданско състояние има въпрос относно проверките, които извършват по конкретни случаи. Понякога самите разпоредби показват, че такава проверка е необходима.
Служителите на службата по вписванията, след проверка на всички представени документи, решават дали петицията на кандидатите подлежи на удовлетворение. Трябва да се има предвид, че службите по вписванията решават само дали има всички необходими документи за регистриране на това събитие. Например при вписване на развод по искане на един от съпрузите се проверява дали другият съпруг наистина е осъден на лишаване от свобода и дали има спор за деца, издръжка или делба на имуществото, но въпросът за прекратяване на брака не се решава по същество. При регистриране на осиновяване е достатъчно да представите съдебно решение за осиновяване в службата по вписванията. Службата по вписванията е длъжна само да регистрира осиновяването в строго съответствие с решението на съда, а не да решава всички въпроси, свързани с осиновяването.
След като признае представените документи за отговарящи на изискванията на закона, служител на службата по вписванията извършва необходимото вписване в регистрите, издава удостоверение за регистрация на актове за гражданско състояние, прави необходимите бележки в паспортите на кандидатите, в случаите, предвидени от нормативни актове, изпраща съответните известия до други служби по вписванията.